Апартаментът на сем.Питърсън

by **Крис О'Браян Питърсън** Пон Апр 09, 2012 10:00 pm

Spoiler:

by **Стивън Питърсън** Пон Апр 09, 2012 10:26 pm

Полетът бе изключително дълъг и изтощителен.Новината ми дойде като гръм от ясно небе.
Връхлетях като фурия в имението и за малко да се сблъскам с иконома Себастиан, който ми връчи някакво листче.Беше завещанието, което гласеше, че трябвало да се съберем...и тримата.
-Блестящо!-изкрещях.Добре ми беше и без тях.-Къде са майка и татко?-попитах иконома.
-Погребението е подготвено.Само трябва да се съберете.
-Лесно ти е да го кажеш старче.-промърморих, взех лаптопа и започнах да набирам на телефона.
Анджи се оказа в...Торонто.Странно.
-Ало, Анджела?Стивън е.Трябва да се върнеш по най-бързия начин у дома.Нашите са...се споминали.Побързай.
А братленцето ми се оказа на друг континент.
-Крис какво правиш в Лондон?Няма значение.Трябва да се върнеш в Ъпър Уест Сайд, спешно е.Става въпрос за майка и татко.
Захвърлих телефона на масата и се облегнах назад изсумтявайки тежко.Не знаех кое е по-лошо, че нашите ги няма вече, или че ще се събирам с брат си и сестра си.

by **Анджела Питърсън** Пон Апр 09, 2012 10:40 pm

Излежавах се удобно на дивана в къщата,която бях си купила в Торонто. Мислех да прекарам деня в мързелуване,но изведнъж телефона ми иззвъня,не му обърнах внимание,като видях,че е непознат номер.Не вярвах да е нещо спешно,но след като позвъняването се повтори и потрети реших да вдигна.
-Сти..какво? - стиснах до такава степен мобилния си,че мога да се закълна,че чух как изпращява. Докато брат ми,когото не бях чувала от векове ,ми съобщаваше новината за родителите ни,сърцето ми не спираше да ускорява ритъма си. Трескаво затворих и без дори да кажа нещо изхвърчах през вратата.Хванах най -скорошния полет до Ню Йорк, а през целия път стисках зъби,надявайки се да се събудя в топлото си,уютно легло и всичко да се окаже сън. Полета ми се стори доста кратък,но пък и разстоянието между Торонто и "Голямата ябълка", не бе голямо. Нямах нито дрехи,нито пособия, единственото нещо в ръката ми бе телефона и протмонето. Хванах такси и по-най злобния и безотговорен начин нахоках шофьора,който караше като охлюв.
- Къде са те,какво е станало? - от вратата се нахвърлих върху брат си.Не ми пукаше за нищо друго освен за родителите ми...които вече не бяха сред живите.

by **Крис О'Браян Питърсън** Пон Апр 09, 2012 10:52 pm

Тъкмо си бях приготвил багажа,за да прекарам един светъл и слънчев ден в Лос Анджелис,когато чух домашния ми телефон да звъни.Изобщо не му обърнах внимание,защото знаех,че иконома ми ще отговори,но тъй като никой не вдигна глупавия телефон,оставих куфара си и отидох да вдигна.
- Какво?! - бях много бесен,можех да изпусна самолета си,заради глупавия телефон.
- Крис,нашите ... нашите починаха... Ще бъде добре,ако дойдеш поне на погребението! - познах гласа,че беше на по-големият ми брат - Стив.Първоначално помислих,че се шегува,но след това се досетих,че той е наистина скучен и отговорен човек и след като го осъзнах,сърцето ми се сви.Грабнах отново куфара ми и тръгнах към летището,за да отида в Ню Йорк.
Веднага щом пристигнах в Ню Йорк,хванах първото такси,което заварих и тръгнах към къщата на родителите ми.След около 20-тина минути вече бях пред входната врата.Бях много уплашен да вляза,но явно икономът на нашите ме бе чул,защото след секунди ми отвори вратата и аз все още стоях стъписан.Отвътре къщата изглеждаше много празна.Никъде не мярках нито Стивън,нито Анджела,които не бях виждал от може би 3 години ...

by **Стивън Питърсън** Пон Апр 09, 2012 11:02 pm

Нямаше и 2-3 часа откакто се обадих на Анджела, когато тя буквално помете всичко по пътя си докато крачеше към мен.
-Къде са те,какво е станало?-извика тя и ме хвана за блузата.
-В моргата...
Тя отпусна захвана и седна до мен.
-Анджи, катастрофирали са.Просто не мога да го проумея.Със сигурност не е по тяхна вина, знам го.Винаги са...бяха внимателни с шофирането.Или някой пиян им е връхлетял или някой им е имал зъб.
Помолих Себастиан за чаша вода.
С Анджи си седяхме така, припомняйки си хубавите моменти от миналото, в продължение на няколко часа.В това време сякаш нямаше и следа от враждата помежду ни.
Тъкмо разказвах на сестра си за онзи път, когато паднах от люлката, а отсреща се зададе икономът с не кой да е, а Крис.
-Изглеждаш като гърмян заек.-скастрих го, след което въздъхнах дълбоко.-Хайде, седни.-усмихнах се, колкото се можеше по-топло.

by **Анджела Питърсън** Пон Апр 09, 2012 11:12 pm

Едва сдържах сълзите си,докато Стивън ми говореше за приятните мигове изживяни с родителинте ни.Беше ми толкова мъчно и виновно,винаги си бях представяла,че когато дойде този момент,те ще са на по 90 години,а ние,всичките,ще бъдем около тях. Но,не съдбата си изигра ужасно подъл номер с нас.
- Здравей - гласът ми бе пресипнал и сух,когато поздравих Крис.Той седна от едната ми страна и нямаше как да не погледна в очите му,които бяха разширени от ужас. Преглътнах тежко и се обърнах към Стивън,който макър,че бе най-спокоен от всички, издаваше колко притеснен всъщност е. Никога до сега не бях чувствала семейството си толкова близо, прехапах долната си устна и сълзите ми рукнаха като порой.Бях държала всичко вътре,но сега,когато виждах израженията на единствените си роднини,нещо ме подтикна. Хвърлих се върху рамото на Кристофър и оставих сълзите да намокрят ризата му,която както винаги бе безупречно съчетана с останалото му облекло.

by **Крис О'Браян Питърсън** Пон Апр 09, 2012 11:21 pm

Стивън и Анджела не се бяха променили особено много.Бяха съвсем същите,но сега,за първи път седяхме в една стая без да се хващаме за шиите.Седнах на футьоила близо до Анджи,на която от другата страна стоеше Стив.След секунди Анджи рухна в сълзи и се облегна на рамото ми.Обикновено мразех такива разнежени истории и не знам дали съм по принцип безчувствен тип,но не ми беше особено тъжно за нашите.Липсваха ми,но доколкото гледах другите ми роднини,аз бях най-добре.Може би,защото с нашите никога не се бях разбирал,а и бях непланираното дете.Бяха казали на наще,че ще имат близнаци,а то се оказахме тризнаци.

by **Стивън Питърсън** Пон Апр 09, 2012 11:41 pm

Сестра ми не издържа и рухна, а аз се отпуснах назад, така че гледах към тавана.Сега аз бях този, който трябва да крепи семейството, аз бях този, който трябва да бди над другите и пак аз бях този, който трябва да е най-силния.Е, не, никак не е лесно, а това е едва началото.
Стиснах очи, за да задържа течността, наречена сълзи, която се опитваше да избие и да облее лицето ми.Станах и отидох до банята.Наплисках се и погледнах към огледалото.
-Що за съдба е това?Дявол да го вземе, защо ги прибра толкова рано?-избърсах се и се върнах при останалата част от семейството ми.Анджи още плачеше, а Крис не можеше да проумее какво става.Не го виня, така и не се спогодиха с нашите.
-Ще ги погребем утре, само ние...-заговорих и прогоних възцарилата се тишина.-Знам, че става много бързо, но повярвайте и на мен не ми е лесно.Бях най-тясно свързан с тях.-не успях да издържа и една гореща сълза се спусна по бузата ми.Връчих им завещанието.-Честито, вече сме съквартиранти по неволя.А може би е за добро, знам ли...

by **Анджела Питърсън** Вто Апр 10, 2012 1:22 pm

...................****..........................

След 3 месеца

Дългите лекции в университета тук ме уморяваха,не бяха същите като в Торонто,което съвсем ме обърка. Не знаех дори защо се записах на курсове,но всичко беше по-добре отколкото да седя в къщи ,слушайки как братята ми се караха.Постоянно деляха нещо, дали басейна,дали всекидневната, или дори дистанционното за телевизора. Спрях колата си до входната врата,защото както винаги пред гаража беше или бугатито на Крис или пък колата на Стивън. Прибрах се в стаята си,но тъй като времето беше задоволително,реших да поизляза на терасата. Нашите бяха направили основен ремонт на цялата къща и ми бе трудно да свикна с всичките тези стъкла и прозорци,но поне се стараех.
Взех едно списание, телефона и слушалките си и се отпуснах на мекото диванче отвън.Свих краката си по турски и мушнах тапите в ушите,за да не ме разсейва нищо. Аромата на току-що купено списание ми напомни за майка ми,която,като агент по недвижимите имоти,притежаваше безброй каталози свързани с домовете и стаите. Усмихнах се леко и започнах да разглеждам картинките вътре,без да си правя труда да чета. Обичайния ми следобяд определено нямаше да протече така,ако си бях в Канада. По това време до сега да се бях яхнала на колелото или пък на коня си и да се забавлявах,но ... не. Единственото нещо,което се въртеше в главата ми бе - "дали някога ще живея нормално,отново?!"

by **Крис О'Браян Питърсън** Вто Апр 10, 2012 1:52 pm

Бяха минали вече 3 месеца от смъртта на нашите,и въпреки че с брат ми постоянно се карахме за всичко,бях напълно решен да остана в Ню Йорк,за да може да му вгорчавам живота и да запазя наследството,което ми се полага.
Добре,че бях да потичам малко из Ню Йорк иначе от самото ставане,с брат ми отново се 'хванахме' за шиите.Не знам защо,но с него никога не съм се разбирал,а с Анджи много рядко говоря.Върнах се след тичането обратно в хотела и отидох директно в банята,за да се изкъпя и след това да си поспя следобеда.

by **Стивън Питърсън** Вто Апр 10, 2012 2:10 pm

3 месеца.Минаха толкова бързо, неусетно.Сякаш беше вчера.
Днес целия ден ми бе свободен и бях решил да се излежавам малко повече.
Отворих бавно очи, протегнах се и се прозях като гладен дракон.Отидох до банята за да се освежа.В този момент осъзнах колко се радвам, че всеки си има баня и няма нужда всеки божи ден да се струпва опашка.Беше някъде към обед и реших направо да си обядвам.Анджи бе на лекции, а Крис кой знае къде беше.
След около половин час вратата хлопна и аз станах да видя кой е.Крис крачеше към банята.Аз го изгледах с моя "Къде по дяволите беше?" поглед, а той ме подмина като бърз влак.Вдигнах ръце и изсумтях изтощено.
-Писна ми...-промърморих и взех книгата, която бях почнал да чета.Седнах на дивана в хола и зачетох.
След има-няма 5 минути забелязах сестра си да излиза на терасата.Тръгнах на там.Нещо в мен ми напомни, че трябва да съм опората в това семейство.
-Майко, защо си ме родила първи?-казах тихичко на път към терасата.Хвърлих се силно върху дивана до Анджи, която едва не полетя, вероятно от стряскането или от силата на моя скок.
-Как си сестро?Как минаха лекциите?-запитах закачливо.Когато видях смъртоносния й поглед, след това което направих току-що, се усмихнах широко сякаш нищо не е станало.

by **Анджела Питърсън** Вто Апр 10, 2012 2:35 pm

Нямах представа какво се случва наоколо, музиката гърмеше в ушите ми и дори и да избухнеше пожар, нямаше да забележа. Единственото което знаех бе,че не съм сама в апартамента,по вибрациите от яростното затваряне на вратите,усещах присъствието на братята си. Тъкмо разгръщах последната старница от ламинираното списание,когато усетих някакво ...земетресение. Отлепих поглед от четивото,което изхвърча от ръцете ми.
- Какво по дяволите правиш?! - изкрещях на барт си,които "седна" върху диванчето до мен. - Не виждаш ли,че чета?! - продължих със същия тон... добре де,кого заблуждавах, аз не обичах да чета списания,но както и да е.
-Как си сестро?Как минаха лекциите?
- Ъ, скучно,както винаги - наведох се за да вдигна книжката. Чувствах се задължена да питам нещо и за неговия ден.
- Ти какво ще правиш днес? И тук ли е Кристофър? - издърпах ластика от китката и завързах косата си в нeоформена опашка. Колкото и да се бяхме отдалечили през последните няколко години, все пак си оставахме една кръв...искали или не,трябваше да се търпим. Най-лесно бе всеки да замине отново за някъде и да продължи живота си,но родителите ни със сигурност са имали нещо на предвид,когато не са разделили имота,а са го завещали целия на тримата,без да имаме право да го поделим. Погледнах Стивън,колкото и да се различавахме на външен вид,видях част от лицето му, което беше досущ като на Крис и обратно. Подсмихнах се и сбърчих нос при аромата на шампоан, изригващ от брат ми

by **Крис О'Браян Питърсън** Вто Апр 10, 2012 2:53 pm

Веднага щом излязох от банята,отидох си в стаята и извадих сивото ми долнище анцунг

Spoiler:

, облякох го и нагоре останах гол.Хвърлих се директно на леглото като малките деца и затворих очи.Помъчих се да заспя,но крясъците на сестра ми и брат ми не ми позволяваха.Станах нервен от леглото и се запътих към терасата.
- Ще бъде перфектно,ако млъкнете!Някои хора се опитват да спят! - на излизане треснах вратата и се запътих обратно към стаята ми,но гласа на сестра ми ме спря,който беше ужасно силен и досаден!

by **Анджела Питърсън** Вто Апр 10, 2012 3:03 pm

Мрънкането на Кристофър винаги ме бе дразнило и никога не можех да разбера защо с него не се спогаждаме,сигурно защото ненавиждах глезьовци. Тъпото затваряне на вратата на терасата ме накара за потръпна.Това момче не знаеше мярка.
- Е... да,все пак малките деца имат нужда от сън. - знаех,че Крис се дразнеше,когато някой му натяква,че е най-малкия. - Да дойда ли да те завия? - викнах още по-силно,че сигурно и съседите бяха ме чули.
Разгневения поглед на брат ми беше безценен,нямах нужда от друго...денят ми вече ставаше от хубав, по-хубав. Изкривената физиономия и стиснатата уста в стил "пате" направо избиха всички лоши мисли от главата ми.
Стивън само седеше и леко разтягаше крайчетата на устата си в усмивка. Знаех,че това щеше да доведе буря,но пък от кога не се бяхме спречквали физически. Плачех си за бой, лудата ми глава искаше да нашамароса новия анцуг на Крис.

by **Крис О'Браян Питърсън** Вто Апр 10, 2012 3:15 pm

- Е... да,все пак малките деца имат нужда от сън. Да дойда ли да те завия? - Анджи винаги знаеше как да ме изкарва извън нерви.Двамата със Стивън винаги ми натякваха,че съм по-малкият от трима ни,което адцки много ме дразнеше.Идеше ми да и скоча и да я пребия,но все пак бях и джентълмен и не бих ударил жена,всъщност не бих ударил момиченце,като нея.
- Анджела,знаеш много добре,че дори да сте по-големи с някакви си глупави 20 минути,по размери съм най-голям и от двама Ви.Теб не бих те ударил,но за Стивън с глупавата му усмивка нищо не обещавам. - обърнах се внимателно и тогава забелязах ключовете за колите и на тримата ни,затичах се и директно ги грабнах.
- Трудно ще излезнете довечера,ако нямате ключове за колите,нали?! - охилих се злобно и се затичах към моята стая,където трябваше да опазя ключовете от грабливите ръце на Анджи и Стив.

by **Анджела Питърсън** Вто Апр 10, 2012 4:15 pm

Малкия му,дребен,гаден,глезен,подъл... изброявах на ум нещата което мислех за брат си в момента. Трябваше да намеря начин да си взема ключовете без да слизам до нивото му.Нямаше да е лесно,но ми идваше нещо на ум. "Око за око" - знаех кои неща са най-ценни за скъпото ми братче и не всички можеше да скрие в стаята си. Колата - не, беше прекалено извратено,дори и за мен, другото нещо- дрехите му, но те бяха в стаята... оставаше.... апаратурата му. Брат ми имаше доста фотоапарати и преди обичаше да снима, не мислех,че би се отказал от това си хоби,затова хукнах след него ,за да си помисли,че ще искам ключовете си обратно. Спрях във хола където се подмяташе един от уредите,взех го и излязох отново на терасата. За щастие прозореца на стаята му бе обърнат точно към балкона.
-Хей Стив,да си направим няколко снимки,а? - хванах брат си под ръка и насочих фотоапарата към нас. - Опаа! - изкисках се,когато апаратурата падна гръмко на земята и парчетиите й изхвърчаха. - Май го счупих - сбърчих чело и хванах апарата с два пръста.Всичките му частици стърчаха,а лицето на Крис,който се показваше през прозореца,беше почервеняло.

by **Крис О'Браян Питърсън** Вто Апр 10, 2012 4:23 pm

'Трясс' - апарата ми падна ... Много яко се ядосах,но хубавото беше,че бяхме богати и можех веднага да си взема нов,докато нейното скъпоценно лапенце Бъди беше единствен по рода си,а аз исках да видя дали може да лети...
- Значи ще играем гадно,а?!Дадено! - скрих се навътре в стаята ми и след секунди отново се появих.
- Хей,Бъди,поздрави стопанката си Анджи,заради която ще проверим дали можеш да летиш.
- Това да ти е за урок,скъпа сестро! - направих няква зловеща физиономия и хвърлих малкото и куче през прозореца,директно към терасата.Бях злобен,но не чак толкова,за да убия горкото животно.Кутрето се приземи в скута на Стивън,който пък беше алергичен към козината на този вид кучета и започна веднага да киха.
- Перфектно!С един куршум - два заека! - прибрах се отново навътре в стаята и затворих прозореца.След което отидох до вратата на стаята ми и я заключих.

by **Анджела Питърсън** Вто Апр 10, 2012 4:37 pm

Сърцето ми се сви на топка,когато видях как Бъди летеше безпомощно към терасата, краката ми моментално изтръпнаха,но кутрето се приземи благополучно в Стивън, яростта надделя и вече не знаех на какво съм способна. Изхвърчах с кучето в ръка,оставяйки горкия Стивън да киха като побъркан. Минах през коридора до стаята на Крис и се опитах да разбия вратата с ритник,но не се получи,явно беше заключил. Направих същото движение още един път - нищо. Нямаше как да вляза при него...освен ако... единствения начин беше през прозореца,който той затвори,не че това представляваше проблем .
-Не знаеш с кой си имаш работа,малък изверг! - виках като луда докато обувах дънките и маратонките си от стаята. Излязох през прозореца на стаята си и за щастие нашите бяха оставили парапета,наподобяваш тясна тераска ,свързваща стаите ни. Бавно закрачих към стаята на Крис и с един шут потроших стъклото му,влизайки вътре. Разярения ми вид,съчетан с лудостта и способността да се катеря на всевъзможни места, подлудиха брат ми. Тръгнах към него и буквално го хванах за шията.
-Ти ненормален ли си?! - добре де,аз бях ненормалната тук,но какво ми пукаше - Как смееш да хвърляш живо същество, откачалка! - виках колкото ми глас държи. Обожавах животните и бих предпочела да вляза в затвора за братоубииство,отколото някое от тях на пострада

by **Крис О'Браян Питърсън** Вто Апр 10, 2012 4:49 pm

Знаех,че сестра ми ее луда,но не чак толкова...Бях си напълно спокоен,докато не чух,че прозореца ми бе разбит от лудата Анджела,която дори ме хвана за шията.Добре,че не беше силна,колкото злобна,иначе до сега щях да съм пътник.Сетих се,че Анджи има гъдел и започнах да я гъделичкам и имаше резултат.След това взех едни белезници,които стояха в шкафа ми и я закопчах,и я замъкнах към банята.
- Знаеш,че много те обичам,но трябва да кротуваш. - усмихнах и се и след секунди осъзнах,че до сега не й бях казвал,че я обичам.Осъзнах се и закопчах другата страна на белезницата за чешмата.
- Когато се успокоиш ми свирни,а аз ще сляза долу,за да си направя нещо за хапване. - отново й се усмихнах и се запътих към кухнята.

by **Анджела Питърсън** Вто Апр 10, 2012 5:02 pm

- Какво правиш,откопчай ме! - виках след Крис,докато той с усмивка на лицето ме държеше като затворница. Колкото и да се дърпах нямаше резултат,затова започнах с думи.
- Пусни ме или ще изпотроша всичко тук,знаеш че мога и не се шегувам - дършах се като луда,но това не му даваше право да ме третира като откачалка. - Пусни ме! - виках колкото сила имах.Като видях,че нищо не действа,а Кристофър се държеше всякаш току що съм изяла бонбона му и не ми обръщаше внимание.Момчето съвсем спокойно отбеляза,че отива да хапне,което още повече ме вбеси. Извиках с цяло гърло и се свлякох до чешмата в банята му. Огледах наоколо..нямаше как да се освободя,а и не можех да лудувам повече. Не бях на 10 години, понякога може би се чувствах на толкова,но не бях. Определено имах нужда от помощ, не го осъзнавах до сега,но след смъртта на родителите ни изпадах в още по-голяма депресия. Преди си бях инатлива и прочие,но сега ината избиваше на лудост, стараех се да не мисля за тях,но всеки път,когато това станеше откачах,а сега покрай брат ми, беше невъзможно деня да мине без нещо счупено.И все пак,той каза нещо,което ме накара да се осъзная,каза една дума,която значеше много от неговата уста. "знаеш,че много те обичам.." натам не чух,не ме и интересуваше,беше ми достатъчно да знам,че не бе изгубил човечността си.
-Крис! - извиках,надявайки се да дойде,но когато това не стана изругах и ударих с юмрук по мраморните плочки зад мен.

by **Стивън Питърсън** Вто Апр 10, 2012 8:54 pm

Докато разказвах на Анджи как ще прекарам свободния си ден, "фурията" цъфна на вратата на терасата и троснато започна да се оплаква от шума, който сме вдигали.Сестричката ми моментално му отвърна, както се и очакваше.Сипа масло в огъня и двамата се впуснаха в ожесточена, така да се каже кавга, съвсем нормално явление за тях двамата.Аз само си седях на дивана и доволно гледах "скеча".Обожавах да гледам споровете им.Толкова ме развеселяваха.
Крис излезе с тезата, че бил най-едрия от тримата и нея не бил ударил, но мен бил.Усмивката ми въобще нямаше намерение да се стопява от жалкия му намек.Останах си на мястото, а изтърсакът грабна ключовете на колите ни и отпраши в стаята си.Добър опит, но днес нямам намерение да излизам никъде.
След няколко минути на Анджела сякаш нещо й изщрака и ме хвана за ръката.Въпреки, че тя е родена втора, все аз бях този по средата на караниците им.Съдба.Тъкмо бях отпуснат като ме дръпна да се снимаме и главата ми направи такъв откат, че едва не се откачи от тялото ми.
Звукът от строшения апарат на Крис прокънтя и той се показа като куче от прозореца.Целия почервенял от яд.А като стана въпрос а кучета, това на Анджи след секунди полетя от прозореца.
Втурнах се и успях да го хвана, но на каква цена.
-О, стига де!-извиках и кихнах силно, пускайки кучето на земята.Бях алергичен към тази проклета порода.Пристъпа ми бе прекратен от Себастиан, който донесе някакви капки и пръсна в носа ми.
-Ето г-н Питърсън, капките против алергията ви.
-Чакай малко!От къде знаеш за тях?-попитах изненадано.
-Хмм, господине не отдавна работя за вашето семейство и знам дори какво сте яли на Денят на благодарността преди 8 години.Вие си мислехте, че е пуйка, но всъщност бяхте прекарани с угоено пиле.
-Дявол да го вземе!-възкликнах, а вниманието ми бе отнето от момичето паяк - Аднжела Питърсън.
Онемях, когато тя строши прозореца на стаята на Крис, но това ми даде доста добра идея.
Втурнах се по стълбите и застанах пред заключената врата на брат си.Отвътре се чуваха жестоките крясъци на сестра ми и спокойния дразнещ тон на брат ми.
-Отивам да хапна нещо.-се чу отвътре и аз нахлузих самодоволната си усмивка.
Ключът изщрака, Крис забързано се бе насочил към кухнята, но имаше проблем.Аз бях на пътя му и се блъсна право в мен.
-На къде?-попитах дружелюбно.-Виж какво.-бутнах го обратно в стаята.-Може да си най-едрия тук.-хлопнах вратата.-Но...-врътнах ключа.-Също така си и най-тромавия.А и последния път когато се опита да ме биеш на канадска отново не успя.
Отидох бавно до строшения прозорец.
-Да знаеш.-погледнах надолу.-Стъклото не е евтино както едно време.Както и ключалките.
Засилих се и хвърлих ключа, който Бог знае къде е изхвърчал, защото не се чу дрънчене.
Чакай малко нещо липсваше тук.
-Къде е Анджи?

by **Крис О'Браян Питърсън** Вто Апр 10, 2012 9:22 pm

Бях адцки много огладнял и след като заключих Анджи за мивката,тръгнах да слизам надолу към кухнята,когато глупавият ми брат реши да ме спре точно на врата.На всичкото отгоре влезна в стаята ми без да съм му разрешавал и заключи след мен.Тоя човек си няма ни най малка напредстава от думите 'лични вещи' и 'лично пространство'.От далече си личеше,че иска да се караме и аз бях много настроен за това,но имах нужда да поизляза навън и да се срещна с нови хора,тъй като физиономиите на Анджела и Стивън вече ми бяха омръзнали.
- Стив,'братле'.Нямам никакво намерение да се бия с теб,тъй като знам,че се нараняваш като праскова(твърде лесно) и после ще трябва пък,ако ти стане нещо,да се грижим за теб.Така че,сестра ни ее в банята,завързана за мивката. - отидох до шкафа ми,взех едно малко ключе и го метнах на Стивън,но малко в страни:
- Дръж!Опа,не успя да го хванеш!Срамота! - подигравтелната ми физиономия отново се появи на лицето ми и докато Стивън се навеждаше да вземе ключа,аз извадих ключовете за колата ми,на които висеше и един резервен за апартамента ми,отключих си и тръгнах да слизам надолу към кухнята с намерението,че най накрая ще си похапна!

by **Анджела Питърсън** Вто Апр 10, 2012 9:34 pm

Чувах как от другата страна на вратата, думите на Крис и Стив ,режеха като нож атмосферата. Хич не ми се нравеха тези караници,първите два месеца беше някак забавно, но на третия вече ставаше прекалено досадно. Или трябваше да се разделим или да се научим да живеем един с друг.
-Спрете да се карате, по дяволите! - креснах в банята, чието ехо направи виковете ми тройно по-силни. - Писна ми от вас! Утре си заминавам! - не че много ги интересуваше,но наистина ми втръсна и бях решила да си събера багажа.Не ми пукаше за проклетия имот и тъпото завещание,предпочитах да живея някъде на Северния полюс,отколкото тук.
Чух че Крис се измъкна,а ключовете за белезниците издрънчаха на пода.

by **Стивън Питърсън** Вто Апр 10, 2012 9:49 pm

Взех ключовете от пода и когато Крис се фръцна към банята дочух оглушителния вик на Анджи.
Отидох до банята и я откопчах.Помогнах й да стане.
-Няма нужда да си тръгваш, ще се справим.А и на всичкото отгоре ключовете ни са още в него.
Хванах я за ръката и я поведох надолу към кухнята.
-Виж, аз и без това няма да излизам днес, така че той е твой.-казах на Анджела когато влязохме в кухнята, а хапващия си Крис, тъкмо готов да постави нещо в устат си, замръзна в това положение.
-Знаете ли какво?От мен се очаква да бъда братчето, което оправя всичко, което трае всичко, което трябва да направи всичко възможно, за да не се разпадне това семейство.И не, това няма да зависи повече от мен.Ясно ли ви е?Защото е много лесно да започнете кавга, но не се замисляте кой по дяволите чисти след вас.Оправяйте се, аз се оттеглям, не ме търсете.
Обърнах се и в бързината подбрах една от чашите, която се строши на пода.Без дори да поглеждам към стъклариите се запътих към стаята си и по пътя се разминах със Себастиан, който се опита да ми каже нещо, но не му дадох шанса.
-Изчисти това!Веднага!-заповядах най-надменно.
От този момент нататък нямаше да съм старият, търпелив и любвеобилен Стивън, който натрупва цялата отрицателна енергия на това проклето семейство.
Затръшнах толкова силно вратата на стаята си, че от вибрациите чак прозорците леко издрънчаха.Хвърлих се на леглото и забих празен поглед в тавана.
-Проклети тризнаци.-изругах и захлупих лицето си с възглавницата.

by **Крис О'Браян Питърсън** Вто Апр 10, 2012 10:14 pm

След като се спречкахме с Стив и Анджи,слязох надолу,за да похапна с надеждата,че кавгите са свиршили.Колкото и да се карах с тях,те си ми остават семейство до край и винаги ще си ги обичам,въпреки че не обичах да го показвам,защото според мен,емоциите са нещото,което кара човек да страда.
Не след дълго,след като си направих сандвича,брат ми и сестра ми слязоха долу и продължихме с кавгата,като Стивън започна да дрънка глупости:
-Знаете ли какво?От мен се очаква да бъда
братчето, което оправя всичко, което трае всичко, което трябва да
направи всичко възможно, за да не се разпадне това семейство.И не, това
няма да зависи повече от мен.Ясно ли ви е?
- А някой карал ли те е да си такъв?!Ти сам си го решил! - Разкрещях се на брат ми и отново се върнах в стаята ми,за да може да се преоблека и да излезна навън.

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31

Апартаментът на сем.Питърсън

Апартаментът на сем.Питърсън

Re: Апартаментът на сем.Питърсън

Re: Апартаментът на сем.Питърсън

Re: Апартаментът на сем.Питърсън

Re: Апартаментът на сем.Питърсън

Re: Апартаментът на сем.Питърсън

Re: Апартаментът на сем.Питърсън

Re: Апартаментът на сем.Питърсън

Re: Апартаментът на сем.Питърсън

Re: Апартаментът на сем.Питърсън

Re: Апартаментът на сем.Питърсън

Re: Апартаментът на сем.Питърсън

Re: Апартаментът на сем.Питърсън

Re: Апартаментът на сем.Питърсън

Re: Апартаментът на сем.Питърсън

Re: Апартаментът на сем.Питърсън

Re: Апартаментът на сем.Питърсън

Re: Апартаментът на сем.Питърсън

Re: Апартаментът на сем.Питърсън

Re: Апартаментът на сем.Питърсън

Re: Апартаментът на сем.Питърсън

Re: Апартаментът на сем.Питърсън

Re: Апартаментът на сем.Питърсън

Re: Апартаментът на сем.Питърсън

Re: Апартаментът на сем.Питърсън

Re: Апартаментът на сем.Питърсън