'Welcome back' Party

Времето минаваше ужасно бавно. Бях изпил няколко чаши и вече имах нужда от някакво развлечение. Партито си беше доста скучно,затова трябваше да измисля бърз и ефикасен начин,по който да се забавлявам. Исках хората на това парти да запомнят,че и аз съм бил тук.
- Какво ще кажеш да се качим горе? - попитах Джени като се приближих към нея и поставих ръка на кръста `и. Надявах се да е навита за малко забавления. И все пак ако откажеше на това парти беше пълно с момичета,които бяха готови на всичко само и само да прекарат малко време с мен.
- Хайде Джени,няма да съжаляваш. - допълних,когато видях,че в погледа `и се чете несигурност.
Хванах я за ръката,а след това я поставих между двете си длани. Погледнах я в очите и се усмихнах.
- Не хапя. - казах заговорнически и я хванах за ръката,тръгвайки между хората.
Застанах пред стълбите. Главата ми се замая. Зачаках една секунда,а след това тръгнах нагоре. Влязох в първата стая,която видях и се обърнах към Джени.

Ето,това беше и последната учебна година,за която мистър Бас щеше да ..се сеща от време на време.На всеки в Манхатън беше пределно ясно,че Чък ходеше да училище за всичко друго,но не и главно за научаването на нещо ново по учебния материал.Повече се интересуваше от..младите девойки,които само чакаха едно намигване от негова страна и вече..бяха в краката му във всички значения.
Младият Бас се намираше в апартаментът си и затегна копринената вратовръзка на костюма си.
Това беше неизменна част от неговата личност,други дрехи той рядко обличаше.Беше нещо като..негова запазена марка.Бас оформи небрежно косата си и се погледна в огледалото.На лицето му изгря една самодоволна усмивка.
Излезе от дома си и се качи право в лимузината към..партито,което Блеър организираше.Как би могъл да пропусне алкохол,жени,подигравки и Блеър.Колкото и да не искаше да си призе Бас отиваше там и зарадни нея.Момичето,което бе влязло под кожата му и се опитваше дори подсъзнателно да го промени.Да се превърне в негова слабост.Станлото между тях двамата нямаше как да се промени,да се премахне,да се забрави,но за да компенсира Бас се стремеше да прави какви ли не неща,за да забрави поне за миг за нежната й кожа и мека коса.Тя го променяше,а това никак не се нравеше на младия господин.Чарлз извади една чаша са уиски и след секунди наля кехлибарената течност в нея.
-Пристигнахме,г-н Бас.
Каза шофьорът и за секунди течността в чашата вече се бе разляла в устните на Бас.Той излезе от автомобила и застнаах точно пред домът на Блеър.Сложи арогантната си усмивка и се появи с цялото си..съвършенство.Та той бе Чък Бас и всичко друго беше излишно.
Погледът му веднага се фокусира върху Блеър,Нейт,Серина и..я,някой,който очите му не бяха срещали досега или поне нямаше спомен.Взе си чаша с уиски и отиде при приятелите си.
-Нейт!-поздрави първо най-добрият си приятел,който ако всъщност знаеше какво се бе случило нямаше да е толкова спокоен.
-И..здравейте всички останали.
Поздрави и погледът му се спря точно в този на Блеър,а след това премина към непознатият.За разлика от другите пъти Чък реши да бъде..учтив.
-Аз съм Чък Бас.
Подаде ръка към мъжът срещу него.

Първата асоциация на "парти" бе думата танци. Като цяло ежегодното събитие си беше чудесен повод човек да разпусне и да си поживее малко на воля. Събираха се главно ученици и студенти, затова шансът да срещнеш стар познат, който необяснимо е започнал да ти липсва, беше значително голям. Разбира се, винаги можеше и успешно да отбягваш не чак толкова приятните хора, надявайки се, че те ще са тези, които ще срещнат този свой въпросен стар познат и ще забравят за теб или за факта, че са те видели на партито. Въпреки това, обаче, и въпреки всички онези потенциални минуси на един купон, било то и по-официален от обикновено, Тея не бе способна да откаже нещо подобно. Сдържана или не, любопитството и желанието за забавление си битуваше у нея по рождение. А за един, по настоящем, треньор по танци купоните бяха нещо напълно задължително. Или нека кажем, за по-правилно - примамващо.
Тея беше пристигнала на "местопрестъплението" и се бе оказала права - не беше от подранилите. В достатъчно обширното място се беше насъбрал значителен брой хора. Макар че повечето момичета на партито изглеждаха повече като гимназистки, Съмърс не се и съмняваше, че скоро ще срещне или поне мярне някой познат, колега или... каквото и да било. Да, можеше да се каже, че девойката бе повече от позитивно настроена. Все пак, нямаше място за притеснения - събитието не бе друго, освен повод за хубави емоции, нали?
Тъмнокоската намери мястото с напитките и реши да се поглези с възможно най-сладникавия и лек "коктейл", който можеше да се предложи. Не си падаше по алкохолни маратони в началото на купона, още повече имайки предвид, че бе сама. Което, от своя страна, не я притесняваше. С времето бе успяла да развие тази особено полезна способност, а именно - да не се притеснява от това, че би могла да се забавлява и сама. Оказваше се наистина спасяващо живота на моменти умение. Затова Тея просто се оглеждаше спокойно наоколо, опитвайки успешно да попие от настроението, витаещо наоколо. Не след дълго Съмърс се поклащаше в такт с музиката и преполовяваше първата си чаша, мислейки за предстоящата година и всичко онова, което очакваше хората в това помещение. Да не би да беше видяла преди малко някой познат да минава покрай нея? Хм, може би се бъркаше...

О, това може би беше познато лице?
Тея не знаеше дали наистина бе виждала този мъж другаде или просто си внушаваше само поради факта, че той я бе заговорил. При това с подобни думи. Разбира се, не бе като да бяха лъжа. Може би не бе сигурна дали бе виждала лицето му, но пък всичко останало не беше далеч от истината.
- Хм... лекциите по философия не са най-често посещаваните от мен, но да, мяркала съм се и там - кимна Тея и на свой ред се усмихна дружелюбно. Тя огледа мъжа колкото се можеше по-незабелязано. Все пак бе доста любопитна какъв бе първият човек, заговорил я на партито. Имаше късмет - дори не й се бе наложило да припознава сама състудентите си. Очевидно те я намираха и сами. А въпросният състудент, както и сам се бе представил, беше висок, добре сложен и с наистина симпатични черти. Казано направо - красавец беше, колкото и прибързан извод да бе това. Всъщност, Тея не бе имала време да го огледа по-рано и да предположи сама какво учи в университета, но въпреки това, гледайки го сега, си мислеше, че той наистина изглеждаше като някой, който не би следвал нещо скучно като математика или... икономика, например?
- Очевидно ме познаваш - усмихна се Съмърс отново. - За жалост не знам дори името ти?
Тя отпи от чашата си и с това установи, че не само я е преполовила. Питието липсваше, а високата коктейлна чаша остана празна в ръцете й. Погледна към чуждата напитка и кимна към нея.
- Какво пиеш? Нямам представа какво има тук за това и не знам към какво да посегна - кратък свенлив смях излезе измежду устните на Тея, докато очите й гледаха любопитно мъжа, когото не познаваше, но за когото вероятно бе точно обратното.

Тея се засмя и наклони леко глава надолу. Имаше този навик - когато се смееше... "за пръв път" пред някого, а може би от чиста свенливост навеждаше глава за няколко секунди. Странно и доста вкоренено в навиците й. От части се усмихна на последната му реплика, която тя приемаше като комплимент. От части, естествено, и на видимата му прямота, която засега наистина я забавляваше. Не знаел какво има... ами, какво пък? В крайна сметка, каквото и да станеше, нищо не си струваше да се опита. И това не важеше само за непознати субстанции в чаши. Важеше за всичко, поне според Тея.
О'Конър... Стивън. Интересно, наистина. Определено й звучеше добре. Пасваше му.
- Съмърс - представи се и тя, докато взимаше любезно подадената й чаша. - Тея Съмърс.
Тя отново се огледа. Засега не виждаше никой наистина познат. Може би състудентите й все още не бяха пристигнали или просто нямаха и намерението да дойдат. Ако трябваше да си признае, не си бе направила конкретна уговорка с никого. По-скоро се бе разбрала с останалите си познати, че всеки ще дойде, ако има възможност и ще се видят едва на партито. Евентуално. Разбира се, нямаше нужда да споделя чак толкова подробна излишна информация на глас. Пък и бе почти сигурна, че решението й да дойде самичка би прозвучало леко странно в ушите на другия. Така де... сама на парти.
- Всъщност разбрах от приятели - тя погледна към Стивън, отпивайки от чашата си. Хм, не бе чак толкова лошо. Макар че бе по-силно от това, което обикновено организмът й приемаше спокойно. Да речем, че ако го пиеше бавно, нямаше да се озове прекалено далеч от дома на другата сутрин или просто да се изложи пред новооткритата си компания с факта, че не носи толкова на алкохол. - Предполагам все още ги няма, не сме се уточнявали достатъчно...
Тея смръщи едва забележимо лицето си, усещайки как абсурдно малката глътка, която пое преди мъничко, изгори гърлото й така стремглаво.
- Предполагам, че аз също вече нямам проблем с това - тя отново извърна погледа си към Стивън. - Имайки предвид, че се сдобих с добра компания. Възможно ли е ти също да си сам? - тя наведе главата си леко встрани, изучавайки чуждото лице. - Или голямата ти компания те чака някъде там, но просто не си понесъл гледката на само момиче?
Съмърс се засмя, опитвайки се да покаже, че се шегува. Разбира се, че нямаше намерението да се прави на саркастична, но пък й бе интересно дали пък наистина не се бе оказала единствената самодошла /ако изобщо съществуваше подобен термин/ гостенка на партито.

- Еха - Тея повдигна вежди и се усмихна. - Вероятно си най-интересната компания, която бих могла да срещна тук.
Не знаеше дали наистина го мисли или правеше прекалено много комплименти. Предполагаше, че е първото, ала не бе сигурна дали трябваше да показва мислите си така явно.
- Не, нямам - въздъхна тя след поредната леко намръщена физиономия, породена от парещата гърлото й течност. - За жалост съм единствено дете. Предполагам, че е забавно да имаш братя и сестри, въпреки всички досадни моменти...
Тея се усети, че по-скоро разсъждава на глас, за себе си, отколкото, че прави добра компания.
- Е - тя опита да проясни главата си и вдигната чашата си нагоре. - Това е... добро. Уцелил си вероятно най-забавното питие.
Съмърс се засмя, усещайки как следващата глътка започна притеснителното си действие върху съзнанието й. Прекалено слабо, изявяващо се само и единствено в начина, по който главата й сякаш леко се поклащаше /или пък стаята се поклащаше, което не бе добра перспектива/, ала все пак. Надяваше се, че щеше да издържи без да се изложи.
- Е, ти какво ще правиш след това? - попитя тя, след което се чу неловкия смях от нейна страна. Това не бе прозвучало както трябва. - Кога започва годината за теб? Тоест, започна ли вече да ходиш на лекции, аз... не мисля, че съм те виждала наскоро...
Господи. Този въпрос трябваше да бъде зададен по друг начин. Не се предполагаше да звучи като предложение на някоя отчаяна гимназистка за тайна среща след купона. Какво ще правиш след това... Сериозно ли?
Не че... имаше нещо против... Този Стивън изглеждаше доста добре, като се замислеше, пък и след партито нямаше какво...
А, не! Каквото и да имаше в тази чаша, то не биваше да бъде докосвано повече! Все още не бе започнала да се напива, ала подобни мисли бяха достатъчни като начало. Нека чашата станеше просто красив аксесоар, а?

- Хънтър, това е Нейт - усмихнах се доволно, хващайки китката на Нейт.
Може би събеседникът ми най-накрая щеше да ме остави. Още с появяването на Серина, обстановката стана по-тягостна. Може би беше така заради всичко, случило се между тях. Сигурна съм, че не им е лесно да се възприемат като приятели, особено когато и аз бях там.
Мразех да бъда причината за неразбирателство между хората, които обичам. За останалите... да кажем, че дори се радвам, когато влияя на настроенията им.
Усмивката от лицето ми бързо се стопи, когато вратите на асансьора се отвориха за пореден път тази вечер. Но истината е, че този път не беше просто поредният гост. Чък Бас прекрачи прага на апартамента ми. Погледите ни се засякоха само за миг, но имах чувството, че за момент всичко друго спира да е от значение. Музиката заглъхна в ушите ми, обстановката около мен се разфокусира за сметка на Бас. Мамка му, Блеър, вземи се в ръце! Примигнах няколко пъти, за да се отърся от няколкосекундото си състояние.
- Чък... защо ли не се учудвам, че те виждам? - попитах с леко иронична интонация, започвайки да въртя кичур коса около пръста си.
Като се замисля, пристигането му изобщо не ме учуди. Все пак това бе той, нямаше как да пропусне събитие или парти, особено ако се организира от мен.

Би със сигурност не е успяла да се отърве от Хънтър, мисля че така го представи. Той пък от своя страна като че ли се забавляваше със случващото се. В момента в който доведеният ми брат се появи обаче аз бях убедена, че ще стане интересно. Ние четиримата не сме били на едно място много отдавна, а когато до нас има и някой друг който заплашваше нещо което "брат ми" искаше или мислеше за свое не знам точно то тогава по-добре да се внимава.
- Това вече ще бъде интересно.- казах аз и усмивка се появи на лицето ми когато Чък се представи.
Най-добрата ми приятелка ме изгледа малко лошо, но пък в крайна сметка какво толкова бях казала. апартаментът се пълнеше все повече. Хората се забавляваха, но и много погледи бяха насочени директно към нас. На никой не му пукаше, че ще забележим как открито ни зяпат. За тях най-важно беше да намерят достатъчно добра клюка, която да споделят с Клюкарката. Такива партита пък им предоставяха перфектното поле за търсене на такива неща.
- От кога стоим толкова мирни на парти? Имам предвид не сме ли тук да се забавляваме или ако не друго поне леко да се отдръпнем от вратата, за да не пречим на влизащите.

Стивън Питърсън написа:-О, да, направо е най-забавното нещо на света!-отговорих саркастично на въпроса на Тея за братята и сестрите.-Но те са моето семейство сега, след като родителите ни починаха.Обичам сестра си и брат си, въпреки че понякога да ми опъват нервите до краен предел и съответно аз да си го връщам.
Усмихнах се леко на Тея, когато в главата ми изплуваха дузина спомени със сестричката ми и братчето ми.Особено с наскорошните щуротии с летящото кученце на Анджи.
-Ами, какво да кажа?Изглежда съм добър в това.-Подметнах превзето, когато жената пред мен повдигна чашата си.Разбира се че се преструвах.Дори нямах представа какво е сипано и забъркано в тези чаши.Най-много да е някаква отвара и след половин час всички в помещението да се превърнем в някакви животни.Заплювам си да съм жабок.
-Добре!Явно съм добър и в пиенето му.-Засмях се и вперих поглед в питието си.
-Е, ти какво ще правиш след това?-Приковах зеленикавите си очи в дамата пред мен и повдигнах вежда.Я пак?-Кога започва годината за теб? Тоест, започна ли вече да ходиш на лекции, аз... не мисля, че съм те виждала наскоро...
Подсмихнах се по моя си характерен начин и сведох поглед към земята.
-В интерес на истината след това нямам представа какво да правя.Имам предвид, че нямам планове и вероятно ще се прибера вкъщи.Да, все още не съм ходил на лекции, но сега като знам че ще присъстваш на повечето от тях, ще се постарая да посещавам, колкото може повече от тях.

Поредният леко нервен смях се откъсна от устните на Тея. Явно го бе забелязал - въпроса. Наистина ли трябваше да се излага така? Защо просто не бе помислила и не бе подредила мислите си в изречения, преди да ги каже? Вместо това трябваше да прозвучи така... Както и да е. Свършен факт.
- Да, аз също... - опита да замаскира факта, че почти се изчерви, с лек смях и говорене. - Също нямам планове.
Едва миг по-късно тя осъзна какво бе казал Стивън.
- О... да, аз започнах да ходя на лекции макар и да не съм посещавала всички засега. Повечето пъти съм заета.
Поредната усмивка се появи на лицето й, докато без да осъзнава, в опитите си да прикрие всичко онова, си бе намерила глупаво занимание. Отново посягаше с чашата към устните си. Съвсем забравила за самозабраната си да пие повече от това, Съмърс щедро си посръбваше от силния алкохол, докато гледаше компанията си в очите.
- Много мило... Поласкана съм от това, че би посещавал толкова скучно нещо като лекции само поради такава причина - подсмихна се Тея. Или направо се ухили. - Но... Разбирам те. Сега като се замисля... Явно ще бъде хубаво да ходя и аз по-често...
Какви ги говореше? О, добре, беше се видяло какво бе отговорно за това. Сега оставаше да се надява на две неща - да не я помислят за отчаяна девойка и, ако е възможно, да не се разбира за това колко малко носи на алкохол човек на нейната възраст.

По тялото на Тея премина тръпка. Дали беше от алкохола или пък от нещо друго, само времето щеше да покаже.
Тя примирено бе дала чашата си на Стивън, спомняйки си какво си бе казала по отношение на алкохола. Определено и на нея нямаше да й хареса идеята за препилото й "аз", носено от горкия мъж, решил просто да заговори момиче, а свършвайки с едно разочарование и болки в гърба... Както и да е.
Тя се усмихна открито, дори леко заговорнически сякаш, докато гледаше мъжа пред себе си с любопитство. Като се замислеше, любопитството й растеше с всяка изминала минута.
- Хм.. - тя се огледа набързо, преструвайки се, че следи неприсъстващите си приятели из помещението, след което отново се обърна към Стивън. - Така като гледам, като че ли няма кой знае колко неща, които да ме задържат тук. Всъщност няма нищо.
Говорейки, Тея бе привела тялото си напред към О'Конър, тъй като бе снишила гласа си така, сякаш му споделяше някоя изключително пикантна тайна.
- И на мен ми "доскуча" тук - тя се усмихна, навеждайки глава настрани. Какъв късмет бе извадила, мислеше си. Поне засега, вечерта не й изглеждаше никак скучна. - Някакви предложения?

П.П.: Ако ти се пише другаде, можеш да пишеш направо там, където си решил (: