Re: Апартаментът на сем.Питърсън

by **Анджела Питърсън** Вто Апр 10, 2012 10:39 pm

Чувствах,че тези караници няма да са последните за днес,затова след като, така да се каже се " изяснихме" и всеки тръгна към стаята си, не ми пречеше да направя същото. Качих се в помещението,където Бъди лежеше все още стресиран от полета над терасата. Отпуснах се на леглото и плеснах с ръце върху краката си,за да дойде паленцето при мен. Макър,че все още беше малко хъски,той разбираше всичко. Взех го в обятията си и заговорих като на човешко същество.
- Ти си по-умен и добричък от тези двамата,нали сладур? - Прошепнах му- Ти не би ме заключил като в присхиатрична клиника,нито пък би викал като ненормален. - значех,че вината от части е и моя, затова се свих в единия ъгъл на леглото и нежно погалих кутрето по главичката.То изджафка странно,което ме подсети,че не бях го разхождала от вчера.
-Искаш ли да се изнесем от тази лудница? - не че щеше да ми отговори,но в очичките му блеснаха пламъчета.Взех каишката му и отворих гардероба си,за да потърся подходящи дрехи. Сложих нашииника на Бъд и излязох от стаята си,по коридора крачките на Стивън отекваха глухо, което значеше че върви към мен. Разминахме се като пътни знаци, защото и двамата си бяхме инати. Не ми пукаше колко щеше да трае това,по-добре да не си говорим отколото да се караме.

by **Стивън Питърсън** Вто Апр 10, 2012 11:15 pm

Едно беше изключително странно за брат ми и сестра ми.Това че когато един се откаже те се примиряват и хващат пътя.Но не и аз.
Звънецът звънна и аз отидох да проверя.Някой се бе пошегувал.Върнах се по най-бързия начин в стаята си, като по пътя се разминах с Анджела.Беше толкова бързо, че усетих само вятъра създаден от движението.Крис също се бе насочил към вратата.
Когато влязох в стаята си, оставих вратата отворена, все пак нямаше кой да вдига врява повече.Какво по-хубаво би ми се случило днес?

by **Вайлет Файъруърк** Сря Апр 11, 2012 11:00 am

Кой се беше върнал.Кой се беше върнал!!Стивън!
Да не повярваш.Той се беше върнал.
Е,разбира се нямаше да се отърве без да го видя.Е,разбира се аз вече вървях към дома на семейство Патирсън.Оставаше ми още много малко до звънеца.Който така и не използвах.
Крачка.Крачка две.Крачка три.И хоп.Чук чук на вратата и само зачаках някой да отвори.
Огледах се наоколо.Прелетя едно гълъб и кацна недалеко от мен.Погледна ме ,аз го погледнах.И той литна.Почувствах се обидена.Гълъба не ме хареса.

by **Стивън Питърсън** Сря Апр 11, 2012 11:11 am

Излежавайки се на дивана в хола, все още бесен на останалата част от семейството ми, прещраквах каналите на телевизора просто така без да търся нещо интересно.
Изведнъж на вратата се почука.Защо като имаше звънец?
-Себастиан!-изкрещях с цяло гърло.-Отвори!
Възрастният иконом се запъти към вратата.Кого ли търсеха?Напълно сигурен съм, че е някой надутко познат на Крис.
-Заповядайте госпожице Файъруърк.-се чу иззад ъгъла и аз моментално се изправих като мъртвец от ковчега си.Вайлет?Не!Не може а бъде...
Бързо отидох до вратата и я видях.Тя беше, само че още по-красива от преди.Не я бях виждал откакто се разпръснахме по света.Невероятно.
-Ви!-викнах във възторг и я прегърах, като почти не я оставих без въздух.-Какво те води насам? Заповядай!- съпроводих я до хола.-Себастиан едно кафе за мен, а...-обърнах се към старата си приятелка.-Какво ще пиеш?

by **Вайлет Файъруърк** Сря Апр 11, 2012 11:28 am

-Въъздууух!!
Измрънках аз и веднага щом можех си поех дълбоко въздух.
-И аз те обичам,но обичам и въздуха!
Засмях се.Отидохме до хола и седнахме на дивана.
-Нищо,благодаря..
Усмихнах се и при първия свободен момент му разроших косата.
-Не съм те виждала от ... стотици години направо!
Метафорично казано разбира се.Отново се засмях без причина.Може би на косата му която в момента стърчеше на различни посоки.. е ,по моя вина разбира се.
Добре,че днес си бях вързала косата на висока опашка ,иначе щеше да ми го върне.Сякаш съм си знаела.
-Стиви .. Стиви ..
Засмях се отново.Той ми беше като голямото братче.Е,по-скоро се дразнехме като брат и сестра.Но това си беше нашето приятелство.

by **Стивън Питърсън** Сря Апр 11, 2012 11:42 am

След като отказа да пийне нещо, Вайлет отбеляза, че не сме се виждали от стотици години.Така си беше...
Естествено първото нещо, което направи е да ме разроши.Винаги го правеше.Заприличах на...няма значение.Колкото и да мразех да ми рошат косата се смилих над нея, тъй като не сме се виждали много отдавна.Засмях се и пооправих малко гривата си.
-Та, виждам пораснала си.-заговорих.-Мнооого пораснала.-последва още едно подсмихване.-Как е в...гимназията?В гимназия си нали?-попитах и се облегнах назад.

by **Вайлет Файъруърк** Сря Апр 11, 2012 12:02 pm

-Пораснала?!
Засмях се.Мразех някой да ми казва ,че съм пораснала този това си беше съвсем нормално.Но мразех да го казват.
-Да.. в гимназия съм .. ами добре си е ..
Отвърнах и се усмихнах.Аз ходех само когато имахме изпити ,така ,че не знам много.
-А ,ти? Студентче...
Изплезих му се.Държах се като дете.Е,той беше по-голям от мен и трябваше да свиква.Винаги съм се държала като дете.Може би защото последно се видяхме като деца.В периода когато майка ми почина ,мисля.А тогава си бяхме деца.По държание аз винаги ще си остана най-вероятно.
-Как е студентския живот ..

by **Стивън Питърсън** Сря Апр 11, 2012 12:20 pm

-Ами...все старото.Учене, учене и пак учене.
Изсумтях и завъртях очи.
-А сега трябва да се занимавам с Крис и Анджи.Нашите са завещали имота и на тримата, лека им пръст.Не знам как ще се оправим.Всеки от нас е толкова своенравен и див.
Усмихнах се леко, защото усетих, че я въвличам в проблемите си.
-Стига толкова за мен.Кажи нещо ново.Това-онова, някоя клюка.Как е Евър?-започнах да дрънкам, за да си избия от главата семейните усложнения.Себастиан донесе кафето ми и изчезна нанякъде.Господи, толкова отдавна не сме се виждали, че едвам успявам да завържа разговор.Не е присъщо за мен, даже е изключено, но покрай скорошните събития нищо чудно да съм изгубил чувството си за общителност.
След като си побъбрихме като в доброто старо време ми се обади Анджи, крещейки че Бъди ядял трева.
-Ох...сестра ми е.-изпуфтях отегчено.-Трябва да тръгвам, така че...искаше ми се да прекараме повече време заедно, но можем да се видим друг път нали?-заоправдавах се на Вайлет, прегърнах я за довиждане и я изпратих до вратата.
Бързо се преоблякох и изхвърчах към парка.

by **Стивън Питърсън** Съб Апр 14, 2012 7:27 pm

......................

Прибрахме се с Анджи от парка, а Бъди моментално се сгуши на дивана.Горкото добиче, явно много се е изморило.
-Не, не, неее!-подех.-После ще сядам там...-довърших гузно.-Няма значение...
Отидох до банята, за да си измия ръцете, все пак доста пъти днес пипах кучето, а когато се върнах заварих Себастиан да приготвя масата за вечеря.
-Къде отиде Анджела?-попитах.
-Господине, сестра Ви е в банята си да се освежи и каза, че идва след няколко минутки.
-Хмм...добре.-седнах и зачаках сестра си.Чудя се...взех телефона си и набързо написах съобщение на Крис.Не бях чувал нищо от него днес, а и честно казано не горях от нетърпение, но все пак сме семейство.

"Къде си?Имаш ли намерение да се прибереш поне за вечеря?"

Оставих телефона на масата и затраках с пръсти по нея.

by **Анджела Питърсън** Съб Апр 14, 2012 7:52 pm

Къщата ни бе празна както обикновено,само иконома се въртеше в стаята. Поздравих го мило,което доста го изненада,явно не бе свикнал да го правя...то кой беше. Отидох до банята,за да се пооправя от вятъра,който беше разрошил косата ми. Махнах грима и сресах косата си,която както винаги беше начупена. Преоблякох се и тръгнах към кухнята,в която всичко бе подредено със стил и класа.Бях забравила какво е да вечеряш в собствения си дом.От три месеца насам принципно винаги вечерях навън или въобще не се хранех,което ми се беше отразило трагично...първо нямах муза за нищо и второ...изнервях се от най-малкото нещо. Уханието на пилешки крилца със соса на майка ни ухаеше толкова примамливо,че нямаше как да не се съглася да хапна. Усмихна се на Стивън и се настаних до него,докато Себастиан сервираше вкусотиите на масата.
-Ухае прекрасно - вдишах аромата и се обърнах към иконома. Той пак ме изгледа странно,но все пак благодари...не че заслугата беше негова.
-Е, какво ще правиш след вечеря? - попитах брат си,който бе напълнил устата си с крилца,а соса бе останал от едната страна на бузата му - Имаш петънце - засмях се показвайки изцапаното място

by **Стивън Питърсън** Съб Апр 14, 2012 8:07 pm

Бях много изгладнял, а нищо не потушаваше глада ми, както страхотните пилешки крилца със сос, които не бях вкусвал от години.
-Ммм...м-м-м-м-ммм!-възкликнах с пълна уста, преглътнах и продължих:
-Това е невероятно!
-Имаш петънце.-каза Анджи и посочи към бузата ми.
-Мерси че ми каза сестричке.-усмихнах се.-Но не е прилично да се сочи с пръст.-станах с намерение да отида до мивката в кухнята, за да си измия устата, на вместо това реших да подразня Анджи за пореден път.
-Мммуа!-звучна, братска целувка се лепна на бузата на Анджела от моя страна.
-Ех, виж, и ти имаш петънце!-възкликнах и се засмях, след което си седнах на мястото си вместо да отида до мивката и се избърсах със салфетка.

by **Анджела Питърсън** Съб Апр 14, 2012 8:28 pm

Това вече тотално не го очаквах, изпуснах картофчето в чинията си и присвих устни в заплашителна гримаса.
-О,не, това току що не го направи! - изкрещях толкова силно,че дори Себастиан надникна за да се увери,че всички части от тялото на Стивън са си на мястото.
-Иууу! - напипах част от соса и посегнах към салфетката. - Отвратителен си! - погледнах към брат си,който си ядеше най-спокойно. Не знаех как да му го върна,а нямаше как да заспя ако не го направя.
Помислих за момент.. и се сетих кое е най-омразното му нещо. Повдигнах ръка към главата на брат си и загладих косата му до такава степен,че обема му спадна,като че ли току що го бе облизала крава.
-Ето така си по-хубав! - заявих самодоволно и боднах картофчето,напоено в соса.

by **Стивън Питърсън** Съб Апр 14, 2012 8:48 pm

Толкова бях весел, че се радвах дори и на дразненията на сестра ми, която ми зализа косата.Обикновено откачах от такива действия, но не и днес.Вайлет го направи, не й се разсърдих, нямаше да се разсърдя и на Анджи.Разтърсих глава и косата малко се пооправи.
Все още нямаше ни вест, ни кост от Крис.
-Между другото, Крис никакъв не ми пише.Цял ден не знам къде е.
Забучих няколко пържени картофчета на вилицата си.Винаги го правех и много ми харесваше.
Погледнах към Анджела, която все още се бършеше със салфетката.Засмях се.
-Какво сестричке?Мислех, че ме обичаш...Защо избърсваш целувката ми?-нацупих се като дете, но смеха отново напуши в мен, не се сдържах и направо изригнах в смях до сълзи.

by **Анджела Питърсън** Съб Апр 14, 2012 9:01 pm

Нямах си най- малка представа защо не се карахме,а си прекарвахме добре с брат ми.До сега не ми се бе случвало или ако се бе.. съм била много малка и не помня. Продължавах да се бърша,но не защото ме беше гнус от брат ми,а просто ако оставех соса да постои още малко,щях да лепкам до вечерта...или пък Бъди щеше да ме захапе за бузата докато спях.
- Нали го знаеш Крис, сигурно пак се е заблял с някоя мацка по баровете.Ще си дойде...винаги си идва - усмихнах се и продължих да вечерям,въпреки че усещах корема си подут.
-Какво сестричке?Мислех, че ме обичаш...Защо избърсваш целувката ми?
-Разбира се,че те обичам, свинчо - приближих се към него и опрях бузата си в неговата. Добре де,до сега не го бях казвала на някой от братята си,затова се почувствах изключително странно,но...все някога трябваше да го направя,явно това някога,беше сега.
-Знаеш ли...не помня от кога не сме правили това...имам предвид да си говорим спокойно,без шамари и ругатни. - отпих малко от спрайта си и погледнах Стивън,който бе спрял да яде за миг. - Приятно е... - продължих,но усетих,че ще се разчувствам и реших да премина отново във фазата на закачките. Взех вилицата си и боднах доста голямо количество картофи и месо от чинията на Стивън. Надявах се да се подразни,защото вече идеите ми бяха на изчерпване

by **Стивън Питърсън** Съб Апр 14, 2012 9:12 pm

-Ммм...добре вземи ги.И без това преядох.-казах, когато Анджи си бодна от порцията ми.Последва звучна оригня, насочена към сестра ми, от която косата й леко се отвя назад.
-О, боже!Извинявай!Не беше нарочно.-започнах да се оправдавам.-То просто...изскочи.
Хванах се за устата и се обърнах отново към чинията си.До нея имаше чаша с лимонада.Отпих и въздъхнах.

by **Анджела Питърсън** Съб Апр 14, 2012 9:22 pm

Спокойния тон с който брат ми ми позволи да му взема от чинията не ме удоволетвори...очаквах поне да се намръщи,но стана нещо много по-ужасно.
-Стивън! Отвратителен си,наистина,как... по дяволите! - станах от масата и с бързи крачки тръгнах към хладилника за малко шоколад и ягоди. Седнах на дивана във всекидневната,която беше на няколко крачки от кухнята и започнах да си ям най-спокойно. Не възнамерявай да му дам,а знаех че са му слабост. Стивън се пресегна за да вземе една,но моментално го шляпнах през ръката.
-Не пипай... прасетата не ядът шоколад и ягоди. - скарах му се и пуснах телевизора,прехвърляйки каналите.Явно постъпката ми не му хареса особено,но и аз не боготворях неговата.

by **Стивън Питърсън** Съб Апр 14, 2012 9:34 pm

Тя най безцеремонно стана и си взе от МОИТЕ ягоди и МОЯТ шоколад.Как смее.
Понеже съм добро братче я оставих да си хапне, но тя дори не ми даде и една ягода.
-Пфф...аз поне ти се извиних.Но щом така искаш, добре.
Отидох до кухнята и започнах да вършея.Върнах се в хола с голямата й купа за мюсли.Видях как очите й светнаха.
-Ммм, познай какво е това.-казах и повдигнах няколко пъти вежди.-Точно така.Това са последните сто грама мюсли от пакетчето ти.И знаеш ли какво.-подсмихнах се.-Не е мой ред да пазарувам, а на Крис и ти много добре знаеш, че той ненавижда зърнените закуски.Мисля, че трябва да го убедиш да ти купи, защото не можеш да изкараш нормален ден без да си закусила с една голяма купичка сладникаво мюсли със сушени плодчета.
Облизах се и започнах да греба с лъжичката.
-Всъщност, това никак не е лошо.Ще трябва Крис да купува още един пакет.Да речем, че просто си решила и да обядваш с мюсли.
Изсърбах шумно останалото мляко в купата, издишах тежко и избърсах уста.
Отидох до Анджи, която още не можеше да проумее какво става, седнах отгоре й и започнах да я гъделичкам.
-Дай ми ягодите!

by **Анджела Питърсън** Съб Апр 14, 2012 9:46 pm

Стивън нямаше как да не отвърне на удара,но не очаквах да вземе мюслито ми... той не обичаше зърнени закуски. Докато брат ми сърбаше от купата,сигурно насила, аз продължавах да се търча с ягоди и шоколад. Знаех,че след тази вечер нямаше да ям поне една седмица,но си заслужаваше,само и само да видя лицето му. Отвътре ми кипеше,защото знаех,че Крис няма да ми вземе мюсли,но се постарах да остана спокойна поне на външен вид.
-Мда,ама аз мога и сама да отида до супера за зърнена закуска,а ти от къде ще вземеш от същия френски шоколад изпратен от леля ни Мелинда, жената няма специално за теб да си пилее парите.- изсмях се в очите му. Следващото нещо,което усетих бе някакъв товар отгоре ми. Поместих храната на страни,като усетих,че Стивън започна да прилага номерата си. Добре, фалшивото раздразнение можех да скрия,но на гъдела нямаше как да устоя. Засмях се гръмко,но той не спираше
-Спри!Престани!Не! - виках,карайки отсрещните прозорци на апартаментите да светнат.
-Недей! Стивън,не! Спри се,по дяволите,не издържам!- виках колкото глас имам. Нямаше лесно да се оттърва затова спрях да се дърпам и приложих уменията си на актриса. Отворих широко очи,все едно получавах пристъп и започнах да дишам на преселулки, докато не му изкарам акъла.

by **Стивън Питърсън** Съб Апр 14, 2012 10:32 pm

Реших да престана, защото сестра ми започна със старите номера.
-Помня всичко.-изсмях се.-Правеше така когато бяхме деца.-успях да си грабна една ягодка и избягах на фотьойла.
-Колкото до шоколада.Май си забравила, че белия ми е любим.Така, че си хапвай на воля.И без това леля Мелинда щеше да се разсърди ако го бях оставил да се развали.
Бавно и с огромно удоволствие отхапвах малки парченца от ягодата.
Облегнах се назад след като хапнах плода и затворих очи за миг.

by **Анджела Питърсън** Нед Апр 15, 2012 10:31 am

Явно беше,че Стивън се досети за номерата ми,но поне спря да ме закача.
-Все тая... много си скучен- сопнах му се и минах зад него. - Наслади се на ягодката,защото беше последната.- потупах го по гърба и продължих към хладилника,за да оставя двете парчета шоколад,които не успяха да се поберат в корема ми.
-Та, какво ще облечеш за партито? - полюбопитствах,защото вече не знаех какво да питам след десет минутното мълчание.- Ако искаш да ти помогна,защото последния път когато ходихме заедно някъде,ти не можеше да си връзваш вратовръзката - присмях му се и продължих към дивана.Взех дистанционното и пуснах музика до дупка.

by **Стивън Питърсън** Нед Апр 15, 2012 11:06 am

-Вратовръзка?Господи, моля ти се.-изсмях се.-Не нося такива неща още от гимназията, когато ни задължаваха да сме с униформи.Може да си сложа само когато е нещо твърде официално.Но наистина мразя да ги нося.Според мен вратовръзките са примки за бесене, но наопаки.Не, мерси.Чакай тук.
Пребягах до стаята си и с върнах с една снимка.
-Това е правени преди половин година в Сидни от една приятелка.Какво ще кажеш?

Spoiler:

Погледнах към прозореца и с недоумение съзрях, че вече е започнало да се съмва.
-Не е за вярване.Кога мина толкова бързо времето?

by **Анджела Питърсън** Нед Апр 15, 2012 11:16 am

Засмях се когато брат ми оприличи вратовръзките с бесилки,но настина си беше така ако го погледнеш с друго око.
- Снимката е хубава,наистина,но може да махнеш бомбето,приличаш на примадона- дръгнах снимката от ръката на Стивън и закрих шапката с пръст. - Много по-добре. И между другото...вкусът ти за дрехи се е променил коренно...и то към по-добро.
Погледнах брат си,който зяпаше през прозореца.
-Мда, съмва се. Не мога да повярвам,че стояхме будни цяла нощ.
-Ох,а аз какво да облека? - принципно не обичах да нося рокли, падах си по дънките и потничетата,но винаги когато ходех на гости предпочитах роклите. Гардероба ми беше пълен с тях,но нямах представа коя да облека.

by **Стивън Питърсън** Нед Апр 15, 2012 11:30 am

-Хмм...-огледах сестра си от горе до долу и отидох до стаята й.
След малко се върнах с една закачалка, на която бе окачена рокличка.
-Ето тази е идеална!-викнах, преди сестра ми вероятно да ме скастри, че ровя из гардероба й.Наложих я върху Анджи и беше страхотна.

Spoiler:

-Дръж малко така.-казах и се отдалечих.Огледах добре и щракнах с пръст.-На твое място бих я избрал.Все пак ще ходиш с мен.-изгледах я дразнително и й се оплезих.

by **Анджела Питърсън** Нед Апр 15, 2012 11:49 am

Изчаках брат ми да дойде,като си помислих,че отива в неговата стая или някъде другаде,но не той се бе ровил в нещата ми.
-Кой ти позволи... - започнах да му се карам,но той запуши устата ми като положи някаква рокля върху мен.
-От къде я изрови?!- възкликнах,гледайки непознатата дреха. -дори не знаех,че я имам. - засмях се гръмко,когато той щракна с пръсти.
Огледах се в отворения прозорец.... наистина ми стоеше добре. -Чудесно,тя ще е!
Щастието ми нямаше да трае дълго,като и предполагах.
-Ами нали знаеш,че сме близнаци,това което говориш за себе си се отнася и за мен.- щипнах го по ръката и отново се заоглеждах.

by **Стивън Питърсън** Нед Апр 15, 2012 12:28 pm

Засмях се на коментара й.
-Да...права си.Но да не забравяме, че сме трима все пак.А господин плейбой не се е прибирал от сума ти време.Бих предложил да подремнем, но така както гледам няма да има смисъл, защото ще се успим със сигурност, а никой не обича подпухнали близнаци на парти.-засмях се и отидох до кухнята.Пуснах кафе-машината да работи и казах на Себастиан, че нямаме повече нужда от него за тази вечер.
-Лягай си старче.Няма нужда да бдиш постоянно над нас.-потупах го леко по рамото и се усмихнах.
Взех двете чаши с кафе и отидох при Анджи, която беше седнала отново на дивана, а роклята бе преметната на облегалката на фотьойла.
-Мръдни се малко де!-викнах и седнах до нея, като я бутнах леко.Подадох й чашата и отпих от моята.

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31