Re: Поляните

by **Blair Waldorf** Нед Окт 14, 2012 10:46 am

Все същата стара Серина. Дори Испания не може да я подобри. Мислеше само и единствено за забавление и купони. Е, може би именно заради това сме приятелки - защото сме пълните противоположности. Но трябваше да направя нещо, защото ако се държеше, както миналата година, като нищо да напусне доста бързо Констанс. По-скоро да я изгонят.
- Нали знаеш, че от малка си правя плановете за Бръшляновата лига. Но най-много ме влече Йейл.
Наистина, от както се помня мечтая да уча в някой от най-великите колежи в света. Вярвам, че това ще се случи, защото за мен провалът не беше опция. Щях да направя всичко по силите си, за да успея. Проблемът беше само един - исках да бъда заедно с Ес, но ако не я впрегна да учи, това нямаше как да стане. Тя трябваше да се замисли за бъдещето си, а не просто да живее за момента, защото по този начин няма да стигне до никъде.
- Знай едно: ако искаш да сме заедно в колежа, тази година ще трябва да е коренно различна от миналата. Просто казвам.
Понякога наистина говорех на Серина, сякаш съм й майка, но наистина в повечето случаи се налага. Особено когато самата Ес се държи като малко дете.

by **Serena Van Der Woodsen** Нед Окт 14, 2012 11:28 am

- О, не няма как да стане. Изобщо не ми намеквай как трябва да уча. Напоследък дори майка ми не се сеща за това. Знам че искате най-доброто, но аз съм си аз.
Нейните мечти бяха по-различни от моите. Аз исках постоянно забавление, докато тя мечтаеше за Йейл. В това нямаше нищо лошо, но моите представи бяха доста по различни. Честно казано дори нямаше да ми пука ако пропусна една година. Точно зареди това и не исках веднага да се връщам. Там не трябваше да ми се налага да мисля за това, което исках.
- Хайде сега нали няма да говорим за училище. Знаеш че това не е една от любимите ми теми. Говори ми за мъже,, за купони, за нещо забавно, но не и за училище.
Времето започваше да се оправя. Може би още можехме да имаме надежди за хубави топли дни. Макар вече не горещи, но поне приятни. Слънцето се мъчеше да пробие между облаците, а някой лъчи даже вече се показваха. Още можехме да се чувстваме добре от времето, а пък и един купон като за край на пълната свобода поне за сега щеше да е забавен. Чаровни мъже и силен алкохол. Какво повече можехме да искаме.
- Може би ако се получи един луд купон, можем да разнообрази и твоя така зает от учене живот. - след моите думи най-добрата ми приятелка ме изгледа на криво.- Стига Би, ако сега не се позабавляваме малко то кога?

by **Blair Waldorf** Чет Окт 18, 2012 5:03 pm

Да не говоря за училище ми беше непосилно, особено след като това беше едно от главните места, които посещавах, беше в центъра на живота на всички ни. Но не задълго.
Вътре в себе си знаех, че до известна степен Серина е права. Всяка година организирах купон по случай началото, но сякаш този път не бях в настроение. Или пък може би бях? Като за последен път в гимназията, се очакваше нещо грандиозно. Може би беше време да започна с организацията. Най-добрата ми приятелка се беше прибрала току-що, а вече започна да променя мисленето ми. Разваляше ме !
- Добре - завъртях очи и се усмихнах леко, сякаш опитвайки се да пренебрегна факта, че е права.
Но ми се правеше нещо още от сега. Може би да посетим любимия ни бар заедно с момичетата нямаше да е лоша идея. В крайна сметка всички имахме нужда от малко развлечение.
- Знаеш ли... защо не излезем още тази вечер? - попитах Ес, а в същия момент очите й светнаха. Засмях се. - Ще звънна на момичетата, ако нямат планове... - казах, но в същия момент осъзнах, че те винаги правеха, каквото им кажа. - Тоест ще дойдат задължително. Какво ще кажеш?

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30