Re: Поляните

by **Анджела Питърсън** Пет Апр 13, 2012 6:08 pm

По принцип нямах нищо против прегръдките от братята си,които да си призная баха рядко явление,но този път направо ми идваше да го поваля на земята и да ритам колкото мога.
- Не се притеснявай, принципно изглежда,че се разбираме,но всъщност както виждаш не е така - последната ми дума прозвуча малко странно,защото стиснах зъби и хванах китката на Стивън,която беше около врата ми.
- И все пак го обичам - ухилих се към брат си и ръката ми стисна като с клещи неговата.
- Ами, това,че не се разбираме не ни пречи да ти помогнем,по някакъв начин....ако можем - повдигнах вежда и отново усмивката ми се появи на лицето.

by **Дийн Бейкър** Пет Апр 13, 2012 6:32 pm

Боже,забравих да се представя. Усетих,как ми става неловко.
- Аз съм Дийн. - представих се,поглеждайки настрани.
Изведнъж усетих,че ми прилошава. Рядко ми ставаше лошо,но като чели сега беше доста по - зле от преди.
Залитнах,но някак си успях да запазя равновесие.
Погледнах към двамата,които стояха и ме гледаха странно,а след малко усетих как тялото ми става по леко и се озовах на земята. Размърдах се и се опитах да се изправя.
- Лошо ми е. - казах и се изправих в седнало положение. Трябваше да направя нещо,преди да ме помислят за луд.
Все пак на всеки се случваше.

by **Стивън Питърсън** Пет Апр 13, 2012 6:51 pm

Дийн се строполи на земята.Буквално падна като дъска.
-Хей!Добре ли си?-коленичих до него и го разтърсих леко.Изведнъж се изправи и ми изкара акъла.Отново попитах дали е добре.
- Лошо ми е.-продума той тихо.Изглеждаше...странно.Някак блед, и сякаш се тресеше леко.Помогнах му да стане и с Анджи го заведохме до една от пейките, където да седне.
-Анджи свести го малко!-възкликнах, като видях как постепенно се отпуска.
Останах шокиран, когато сестра ми без да й мигне окото му заши няколко шамара.

by **Анджела Питърсън** Пет Апр 13, 2012 7:02 pm

Изведнъж както си говорехме,чух тъп удар, причинен от тялото на Дийн.
-Господи! - извиках,когато той се свести и леко го хванах за едната ръка,за да можем с брат ми да го прикрепим до пътя към пейката.
-Добре ли си?!- питах го през 5 минути,макър да бе казал вече,че му е лошо.
-Анджи свести го малко! - чух брат ми и още повече се шашардисах
Огледах наоколо,нямаше вода,нито нещо с което да му направя вятър,затова инстинктивно отправих ръка към бузата му. Шамара не беше силен,но по филмите бях виждала,че ги използват като лек.
-Боже, извинявай! Не.. съжалявам,заболя ли те?! - не знаех какво да кажа. - Нуждаеш ли се от нещо, вода,лекарства? - изредих набързо и прехапах устни.- И пак... съжалявам за шамара.- как може да бях такава.... глупачка,да удрям хора,които едва познавах.

by **Дийн Бейкър** Пет Апр 13, 2012 8:08 pm

Чувствах се отпаднал. Не ми беше хич добре,но поне се радвах,че бях припаднал сега,а не после,когато щях да съм сам. Всичко ми се стори прекалено нереално,но все пак ми помогна да се почувствам по - добре.
Момичето ми удари шамар,от което ми стана действително по - добре. Може би ако не бях аз този,на който му беше зле,щях да се спукам от смях,но сега не ми беше много до смях.
Стояхме така в продължение на една - две минути,а след това се поизправих малко.
- Благодаря ви. - погледнах към двамата. Явно все пак не бяха , чак толкова лоши. Всъщност бяха приятна компания.

by **Стивън Питърсън** Пет Апр 13, 2012 8:17 pm

Когато видях, че Дийн се пооправя усмивката се лепна обратно на лицето ми.
-Ех...какво да ти кажа.Толкова се гордея със сестричката си.-потупах леко Анджела по гърба.-Чакай малко!-започнах да се оглеждам, защото гъделичкащото усещане в носа ми...дори не бях забелязал кога е отшумяло.-Анджи, къде е Бъди?
Започнах да обикалям и да свиркам.
-Бъди!-викнах, но нищо не се чу в отговор.Тръгнах към първите храсталаци, които ми се набиха на очи.На около три метра от пейката се усетих и се обърнах към Анджи.
-Стой при Дийн, аз ще го намеря.

by **Анджела Питърсън** Пет Апр 13, 2012 8:27 pm

Слава богу,той беше добре. Ненавиждах когато някой се разболее или му прилошее,нямах и понятие какво да направя.
- Няма нужда от благодарности,направихме каквото трябваше - усмихнах се, въпреки че забелязах отсъствието на кучето си.
- Няма да дойде при теб - извиках подир брат си,докато той така усилено търсеше четириногото ми приятелче. - Познава само мен,а ти носиш част от миризмата на Крис, която със сигурност Бъди мрази - засмях се леко и отново се обърнах към мъжа на пейката.
- Пак се извинявам,че те шамарасох- просто не можех да спра да го повтарям. Нямях си и на идея как да завържа разговор с непознат.. не знаех какво да го питам,нито какво да му кажа.
- Ъм, ти имаш ли братя или сестри - подхванах. Да, ужасно тъпа тема,но ...единсвената което ми дойде на ум,докато наблюдавах как Стивън се мушеше измужду храстите в парка.

by **Дийн Бейкър** Пет Апр 13, 2012 8:39 pm

- Имам сестра. - казах,но след това усетих,че навлизам в неприятна тема.
Може би нямаше да `и стане добре,ако `и кажа,че в момента сестра ми е далеч от мен по мое съгласие. Изпратих я в интернат,само за да докажа на целия град,че всъщност съм доста отмъстителен.
- Тя е извън града. Учи. - реших да кажа нещо,което е близо до истината,защото рискувах да се прецакам.
В последно време започнах да искам одобрението на хората. Не исках те да ме мразят и да мислят лоши неща за мен. Исках да съм добър. Може би връщането на сестра ми отново в града щеше да е доста добро нещо.
Замислих се,това щеше да е доста интересен завършек на нещата.
- А ти? - попитах я любопитно. - Освен Стивън имаш ли други братя или сестри? - допълних.

by **Стивън Питърсън** Пет Апр 13, 2012 8:52 pm

-Еврика!-провикнах се от далеко.
Кихайки, с Бъди в ръце вървях към сестра ми и Дийн.
-Оказа се права.Той не ми отвърна когато го виках, но пък затова не е добър в криеницата и успях да го заловя.През цялото това време докато говорех, кихах и нямаше да се учудя ако нищо не ми разберат.
Поставих кучето в скута на Анджи и седнах от другата страна на Дийн, който ми изглеждаше малко по-добре.
Извърнах се настрани, изкихах се и впръсках от лекарството.
-Та...какво изпуснах?За какво си дърдорехте?-сръчках леко Дийн.-Какво толкова й каза, че въобще не трепна за кученцето си?-повдигнах два-три пъти вежди и когато очите ми срещнаха заплашителния поглед на Анджи, механично се облегнах назад на пейката.

by **Анджела Питърсън** Пет Апр 13, 2012 9:03 pm

-Супер! - възкликнах при отговора на мъжа -Да имам още един брат... близнак.... така де, тризнаци сме - обясних с ръкомаханяия. - Кристофър... той е... много по-ужасен от Стивън,както и да е, няма да те занимавам - подсмихнах се и погледнах настрани.
Картинката която пребдтавляваха брат ми и Бъди беше неописуема. Мъничето моментално легна в скута ми и захвана единия края на тениската ми,като я олигави хубаво..но как да му се сърди човек.
- Нищо не ми е казал- заоправдавах се,въпреки че нямаше за какво - просто видях къде е Бъди- смотолевих и погалих палето.
- И все пак благодаря ти,че го намери - гледах в земята,докато предполагам,брат ми се чудеше как така съм му благодарила за нещо.
Времето беше приятно за разходка навън и не ми се прибираше,но рано или късно трябваше да го направя,а толкова ми се искаше да се разхождам без посока.

by **Дийн Бейкър** Съб Апр 14, 2012 9:03 am

Добре,стана ми доста неприятно за кучето.
Действително аз бях виновен и моето тъпо припадане. Понякога се чувствах много зле. Не исках хората да разбират,колко зле съм всъщност. Може би,защото исках всички да ме харесват.
И...по дяволите отново почнах с тъпите драми.
- Кучето е много готино. - казах,като опитах да го погаля.
Въздъхнах и се наместих на пейката.
Значи все пак бяха трима. Какво ли е чувството да имаш двама братя близнаци?
Сигурно беше доста гадно. Аз сестра си не можех да търпя,която дори беше по - малка от мен,но все пак я обичах.
Което отново ми напомняше,че трябваше да `и звънна.
Изведнъж се сетих,че трябва да се подготвям за парти. Усмихнах се на близнаците.
- Аз ще трябва да тръгвам,но ще се радвам да се видим някой друг път. - усмихнах се,а след това с бавни крачки се отдалечих.
Надявах се да не ми се сърдят. Бяха наистина доста интересни и готини.

by **Стивън Питърсън** Съб Апр 14, 2012 5:05 pm

Дийн си тръгна, като каза, че трябва да се приготвя за парти.
На въпроса на Анджи "Какво парти?", отговорих:
-Нямам представа, но е възможно да е за рождения ден на Евър.Вайлет ми каза, че сме поканени, дори и Крис, представи си.-подсмихнах се и погледнах към сестра си.-Виж, извинявай за по-рано, но знаеш че обичам да се драча, в това число ти и Крис сте същата стока като мен, буквално.Предлагам да поседим още малко тук и да се прибираме.Все пак започва да се смрачава, а и трябва да изберем какво ще носим на партито на Евър.-изсмях се тихо и отново погрешка понечих да погаля Бъди, но се усетих навреме и спрях ръката си на броени сантиметри от муцунката му.

by **Анджела Питърсън** Съб Апр 14, 2012 7:13 pm

Очаквах да се излее порой от кавги по между ни,когато вече бяхме сами,но не,Стив дори се извини.

-Няма нищо и аз съм същата - усмихнах се с поглед към земята и погалих Бъди,който вече бе по-кротък, явно му се спеше.
-Хайде да се прибираме,не намирам смисъл да висим тук още. - станах и сложих каишката на кутрето,което мудно тръгна напред.
Времето не беше много лошо,но се усещаше,че си е късно, вятъра полъхваше и студения въздух започна да щипе раменете ми. По пътя към вкъщи с брат ми не говорихме много,но поне не се карахме.....за мен това си беше чист напредък.

by **Blair Waldorf** Съб Окт 13, 2012 12:07 pm

Есента настъпи, а с новия сезон започва и новата учебна година. Събота сутрин, навън ръми и е мрачно. Колко хубаво! Не ми се налагаше да излизам от вкъщи цял ден. Ветрецът непослушно подухваше заблудените листа, които все още не бяха опадали. Сякаш наистина не знаеха, че снегът може да ги повали само с едно пристигане. Навън определено беше доста студено от няколко дни, което никак не ми се харесваше, защото стоях затворена в дома си. Разбира се, няма нищо лошо в това да седиш на удобното кресло с чаша топъл шоколад, чиято порцеланова чашка да топли ръцете ти, и да гледаш как вали дъжд, но просто омръзва, ако го правиш всеки ден. Все едно се нуждаех да изляза, в противен случай щях да полудея. Престраших се и отворих големите врати на дрешника си. Разгледах дрехите си. Облякох си бяла туника, върху която нахлузих топъл сив пуловер, обух черни плътно прилепнали по тялото дънки, а около врата си увих шал. Набързо се гримирах и се запътих към долния етаж, като преди това надникнах в стаята на Серина. Нямаше я. Сигурно беше някъде навън. Писах на Серина да ме чака в Сентрал парк и тръгнах именно натам.
Навън беше студено. Северният вятър разрошваше къдриците ми и няколко кичура коса, които ми пречеха да виждам. Не след дълго бях на уреченото място. Спрях пред входа на парка, за да изчакам най-добрата си приятелка. Тогава я видях. Не се бяхме виждали от сигурно седмица. Липсваше ми.
- Ес! - възкликнах и я прегърнах силно. От известо време насам не бях особено щастлива, но виждайки прекрасната си приятелка, на лицето ми се изписа искрена усмивка.

by **Serena Van Der Woodsen** Съб Окт 13, 2012 12:24 pm

Пътуването ми и летните забавления бяха свършили. Заедно с есента се беше върнала и реалността. Все още не бях свикнала с часовата разлика, така че неочаквано за мен бях будна доста рано. Макар че навън беше мрачно и пръскаше дъжд, реших да изляза. Времето никога не ме беше спирало. Да последната седмица прекарах в Испания, където температурите бяха по-високи, но в крайна сметка идваше зима и трябваше да свикна.
Първото нещо след като излязох беше да си купя кафе и тъкмо приключих с тази задача, когато получих съобщение от най-добрата си приятелка да се срещнем в парка. Не я бях виждала от цяла седмица и ми липсваше наистина много. Въпреки всичко се върнах и взех още едно кафе, защото се съмнявам да беше стигнала до там. Времето беше доста студено и в момента благодарях, че косата ми е вързана на конска опашка, докато вървя към парка, защото иначе после щяхме да имаме доста разправии с нея.
След горе долу точно петнадесет минути бях почти пред входа на парка и вече виждах най-добрата си приятелка, която ме чакаше. Толкова се радвах да я видя.
- Хей, Би! Толкова е хубаво да те видя, ако знаеш колко ми липсваше. - това може би беше един от най-хубавите моменти на завръщането. - Следващия път трябва да дойдеш с мен. Вярвай ми няма да съжаляваш.

by **Blair Waldorf** Съб Окт 13, 2012 12:41 pm

Може би наистина трябваше да отида с нея още този път. Малко бягане от реалността и проблемите ми тук щеше да се отрази добре на мен самата. Но, уви, нямаше как да пропусна тази седмица в Констанс. Някак за Серина беше по-разбираемо изобщо да отсъства от училище, но мен ако ме нямаше, щеше да е дори подозрително. Покрай всички драми с момчета, неразбирателство с майка ми и нужда да убия всеки човек, който ме дразни, ми се беше насъбрал доста стрес, който не знаех как да освобоя от себе си. Понякога просто ми се иска да викам, за да излея целия гняв и мъка в себе си.
- Да, следващият път наистина ще дойда.
Тръгнахме към една свободна пейка, намираща се под голямо дърво, което може би щеше да ни предпази от дъжда. В крайна сметка спря да ръми поне за малко. Наистина си беше облекчение. До една известна степен се радвах на мрачното време, сякаш по този начин всичко бе по-спокойно, нямаше тичащи деца из парка, нито пък прекалено много хора. Седнахме една до друга.
- Е, как беше в Испания? Искам да ми разкажеш всяка една подробност!
Бях сигурна, че се е забавлявала. Все пак говорим за Серина Ван Дер Уудсен. Интересно ми беше колко ли мъжки сърца е пленила този път, защото това не е нещо необичайно за приятелката ми.

by **Serena Van Der Woodsen** Съб Окт 13, 2012 12:58 pm

- Убедена съм, че ако отидем заедно никак няма да ние скучно даже напротив.
Двете знаехме как да се забавляваме и със сигурност нямаше да позволим на нищо да помрачи една такава почивка. Щеше да е щуро и нямаше да има мярка, а като прибавим горещи мъже и страхотни нощни клубове и ставаше като приказка. Така де приказката се очертава за по-големи, но това не пречи да е добра. Точно в този момент ми се искаше все още да бях там. Нямаше да ми се налага да ходя на училище от понеделник, а и драмата в Ню Йорк нямаше да ми пречи. Честно казано да четеш Клюкарката докато си на повече от океан разстояние е просто прекрасно. Само че тези които бяха тук все още бях под нейната прицел. В това число и най-добрата ми приятелка, а аз не исках да я оставям сама.
- Ами Испания си е Испания. - казах с въздишка и двете се разсмяхме. - ДА ти кажа честно не ми се връщаше. Даже в момента съм склонна да кажа, че едни от най-хубавите мъже се намират точно там. Чудя се как за тази една седмица не станах разногледа.- казах и й намигнах.
Вече бяхме седнали на една пейка и си приказвахме. А колкото до моето изказване и на двете ни беше ясно, че не е възможно точно аз да гледам само. Особено когато има само седмица на разположение.
- Ами тук как е ?- опитах се поне за малко да отложа темата за моето пътуване. - Нещо ново ?

by **Blair Waldorf** Съб Окт 13, 2012 2:44 pm

Радвах се, че Серина си е изкарала добре. Наистина и на нея не й беше лесно в последно време и заслужаваше почивка. Бях сигурна, че се е забавлявала, дори ме хвана леко яд, че не съм отишла с нея, въпреки че няколко пъти ми предложи да ходим заедно. А когато чух за всичките момчета направо си съжалих и отчетох незаминаването си за доста голям пропуск.
- Искрено се радвам, че ти е било хубаво и ти завиждам благородно за всичко случило се - засмях се и се замислих, че може би не е до толкова благородно, но все пак.
- Ами тук как е ? Нещо ново ?
И да, и не.
Сякаш в Ню Йорк винаги се случваха нови неща, които обаче по някакъв начин се повтаряха с предишни събития, тъй че е трудно да прецениш. Но имам чувството, че в гимназията всичко си е едно и също. Колкото и да ми се искаше, за жалост просто не можех да й разкажа за всичко около мен. Нямаше как. Не исках дори да си припомням, никой не трябваше да знае. Защо изобщо се замислих отново за това? Веднага си избих спомените от главата.
- Нали знаеш, клюки, интриги. Като цяло всичко си е по старому. Именно затова не исках да се връщам в Констанс, но за жалост лятото свърши - казах и настъпи мълчание.
Вярно е, че това ни е последната година в гимназия и може би, когато приключи, всичко това щеше да ми липсва. Едно е важно и това е, че имах Ес, каквото и да става.

by **Serena Van Der Woodsen** Съб Окт 13, 2012 2:58 pm

- Миналата година беше доста тежка като цяло, но за сметка на това тази трябва да се забавляваме. И изобщо нямаш право да ми завиждаш при положение, че толкова пъти те накарах да дойдеш с мен. Първата седмица не е кой знае какво така че спокойно можеше да я пропуснеш.
Връщането тук беше сякаш някой ти залива ледена чаша с вода право в лицето. Не можеш да избягаш от клюки, скандали и интриги или се примиряваш с това, че някой постоянно говори за теб или ще бъдеш смазан за много кратко време. Точно за това се опитвах да си представям как все още се намирам в Испания с някой горещ красавец в някое сепаре и пиехме страхотни коктейли. ДА но студеното време тук ни намекваше къде сме.
- Погледа ми към Клюкарката ми казва, че като за първа седмица не съм изпуснала особено много. - казах и се усмихнах. - Между другото сега ми се измъкна, но зимната ваканция можем да си направим едно пътуване, някъде далеч и на топло, като Дубай например.
Това щеше да е пълна лудница. Нямаше да мрънкаме , че ни е студено даже напротив щяхме да се оплакваме че ни е горещо. А тези ориенталски принцове около нас. Сигурна съм че се щяхме да намерим няколко диаманта сред пустинята.
- Между другото как е доведения ми брат ? Все пак вие двамата ...

by **Blair Waldorf** Съб Окт 13, 2012 3:55 pm

Серина беше права отново. Имам чувството, че тази година трябва да забравим за всичко случило се в миналото и да се наслаждаваме на последните мигове в гимназията.
Ваканция в Дубай по Коледа. Какво по-хубаво? От сега си го представям - топло време, плажове, басейни, купони, момчета. Би било идеално. Майка ми едва ли ще има нещо против да ме пусен, и без друго в последно време не се интересува особено много от мен.
- Ние двамата какво? - тонът ми веднага премина от мил към леко заядлив.
Всеки нерв в тялото ми се напрегна при мисълта за него. Защо? Защо отново трябваше да ми напомня? Между нас нямаше нищо, всичко е, както е било винаги - злобно заяждане и игрички. Винаги сме били в подобни отношения и това няма да се промени... май.
- Между мен и Чък няма нищо, Ес. Или поне нищо, за което не знаеш .
Ох, мамка му, споменах името му. Контролирах се. Дишай, издишай, повтаряй. Вярно е, че веднъж Серина ни хвана, докато бяхме вкъщи, дори й направихме сценка, но това някак... не знам, може би би трявало вече да е свикнала, че аз и Бас играем игрички постоянно. Но дали беше просто забавление или нещо повече? Не, Блеър, престани просто да мислиш за това.
- Какво си мислиш, че става? - попитах я, сякаш от любопитство. Наистина ми беше интересно какво се въртеше в главата й, особено след последната новина в блога на Клюкарката, която очевидно моята приятелка бе прочела.

by **Serena Van Der Woodsen** Съб Окт 13, 2012 4:45 pm

- Честно казано не знам какво става. Най-добрата ми приятелка се изнервя хипер много като някой го спомене и на всичкото отгоре избягваш да ме гледаш в очите. Спомням си как ви хванах в апартамента и макар че бях на толкова километри телефона ми все още има интернет, което ще рече че съм прочела и един доста интересен пост.- казах аз това, което имах като факти. - И да ти кажа точно в този момент имам чувството, че има и още неща които не знам.
Това беше общо взето което мислех. Осъзнавах че тази тема не е от любимите й но исках да знам. Бях убедена, че има нещо повече от техните игрички. Не можеше само нещо такова да предизвиква такава реакция от нея. Просто беше необичайно за нея. Нямаше да настоявам да ми казва нещо, което не иска, това обаче в никакъв случай не значеше, че вярвам на това което каза.
- Май е по-добре да сменим темата, защото изглежда тази те изнервя. Та няма ли някое ново секси попълнение тази година. Отдавна не сме се наслаждавали на нещо ново и горещо в училище.- казах като се засмях.- Май трябваше да доведа някой и друг сексапилен испанец. Тогава поне щяхме да дадем тема за Клюкарката.

by **Blair Waldorf** Съб Окт 13, 2012 8:20 pm

Серина започваше да се досеща за някои неща, което не ми харесваше. Видя, че щом отворихме темата за мен и Чък, сетивата ми се изостриха и станах по-груба и студена. Изгубих контрол. За първи път от толкова много време.
"И да ти кажа точно в този момент имам чувството, че има и още неща, които не знам."
Беше права да си го мисли, но никога нямаше да ѝ кажа за случката в бар Виктрола и продължението в лимузината. Е, може би щях, защото все пак това е най-добрата ми приятелка, но определено нямаше да се случи сега или пък в близко бъдеще. Никой не трябваше да знае, а Бас ми беше обещал да не споменава нито дума.
Сега бях сигурна, че Серина е прочела статията на Клюкаката, което никак не ми помагаше. Бях доста радостна, когато Ес реши да сменим темата. Очевидно, че това не бе най-приятният ми разговор някога.
- Честно казано, не съм заглеждала никого - казах съвсем честно. Принципно двете преценявахме всеки нов в началото на учебната година, но след като приятелката ми липсваше първата седмица, нямах възможността да го направя. Но може би именно сега щеше да се случи.
- Не знам за испанец, но Нейт също би свършил работа - допълних и леко ѝ намигнах. Много добре знаеше за какво говоря, а и между мен и него нещата отдавна бяха приключили. Бях наясно, че между тях става нещо, а сега беше перфектният момент да разбера какво.

by **Serena Van Der Woodsen** Съб Окт 13, 2012 8:35 pm

Нейт! От къде по дяволите той изскочи в нашия разговор. Честно казано това беше темата от което се държах на разстояние докато запълвах мозъка си с други неща в Испания. Напоследък бях почти убедена, че между нас не може да има нищо, а пък и след всичко, което се случи преди зареди нашата грешка...
- Не мисля. И двете знаем, че ние двамата нямаме бъдеще. Двамата се обвиняваме един друг за случилото се. - казах аз набързо. - А пък и не съм го виждала доста отдавна и май така е най-добре да остане, но понеже учим на едно и също място да се засечем ще е неизбежно.
Ето това вече беше рязко връщане в действителността. Знаех че в един момент тази тема ще се повдигне между нас и беше ясно че трябва да я изясним напълно. Не исках да имаме проблеми зареди миналото. Макар и тя да казваше, че вече не и пука може би все още имаше нещо в нея което трепваше. А аз наистина не исках отново да жертвам приятелството зареди момче.
- Знаеш ли намеците не са типични за теб. Ако искаш да знаеш нещо конкретно просто питай. - не знаех какво точно я интересува затова я оставих да пита директно.

by **Blair Waldorf** Нед Окт 14, 2012 9:28 am

За миг просто загледах задълбочено в една точка, сякаш опитвайки да подредя мислите си. Наистина се издразних, когато стана въпрос за Чък. Станах по-хладна и по-дръпната, по-уязвима. Защо? През цялата седмица не ми се беше случвало. Този път загубих контрол. Може би точно пред Серина най-ясно можех да покажа чувствата си. Разбрах, че е прочела статията на Клюкарката, още щом повдигна темата. Затова прецених, че ще е най-добре, ако сменя темата.
Всъщност Ес и Нейт си отиваха. Сега, когато вече нямах чувтсва към него, можех да го преценя. Не, че всичко е отшумяло, защото аз и той бяхме заедно, от както се помнех. Просто нямах право да мисля повече за него.
- Не, нищо не намеквам, просто питам - уточних и погледнах приятелката си, усмихвайки се насила.
Трябваше да спрем да говорим за подобни неща, защото се вижда, че и на двете ни е неприятно. Времето започна леко да се оправя, слънцето се опитваше да пробие през гъстия слой облаци, но въпреки това на мен не ми се тръгваше. Просто исках да си седя тук, със Серина.
- Е, новата година започна. Имаш ли някакви планове за нея или ще я караш на... хм.. свободна практика? - попитах и се засмях, защото приятелката ми много добре знаеше какво имах предвид.

by **Serena Van Der Woodsen** Нед Окт 14, 2012 10:20 am

Смяната на темата беше най-доброто нещо и за двете. И на двете не ни се говореше за точно тези два индивида от мъжки пол, така че нещо различно беше просто перфектно. Не знаех какво точно искам да правя след като завършим. Последната година би трябвало да се стегна, ноо точно този в момент свободната практика звучи толкова добре. Щеше да е като миналите години.
- Свободната практика, звучи повече от обещаващо, но кой знае може пък в един момент нещо да ми прищрака. - казах и двете се засмяхме.
Беше ни пределно ясно, че това при мен е почти невъзможно. Когато става въпрос за училище то тя беше много сериозна, а аз.. Е, аз продължавах да съм си същата. Не това беше нещото, което ме влечеше. Особено сега . Това беше последната ни година в гимназията. Ако сега не се забавляваме то не знам кога.
- Честно казано мисля като за последна година, да я използвам за нещо спонтанно и лудо вместо да се впусна в планове за бъдещето. За това ще имаме предостатъчно време след това. Искам да се забавлявам, за да мога да забравя за всичко случило се през миналата учебна година. Ами ти ? Сигурна съм че твоите планове са много по сериозни от моите.

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31