Re: Night club 'Red rose'

by **Benjamin Curtis** Съб Юни 23, 2012 5:44 pm

Навсякъде имаше хора, нямаше да е зле да отидем някъде, където да не е толкова фраш. Тогава тя предложи да отидем на дръго по спокойно нясто.

- Добре, това ще е супер. - Вдигнах бирата си, за да отпия, а след това пак се обърнах към Шели и си дръпнах от цигарата.

- А къде точно е това място, на близо ли е? - Попитах и се усмихнах към момичето. Заиграх се с цигарата в ръцете си.

- Аз съм с мотора, можем да отскочим много бързо където и да е...

by **Angelica Daren Thompson** Съб Мар 02, 2013 9:20 pm

Къса черна рокля - checked! Висок червен ток, комбиниран с велурена чантичка в същия цвят - checked! Телефон и ключове за колата - checked!
Всичко бе готово за тази обичайна нощ. Нищо по-специално от обикновено препиване и сутрешно главоболие, но нали ги знаете днешните момичета - независимо от обстоятелствата, трябва да бъдат перфектни. За каквато се мислеше и Анджи тази вечер. Е, като по чудо днес прическата, гримът и облеклото й отнеха не повече от два часа, но отново беше горда със себе си.
Всичко й бе мъгла. Осъзна се едва когато ръмженето на лъскавото BMW заглъхна. Извади ключовете и излезе от колата. На път за входната врата дочу подсвиркванията на няколко наркоманчета. Познаваше ги тези - учиха с нея, правеха се на голямата работа и прочие. Хлапета.
Познато лице я накара да се подсмихне - забеляза стария си познат - Джаксън. Доста добре познат всъщност.
- Самотата те обзема, а? - прошепна в ухото му, прокрадвайки се през гърба му.

by **Джаксън Кларк** Нед Мар 03, 2013 10:45 am

В последно време не знаех какво правя. Времето минаваше толкова бързо, а същевременно изобщо не вършех нищо съществено - лекции, учене, лекции. Излизах от време на време. Всъщност, последният път, когато излязох, беше преди седмица. Наистина водех застоял живот. Това трябваше да се промени, репутацията не ми позволяваше обратното.
Облякох си една бяла риза и дънки и излязох навън. Беше събота вечер. Обмислях да посетя някой бар, да изпия няколко питиета и да намеря приятна компания, може би. Качих се в черния си мерцедес и тръгнах към центъра. Когато намерих паркинг място, слязох и се забързах по нюйорските улици, по които имаше много хора, както винаги. Забелязах от далече познатия светещ надпис. Отворих вратата на един от любимите си нощни клубове. Вътре, както винаги, беше препълнено, но тъй като се познавах добре с една от сервитьорките, тя ми уреди място на бара. Поръчах си едно уиски и точно в момента, в който го надигах, усетих чуждо присъствие. Чух един така познат мелодичен глас, който ме накара да се усмихна и да оставя чашката.
- Анджи - възкликнах и огледах добре момичето. Както винаги беше хубава и стилна, не можех да го отрека. - Май вече не ме обзема, така като гледам - допълних и я хванах безсрамно по задната част на бедродото й. Посочих й мястото до себе си, сякаш намеквайки да седне. В същото време повиках бармана.
- Едно питие за госпожицата... Какво да бъде? - обърнах се към брюнетката с въпросителна интонаци.я

by **Angelica Daren Thompson** Нед Мар 03, 2013 5:23 pm

Анджелика се настани до него и загледа бармана. Мускулесто момче с избръсната глава. на врата му ясно се очертаваше прясно зачервеното петно, запълнено с черен туш. Явно наскоро си бе татуирал дракона, чиято опашка явно продължаваше под тениската. Усмихна се, сякаш мислено го виждаше без дрехи.
- "Лонг Айлънд". - отговори бързо на Джаксън и го поогледа.
Бялата риза ясно очертаваше бицепсите му, които Анджи очевидно обожаваше. Момичето скръсти дългите си крака и отпи от коктейла, който барманчето току-що бе оставила пред нея. Любимото й питие. Въпреки че държеше на алкохол, три-четири дори от тази бъркотия й стигаха да не си спомня нищо на сутринта.
- Ъм... Как върви... университета? - попита събеседника си.
Въпросите не бяха силната й страна. Нито обширните разговори. Падаше си "човек на действието". Някои хора мислят без да действат, а други, също като нея, действаха без да мислят. Теорията й за живота бе следната: "щом животът е несправедлив, постарай се да му завреш уроците отзад; щом ти поднася предизвикателства, дай всичко, което можеш, за да му покажеш, че си по-добър". Може и да звучи странно и объркано, но за Анджи това бе нещо като молитва.
***
Приближи се плавно към Джаксън, докато не се озова на милиметри от него.
- Не ми казвай само, че не съм ти липсвала.. - допълни, като го прошепна в ухото му и леко го прехапа - знаеше, че това е слабото му място и го използваше право срещу него.

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30