Поляните

by **Дийн Бейкър** Съб Апр 07, 2012 8:37 pm

Вървях бавно по улиците на Ню Йорк. Бях по тениска и къси панталонки,бях хванал мобилният си телефон в ръка и с ведра усмивка,гордо крачех,навлизайки в парка. Имах среща с някакъв кретен,който искаше да ме обеди, че може да стане част от елита на Ню Йорк. Малко не ми се вярваше,но щях да изслушам историята му,колкото и тъпо да звучи. Понякога исках да давам шанс на загубеняците,но те винаги ме разочароваха,затова имах доста идеи на ум как да им съсипвам живота,за негово щастие днес бях в доста добро настроение.
Седнах на една пейка и зачаках нещастника. Чаках точно пет минути и се изправих,пращайки му гневен СМС. Щеше да си го получи. Никой до сега не ми беше връзвал тенекия,той нямаше да е първия.
Бавно закрачих по тревата,като се чудех на кой да съсипя живота. Беше ясно,че трябва да почакам преди да се разправям с тоя,но поне да се забавлявам с друг.
Искаше ми се да знам повече за хората около мен,но просто характера ми не го позволяваше. Много хора ме мразеха за това,че бях пратил сестра си в интернат и болният си баща в болница на хиляди километри от тук,но просто не исках те да бъдат тук,когато съсипа Ню Йорк. Имах много малко приятели,но те бяха достатъчно за да ми гарантират добра репутация и хубаво име в така безинтересния колеж,който действително мразя.
Майка ми си беше хванала самолета за Бразилия и не искаше да има нищо общо с мен. Поне се радвам,че получих хотела на баща си,за да мога да разполагам с парите му,пък сестра ми да си гледа работата.
Стоях и гледах като някакъв кретен,когато видях едно доста готино момиче да минава покрай мен. Не ме забеляза,но аз я забелязах,а това определено ще `и гарантира компанията ми в следващите няколко минути или часове.
Тръгнах по нея като послушно кученце,но когато се приближих тя спря и се обърна към мен,гледайки ме странно.
- Здрасти,маце. - усмихнах се,включвайки чара си на преден план. Той винаги успяваше да вкара почти всяко едно момиче в леглото ми,а точно това момиче заслужаваше да е с мен.
Да,понякога си бях такъв. Нахален,самовлюбен и досаден,но не ми пукаше,нали бях от елита.

by **Amber O'Connor** Съб Апр 07, 2012 8:47 pm

Ето, че за път към в къщи трябваше да мина през няколко места. Едно от тях беше полянката, която аз обожавах. Там можеше да се срещнат добри, а и не толкова добри хора. Днес се надявах да среща добри.Та така минавах си аз и усетих как някой върви след мен. Обърнах се. Загледах зачудено, а той се обърна към мен доста тъпо.
- Здрасти,маце.
Загледах го тъпо. Явно си мислеше, че е целият свят..
"Защо все попадам на такива.." - казах си.
- Ъм..
Това бяха първите ми думи. То това даже не бяха думи, а само звук.. все едно.
- Извинявай.. Как си позволяваш да ме наричаш маце??
Бях доста сериозна. Макар, че имаше много други, който ме наричаха така.. аз не спирах да ги питам що за хора са..
След въпроса го загледах тъпо и замълчах.

by **Дийн Бейкър** Съб Апр 07, 2012 9:04 pm

Тази явно не знаеше как се държат хората в тоя град . Сигурно беше нова и все още не беше вкусила от всички плодове на Ню Йорк. Засмях се и се приближих бавно към нея.
-Може би защото си готина. - предположих аз,слагайки си замислена физиономия.-защото имаш готини очи,нос,уста,гърди,тяло...няма да отбелязвам факта,че си руса,сигурно не си толкова глупава.
Стоях и я гледах най - нахално. Бях почти готов,че ще я изкарам извън релси,ако продължавах така,но не ме интересуваше. Исках да се забавлявам,а точно сега,тя беше моята жертва.
Приближих се и започнах да я оглеждам.
- Не обичаш мъжете да ти казват,че си хубава?!? - започнах,облизвайки се лакомо,само и само за да си придам по - странен вид . -Добре,няма да те закачам,просто си помислих,че може да искаш да лудуваш с мен,все пак даваш вид на такова момиче,без да се обиждаш. - усмихнах се.
Не можеше да е толкова затворена. Сто процента си имаше гадже и се пазеше нарочно заради него.

by **Amber O'Connor** Нед Апр 08, 2012 7:18 am

- Това, че съм руса не означава , че съм тъпа..
Така да се изразя.
- Все пак русо гладно няма.
След вдигнах показалец пред лицето му.
- Не обичаш мъжете да ти казват,че си хубава?!?
Попита .. това беше тъп въпрос за момиче, но ..
- Не! Просто не обичам да ми казват маце. Това звучи тъпо !
Усмихнах се, а той се доближи до мен и започна ад ме оглежда. В този миг аз постепенно се отдръпвах от него. Все пак не знам какво е намислил.
- И .. Та така .. За какви лудории говориш. Аз съм заета..
Макар, че сега имах доста свободно време. Трябваше да го излъжа. Не го познавах. Дори не знаех името му. Как бих могла да тръгна с него.

by **Дийн Бейкър** Нед Апр 08, 2012 10:56 am

Усетих,че ако продължа още малко така ще я загубя завинаги,а тя ми се струваше интересен човек,дори и да не искаше да го покаже. Колкото и трудно да беше,аз затворих уста и отказах да изрека поредната простотия,просто защото исках да се запозная с нея. При много момичета това действаше безотказно,но явно тя не беше като другите,което ме караше да се замислям.
- Добре,извинявай. - казах под носа си аз,а след това се огледах. Не можеше да е толкова мъчително едно просто извинение,но всеки път,когато се извинявах,имах чувството,че някой ми бърка в гърлото.
В началото очаквах от нея да избухне в смях,но понеже не го направи си почувствах малко по - добре. Исках да започнем отначало. Само за няколко минути я бях накарал да се отврати от мен,което не беше много хубаво. Усмихнах се отново,а след това въздъхнах.
- Аз съм Дийн. Приятно ми е... - представих се и подадох дясната си ръка,в очакване на нейната реакция.

by **Amber O'Connor** Нед Апр 08, 2012 4:25 pm

.. толкова се учудих когато ми се извини. Дори след това ми се представи.
- И на мен ми е приятно, Амбър.
След това стиснах ръката му и се усмихнах.
" май му е дошъл ум в главата" казах си и леко се засмях.
След като той ме огледа следваше моят ред. Русокос, с хубаво тяло и лице. Това е.. общо взето. Малко ми беше тъпо .. и го попитах:
- Ако не бях такава в началото какво щеше да направиш ?
След това го загледах..
След малко осъзнах, че все още не съм пуснала ръката му. След тази мисъл веднага я пуснах и сложих косата си зад ухо.

ПП. съжалявам за малкият пост ;хх

by **Дийн Бейкър** Нед Апр 08, 2012 4:44 pm

- Ако искам да съм честен,ако се беше държала по - добре,сега вече щяхме да сме в някоя стая,в личния ми хотел. - намигнах `и,а след това започнах бавно да ходя напред,чудейки се как да продължа разговора.
Нали все пак не исках да я свалям,може би тя вече имаше гадже и затова щеше да е крайно нелепо да продължавам така,затова въздъхнах. Преброих до 10,а след това се обърнах към нея,усмихвайки се.
- Сигурно си от Ню Йорк. Доста хубав и влиятелен град. Не зная какво щях да правя,ако не живеех тук,но по някаква странна случайност съм роден тук,и все още продължавам традицията,живеейки тук. Имаш ли роднини в града? - стана ми интересно,не я бях виждал преди,но определено ми изглеждаше позната от някъде,надявах се само да не се окаже някоя,с която преди съм спал,защото тогава щеше да е доста неловко.

by **Amber O'Connor** Нед Апр 08, 2012 7:16 pm

- От тук е само братовчедка ми Алена. И всъщност.. родителите ми са се преместили тук когато съм била още бебе.. и така общо взето .. винаги казвам и съм казвала, че съм от Ню Йорк.
Казах го с лека усмивка. След това тръгнах напред. Той вървеше близо до мен и явно той също мислеше какво да каже, както и аз.
- Хубаво, че се държах по грубо в началото.
Казах като погледнах леко към него с усмивка.
Днескашният ден минаваше бавно и бавно. И бе толкова скучен. Направих тъпо изражение и не спирах да вървя напред.

by **Дийн Бейкър** Нед Апр 08, 2012 7:27 pm

-Виж,можеш ли по някакъв начин да ме разнообразиш,защото ми е супер тъпо и скоро мисля да се махам от тоя скучен парк. Знам, че изобщо не се познаваме, но просто ако остана тук и една минута повече,ще се самоубия. - казах съвсем откровено , рискувайки тя да се обърне и никога повече да не се върне,но в момента имах нужда от питие,а ако тя искаше да стои тук с бабките и децата,нямаше да я спирам и щях да си отида сам. И без това има много други начини, по които мога да се забавлявам.
Стоях и я гледах в продължение на една минута,а тя не искаше да казва абсолютно нищо. Усмихнах се.
- Забрави. - казах,а след това се обърнах в другата посока и бавно закрачих напред.

by **Amber O'Connor** Нед Апр 08, 2012 7:37 pm

След като видях, че той тръгна на някъде аз го догоних и казах лошо.
- Къде си тръгнал.. аз мисля къде да отидем, а ти ме зарязваш.. но пък както искаш ако искаш отивай си намери друга компания ..
Повдигнах рамене и погледах тъжно. Обърнах се и тръгнах да вървя безцелно. Гадно ми стана, защото явно моята компания не се харесваше на Дийн. Вървях си аз с бавни крачки и си мислех.
" Къде ли да отида сега.. ? Да отида на някое по-оживено място или да отида у дома.?!"
Размишлявах и си клатих главата насам натам..

by **Дийн Бейкър** Нед Апр 08, 2012 8:14 pm

По дяволите защо изобщо бях такъв кретен. Не биваше да я оставям. Трябваше да се държа добре с нея,а не като някакъв кретен.
-Стой. - казах аз и я хванах за ръката,обръщайки я към себе си. Погледнах я в очите. Сякаш времето спря.
Трябваше да направя нещо или тя щеше да ме цапардоса с нещо по главата.
-Знам,че съм идиот,но давам всичко за да дойдеш с мен. - започнах бавно и равномерно. - Моля те,ела с мен...ще се забавляваме и няма да се държа като задник,обещавам. - допълних,след което се усмихнах.
Може би нямаше да е толкова зле.

by **Amber O'Connor** Нед Апр 08, 2012 8:25 pm

Както си вървях усетих, че някой ме хвана за ръката. Когато ме обърна към себе си видях, че е Дийн .. Казах си.
" какво ли прави това момче"
След това ми изнесе една реч, която никой не бе ми казал и аз поклатих леко глава.
- Ъмм ..
Бях малко замаяна.. Е не точно замаяна, но нямаше дума с която можех да опиша това което се случваше с мен. Сърцето ми биеше бързо и усещах как се изчервявам с всяка изминала секунда. Така нямаше как той да не забележи това.
- А.. Къде щ-ще х-ходим ??
Заеквах от притеснение. Не можех да повярвам, че някога бих изпитвала това.

by **Дийн Бейкър** Нед Апр 08, 2012 8:35 pm

Погледнах объркано към нея.
- Бих отишъл където кажеш... - усмихнах се,а след това телефона ми иззвъня в джоба.
Трябваше да тръгвам,но не биваше да я оставям.
- Знам,че е супер изтъркано,но трябва да тръгвам,но обещавам ти,че ще ти звънна. Трябва да те черпя питие. - засмях се.
Дадох `и номера си,а след това тръгнах,но преди това се обърнах към нея. По дяволите оставях я сама. Не беше кой знае колко хубаво,но просто трябваше да тръгвам,времето ме притискаше.
- Обещавам. - обещанието ми бе по - важно от останалите,защото бях сигурен,че точно това щях да спазя.
С бързи крачки излязох от парка.

by **Amber O'Connor** Нед Апр 08, 2012 8:39 pm

В момента ми се искаше да разкъсам някого .. или по-точно този който му се обади.. Толкова много се надявах да спази обещанието си.. След малко стоене като пън.. тръгнах на някъде с тъжен поглед и глава наведена надолу.

by **Стивън Питърсън** Пет Апр 13, 2012 3:23 pm

След десетина минути бродене из огромния парк, в търсене на Анджи и Бъди, най-накрая ги открих на поляната.
Закрачих към сестра си доста заплашително.
-Какво става тук?Знаеш ли че Вайлет бе дошла да ме види и заради тъпото ти куче трябваше най-любезно да я изгоня?-скарах й се да един дъх и започнах да дишам тежко.-Какво му е?
Погледнах към хъскито, което най спокойно се беше полегнало и "пасеше трева".
-Господи...Анджи!Нищо му няма!-викнах.Кучето ми излая, може би в знак да не крещя на стопанката му.-Я да мълчиш!
Отидох до него бавно и го огледах.
-Мхм...както и предполагах.Просто е преял, това е.Когато са си похапнали повечко от колкото трябва им се налага да хапнат трева.Нормално е, няма от какво да се притесняваш.Колкото до мен...аз съм вързан тук с вас, защото вече няма какво да правя.-усмихнах се фалшиво на сестра си и погалих кучето.

by **Анджела Питърсън** Пет Апр 13, 2012 3:45 pm

След като Кристофър най-безцеремонно хвърли кучето ми през прозореца,а то от своя страна започна да пасе трева, като козичка,реших да се обадя на другия си брат,който както винаги се правеше на професор,но някои от нещата,които казваше бяха полезни. Господин " Аз знам всичко" обясни,че е преял,но не се сдържа да намекне,че съм провалила срещата му.
-Ами като е толкова важно върви си. Аз исках просто да ми кажеш какво му има,не съм целяла да ти създавам тооооолкова големи проблеми - разписках се на средата на поляната в парка. Бъди продължаваше да си дъвче трева
Spoiler:
.
Стивън, с неговата похотлива ръка, се запъти към кутрето, явно не се досети ,че е алергичен. Наближаваше порой от кихавици,но какво пък, понякога трябва да си лош с хората,които обичаш,затова не си направих труда да го подсетя.
- Добре ли си? - риторично го попитах,докато се гърчеше от спазмите.
Той бавно извади един от спрейовете и пръсна, чакайки да се успокои.

by **Дийн Бейкър** Пет Апр 13, 2012 3:56 pm

Имах прекалено много свободно време. Трябваше да измисля начин да се забавлявам,но просто забавлението изчезваше веднага,когато се сещах за проблемите си. Понякога не беше много лесно да се забавляваш.
Реших да се върна в парка,където за първи път я видях. Когато пристигнах от нея нямаше и следа. Как успявах да карам хората да ме мразят толкова лесно. Трябваше да измисля някакъв начин да ги държа до себе си през цялото време,а не да оставям тъпото ми его да проваля нещата.
Докато се разхождах из парка видях. Двойка момче и момиче,които си говореха,а до тях имаше и малко кученце.
Ето,те бяха решили как да се справят с проблемите си. На пръв поглед не се караха. Стана ми интересно,затова се приближих малко към тях. Само се надявах да не съм много нахален.

by **Стивън Питърсън** Пет Апр 13, 2012 4:14 pm

По дяволите тази алергия!Тъй като до сега не /ях толкова близо до кучета не мога да свикна да се пазя.Честно казано ако не са спрейовете сигурно щях да пукна на място.
-Край!Ще ти взема котка, а това куче отива в кучкарника.-измърморих на Анджи.След няколко секунди не се сдържах и се разсмях.Естествено че нямаше да го направя.Кучето беше толкова сладко, но проклетата алергия не ми позволяваше да го пипам.
-Спокойно нищо такова не възнамерявам да правя...
С периферното си зрение забелязах някакъв силует и бях сто процента сигурен, че гледа към нас.
-Добър ден!Можем ли да ви помогнем с нещо?

by **Анджела Питърсън** Пет Апр 13, 2012 4:26 pm

Злобния ми поглед се насочи към Стивън, който щеше да си изпроси боя,ако не беше казал,че е шега.
-Мери си приказките - ядно го сръчках в ребрата,но и аз не се сдържах, като видях странно-смешната му физиономия. Разкикотих се и Бъди излая радостно. Явно отдавна не бе чувал смеха ми,защото заприпка около нас.
Наведох се за да го хвана, когато Стивън "включи" сериозния си тон
-Добър ден!Можем ли да ви помогнем с нещо?
Явно момчето или по-точно - мъжа не очакваше такъв поздрав.
- Не се дръж така с хората- чукнах го по рамото.
- Здравейте! - не че моя поздрав се различаваше по нещо от този на брат ми,но нали трябваше да го скастря пред хората, все пак много обичах да го правя. Бъди захапа леко ръката ми и изръмжа недоволно,защото спрях да му обръщам внимание.

by **Дийн Бейкър** Пет Апр 13, 2012 5:03 pm

Погледнах към тях.
- Здравейте. Не искам да ставам прекалено нахален,но просто ви видях и ми стана интересно,нищо повече. - казах съвсем откровенно,като се надявах да не звуча много нахално.
Трябваше да кажа нещо за да се защитя.
- Просто в последно време имам доста големи проблеми с хората около мен и не знаех как да си реша проблемите. Помислих си,че ако наблюдавам реакцията на хората,които се разбират,ще ми бъде по - лесно да задържам хората около себе си без да се налага да ги губя.
Чувствах се глупаво,но все пак сам си го бях избрал това,затова сега не трябваше да се оплаквам.
А и те не бяха виновни за бъркотията в живота ми.

by **Стивън Питърсън** Пет Апр 13, 2012 5:17 pm

Внимателно изслушах историята на мъжа отсреща, вероятно наш връстник.Явни има известни затруднения в социалния живот.
-Помислих си,че ако наблюдавам реакцията на хората,които се разбират,ще ми бъде по - лесно да задържам хората около себе си без да се налага да ги губя.
Последва няколко секунди тишина, след което прихнах от смях.
-Чакай, чакай, чакай!Хора, които се разбират?-едвам успявах да си поема въздух от смях.-Аз и тя?Да се разбираме?-избърсах сълзите, които бликнаха заради смеха ми.Успокоих се малко и заговорих :
-Не искам да те разочаровам, но си се объркал много.С нея въобще не се разбирам.-отново се изкисках, а когато погледнах към Анджела ме прониза студеният й поглед.Прокашлях се леко и подадох ръка към събеседника си.
-Казвам се Стивън, приятно ми е.-усмихнах се.-А това е моята сестра-близначка Анджела.

by **Анджела Питърсън** Пет Апр 13, 2012 5:31 pm

Това беше просто върха на сладоледа, проблемите ни не трябваше да се пренасят върху друг. Наистина не можех да гледам двамата си братя,но поне не го показвах публично. Думите та Стив...по-точно смеха му ме обидиха жестоко. Осъзнавах,че караниците ни бяха доста видни,но определено ме заболя от подигравателното отношение.
- Приятно ми е - стиснах ръката на събеседника ни,но вече с по-твърд тон. Пуснах кучето на земята и реших,че щом Стивън играеше грубо,аз също щях.
- Е, какво правиш сам в парка, никой не бива да бъде сам на токова приятно място - усмихна се на мъжа и се приближих,за да не гледам брат си. Знаех,че се ядосва,когато не му обръщат внимание. - Между другото от къде си? Не ми изглеждаш познат,явно не си от Ъпър Уест Сайд? - продължавах да си приказвам, наблюдавайки как усмивката на Стивън се стопи като кубче лед в горещ летен ден.

by **Дийн Бейкър** Пет Апр 13, 2012 5:35 pm

Леле мале.
Те бяха брат и сестра. И при това близнаци...доста голяма изненада за мен,като се има впредвид,че изобщо ама изобщо не си приличаха. И явно не бяха толкова щастливи,колкото всъщност си бях помислил.
- Извинявайте,че ви се намесих,но наистина си мислех,че се разбирате...явно в мен е била грешката. - казах на двамата,а след това се обърнах към момичето. - Аз съм От Upper East Side. - отговорих на момичето.
Направих една малка крачка назад.
Не знаех защо,но ми се стори,че аз бях започнал караниците между тях,защото в началото ми се струваха доста приятелски настроени един към друг. Явно си имаха някакви проблеми
- А вие от къде сте? - попитах ги,опитвайки да премахна неволката ситуация,което нямаше да е лесно.

by **Стивън Питърсън** Пет Апр 13, 2012 5:54 pm

Добре сестро!
Пристъпих напред и дръпнах леко Анджи за рамото.
-Както каза сестричката ми тук.-прегърнах я през врата и се ухилих глупашки.-Ние сме от Ъпър Уест Сайд.И не се притеснявай, ние сме си такива.Нали сестричке?-разроших косата й малко и застанах до...
-Ъъ...как ти беше името?-попитах и го погледнах изпитателно.
Междувременно забелязах, че тактиката ми работи и сестричката ми "много е радваше" на моята контраатака.Усещах гневните вълни преливащи от тялото й, а когато я погледнах едното й око беше леко примигнало.
Опа!Май получихме нервен тик.От една стана се радвах на успеха си, но от друга някак си бях гневен, незнайно защо.Дали не се дължеше на факта, че сме близнаци?

by Sponsored content

Поляните

Поляните

Re: Поляните

Re: Поляните

Re: Поляните

Re: Поляните

Re: Поляните

Re: Поляните

Re: Поляните

Re: Поляните

Re: Поляните

Re: Поляните

Re: Поляните

Re: Поляните

Re: Поляните

Re: Поляните

Re: Поляните

Re: Поляните

Re: Поляните

Re: Поляните

Re: Поляните

Re: Поляните

Re: Поляните

Re: Поляните

Re: Поляните

Re: Поляните

Re: Поляните

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31