Re: Апартаментът на Бенджамин Къртис

by **Benjamin Curtis** Съб Юли 14, 2012 12:01 am

Може би повечето хора биха съжалили, че са попитали, но не и аз. Най - много от всички, мразех точно този вид боклуци. Ако знаех нещо повече за тази измет бих отишъл при него само за да си направя удоволствието да го вкарам в болница.
Прегърнах Шели и я притиснах в обятията си, тя трябваше да даде свобода на сълзите си, това което и се беше случило беше повече от ужасно.
- До теб съм мила... Винаги ще съм до теб... не го забравяй. - Ако този боклук си позволеше да я доближи и на километър щях да го накарам да си изплюе сърцето през задника и щях да го гледам как се гърчи с удоволствие. Бях способен да го направя, но не исках да плаша Шели.
- Обичам те. - Казах отново и я целунах по челото - Не искам да се срамуваш от това. Трябва да го преодолеем, нали? Двамата!

by **Charlotte Beatris Montes** Съб Юли 14, 2012 11:06 pm

Засмях се на нещата които каза Бен. Беше толкова сладък когато ме защитаваше.Чувствах се като малко дете, което е защитавано от по-големия си брат, но беше нещо повече от любов между брат и сестра. Наистина го обичах, обикнах го прекалено много и не знаех как ще живея без него някога. Не исках да се разделяме исках да ме защитава и както той каза да преодоляваме всичко, заедно.При мисълта за Ерик отново се разплаках, много по-силно.Сгуших се в Бен и просто се чувствах на на-безопасното място.Какви ли не неща не минаваха през главата ми.Едно от тях беше как изглеждам в момента, не не съм егоистка мислеща само за външния си вид, но никога не бях плакала и разкривала това, което ме нарани и при спомена за него винаги ще ме наранява. -Не е толкова зле, щом не е избягал.. ъъ аз такова, мразя когато разсъждавам на ум.-изрекох тези думи една чуващи се и се надявах да не ме беше чул, но уви.По любопитното му изражение разбрах, че ме е чул.Супер сега ще ме помисли и за луда..-Съжелявам аз.. просто се чудех как изглеждам от страни, никога не съм плакала пред момче..

by **Benjamin Curtis** Сря Юли 18, 2012 1:59 pm

Усмихнах й се мило и разбиращо.
- Винаги ще намериш за какво да се притесняваш, нали? - Попитах я и я притиснах още малко към себе си. - Красива както винаги, но предпочитам да ги няма...
Започнах да бърша внимателно сълзичките от лицето й, когато на него нямаше вече нито една, се вгледах в очите й.
- Виждаш ли сега си много по красива...

by **Charlotte Beatris Montes** Сря Юли 18, 2012 4:59 pm

- Винаги ще намериш за какво да се притесняваш, нали?
Той започна да бърше сълзите ми.
- Виждаш ли сега си много по красива...
Засмях се леко и се гушнах в него.В прегръдките му се чувствах защитена и обичана и в същото време уязвима.
От много години не бях допускала някой до себе си.Никога не бях споделяла с някой мислите и чувствата си.Бях ги заключила надълбоко в душата си до този момент.
- Родителите ми ми липсват.. много.Чувствам се толкова сама..-притиснах се в топлото му тяло, а ръцете му обвиха раменете ми.
-Имам нужда от теб.
Вдигнах плахо поглед към сините му очи и го гледах в продължание на минута.

by **Benjamin Curtis** Пет Юли 20, 2012 3:05 am

Целунах челцето й и й се усмихнах.
- Тук съм... поне докато ме искаш. - Докоснах нослето й с показалеца си и усмивката ми стана още по широка. Можехме да седим на дивана и да се гушкаме един в друг цял ден, без да правим нищо, а това на мен не ми пречеше.
- Аз не мога да заменя родителите ти, нито да бъда по големият ти брат, защото брат ти не може да прави такива неща с теб... но мога да ти бъда и приятел. Приятел които ще те изслушва, ще ти дава съвети, понякога ще ти се кара, но ще те обича въпреки всичко. - Притиснах я леко към себе си и се загледах в изключения телевизор. - Естествено ще бъда не само твой приятел, но наистина може да ми споделиш всичко...
Отново насочих погледа си към очите й. Тя беше още малка и наивна, и леко стеснителна, но аз си я обичах каквато е и не исках да променям нищо в нея.

by **Charlotte Beatris Montes** Пет Юли 20, 2012 9:07 pm

- Тук съм... поне докато ме искаш.Аз не мога да заменя родителите ти, нито да бъда по големият ти брат, защото брат ти не може да прави такива неща с теб... но мога да ти бъда и приятел. Приятел които ще те изслушва, ще ти дава съвети, понякога ще ти се кара, но ще те обича въпреки всичко.
Ухилих се.Исках го.Исках да заспивам до него..да се будя до него.. да се опитвам да готвя само и единствено заради него.. Беше ме страх от готвенето.Притеснявах се, че нищо няма да стане, но заради него бях готова да опитам.
- Ъм, може ли да те питам нещо?
Той погали лицето ми и се усмихна като кимна.
- Имаш ли нещо против.. ъм..ами.. -усетих как бузите ми горят-.. ами да спим в една стая.. -най-накрая попитах и добавих притеснено.-Ако не искаш, няма проблем, разбирам.. не искам да те задушавам..
В секундата в която попитах, съжалих че го направих.Бяхме ли готови да спим в една стая?!

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31