'Welcome back' Party

Практически това наистина беше началото на учебната година за мен. Все още не бях прекрачвала училищния праг, но това не пречеше да посетя партито за началото. До някъде аз бях виновна да се състои, защото ако питахте най-добрата ми приятелка, то тази година тя щеше да пропусне организирането на това събитие. Все твърдеше, че я провалям, но аз не съм напълно съгласна.
И така най-накрая парти и тук. Беше ми омръзнало всички да говорят за училище. Имаше около два часа, докато стане време да тръгвам, а аз нямах какво да облека. Това просто не беше възможно. В крайна сметка се спях на черно бяла мини рокля и светло бежови обувки. Гримът ми беше лек макар да можех да си позволя и малко по силен. Косата си оставих пусната на букли. Най-накрая дори успях да стигна на време, но това в никакъв случай не значеше, че бях първа. Пред вратата чакаха хора да влязат, но аз малко ги заобиколих. Не можех да чакам да влизам по правилата.
Около три минути по-късно вече се намирах на бара. И си бях взела мартини. Към мен дойде едно момче. Мисля че се казваше Джаксън. Бях го засичала няколко пъти.
- Здравей.- казах усмихнато. - Разбира се, че ще е хубаво все пак се организира от специалист. Малко е прекалено претъпкано, но всичко друго е перфектно.

Очевидно погледите на хората му правеха впечатление. Аз бях свикнала да не обръщам внимание вече. Беше нормално обаче той да се впечатлява. Имам предвид когато не си свикнал на такъв тип внимание ти прави дори бих казала лошо впечатление. Джаксън ме попита дали съм свикнала да ме снимат. Аз се разсмях.
- В крайна сметка се свиква повярвай ми. В началото те дразни и то много, но в един момент спират да предизвикват вниманието ти и дори не ги забелязваш.
Въпреки че вече не им обръщах внимание, понякога много ме дразнеше. Представям си какво му е на него. Ако утре си видеше името в клюкарката според мен не трябваше да се учудва. Даже по-скоро вероятността за това беше много голяма.
- Бих казала че понякога е доста забавно да разбираш неща за себе си от някой друг е доста забавно. Или просто спираш да ги отразяваш. Въпреки всичко обаче не мога да отрека, че се случва да намериш и истини из клюките на Клюкарката. Такива които могат да развалят много приятелства и отношения, но в крайна сметка истини.
Надигнах мартинито си и огледах залата. Хората ставаха все повече. Не бих казала че познавам много от тях. Е по голямата част от така нареченото ВИП пбщество ги познавах, но понякога тези хора не са от най-приятните.
- Предполагам не трябва да се учудваш, ако видиш някоя и друга клюка за самия себе си утре. След такива партита се говори дълго. Особено ако им дадеш повод да говорят.

Доволна усмивка веднага се появи на лицето ми, когато чух тъмнокосата красавица да изрича името ми. Макар да се бяхме виждали само веднъж до сега всеки в Манхатън знаеше коя е Блеър Уолдорф, а това тя да знае кой си ти си беше истинска чест. Нямаше как да не се почувствам поласкан от този факт.
Нямаше как да пропусна да отида и на партито, което тя организираше макар и да не си падах много по подобен тип партита. Намирах всичко за толкова нагласено и не можех да понасям фалшивите усмивки, които си разменят хората помежду си, затова при всеки удобен случай ги пропусках, но не и този път. Когато разбрах, че ще е в дома на Уолдорф нещо ме накара да отида и ето, че сега срещу мен стоеше тя.
- Хънтър, нали така? - попита ме тя, усмихвайки се леко. - Добре дошъл, надявам се да си прекараш приятно.
Не обърнах внимание на надеждите, които изразяваше във връзка с прекарването ми, защото бях почти сигурен, че няма да ми бъде кой знае колко забавно, имайки предвид другите подобни партита, на които бях присъствал, но.. все пак нищо не се знаеше и това можеше да се окаже не чак толкова скучно.
- Не мислех, че ще си спомниш кой съм.- отвърнах й аз с леко закъснение, придавайки си по небрежен и незаинтересован вид- Поласкан съм. - добавих и игрива усмивка заигра по лицето ми.

В интерес на истината и на мен не ми се вярваше, че успях да се сетя как се казва, а и самата случка дори. Принципно не си правех труда да запомням имената на хората, но този път май съдбата ми показваше обратното. Отпих обилна глътка от шампанското, довършвайки наведнъж съдържанието в чашката. Взех си още едно питие от минаващия покрай мен сервитьор. Да, нощта щеше да е дълга. Отдръпнах се от входа, защото препречвах пътя на идващите гости. Някои ме поздравяваха, а аз гледах да не свалям фалшивата усмивка от лицето си. Забелязах Хънтър, който все още стоеше до мен.
- Как всъщност разбра за партито?
Въпросът ми беше малко спонтанен, но се съмнявах Дорота да е поканила човек, когото съм виждала точно веднъж. Имаше я и възможността да е дошъл с приятели. В крайна сметка именно така ставаха най-големите купони - всеки си носи по един човек, който е взел със себе си друг човек и какъв е резултатът - потрошен апартамент и разярени съседи. Но партитата, които аз организирах, бяха далеч от изцепки - те бяха изискани и луксозни, както всички празненства в Горен Ийст Сайд. Приближих се към масата с алкохола.
- Нещо за пиене? - попитах Хънтър и погледът ми обходи всички стъклени бутилки и чашки, а те, повярвайте ми, бяха много.

"Нова година, нов късмет."Да бе.О, чакай, това се казваше по новогодишните празници.А какво да кажат учениците?Не че мен ме касаеше това.Аз бях лесен - "Нов семестър, нови главоблъсканици".
Тези ми размишления пред огледалото бяха прекъснати от чукането на вратата ми.Бях си облякъл тъмни дънки и тънка риза, тъмносиня на цвят.Трябваше да изглеждам представително и елегантно, но все пак не прекалено натруфено, като смокинг и тен подобни.Не че бих облякъл смокинг.Мразех да нося такива неща.
Отворих на сестра ми, Анджела.
-Давай.-След командата ми, ръцете й започнаха да играят по косата ми.Само тя знаеше как да ме разроши.-Мерси сестричке.-Знаех че двамата с Крис мразят да им говоря така, но аз ли съм виновен, че съм се родил най-напред.
След като прекарах лятото в Сидни при стари приятели от детството, които едва успях да позная, когато ги видях, се върнах в Ню Йорк за началото на новата учебна година.Получих покана от младата Мис Уолдорф за парти по случай завръщането на всички.
През почти целия си живот съм присъствал на такива официални вечери ,балове, партита и т.н. Знаех как да се държа, и по-важното - как да изглеждам.Въпреки че не обичах да присъствам на тях, трябваше да се покажа там и да уважа домакина.
И така, най-сетне пристигнахме пред дома на Уолдорф.Качихме се с асансьора и погледите се приковаха за миг в нас, след което всеки се върна към бъбренето си с някой друг.Аз пристъпих напред и срещнах погледа на Блеър. Поздравих я с кимване и топла усмивка и си взех едно питие от масата.
Странното беше, че за пръв път ми допадаше обстановката.За пръв път ми беше приятно да съм сред тези хора.Вероятно се разболявам, помислих си.

Spoiler:

Двамата се приближихме до масата, върху която старателно бяха наредени различните видове алкохол. Имаше почти всичко, за което човек можеше да се сети, но както винаги заложих на класическото и след секунда чашата ми беше пълна с жълтеникаво- кафява течност.
- Наздраве.- направих лек жест с ръката, в която държах чашата и отпих от скъпото уиски.
Погледите ни се срещнаха, когато и двамата отпихме от напитките си и лека усмивка заигра по лицето ми.
Когато продължих да оглеждам присъстващите с съжаление открих, че някои от тях не са ми много приятно, но както и да е нали не мислех да се задържам много.. поне за сега.
Преместих погледа си от гостите на домакинката на партито.
- Дойдох с приятели- отвърнах й с доста голямо закъснение на въпроса и погледите ни се срещнаха отново- Но все пак бях изненадан, когато получих и покана. Не знаех, че толкова съм ти харесал.. само от една среща- подхвърлих й аз и й намигнах закачливо. Естествено, че се шегувах, но нещо ме накара да си мисля, че шеги от този род не са много по вкуса на госпожица Уолдорф, но още по- добре.

Погледнах през рамото й, когато видях двама от приятелите си, които се бяха насочили към нас, но когато я видяха и двамата се спряха и не се приближиха повече. "Кретени", помислих си аз, докато ги гледах как се кискат, шушкат и правят разни жестове с ръце, от които нищо не успях да разбера. Май вече бяха попрекалили с алкохола..
Реших да отида при тях, но след първите две крачки внезапното спиране на Блеър ми попречи.
- Няма да се откажеш лесно, нали? - каза ми тя с остър и пренебрежителен тон.
Изобщо не знаех за какво говори, гледах я с неудомение.
- Да се откажа от кое?!- отвърнах й аз- Аз отивах при приятелите си.- направих лек жест към двете момчета в другия край на стаята, които се бяха ухилили до уши- Ти да не си помисли, че нарочно вървя след теб? - прозрението ми дойде като лъч светлина и си знаех, че и това ще я подразни.
- Леле, ти май настина си мислиш, че всички са обсебени от теб.- щипнах леко дясната и буза сякаш беше малко дете. Не можех да скрия усмивката си.

Фактът, че дори докосваше лицето ми, изобщо не ми хареса. В отговор го ударих през ръцете, след което се усмихнах сякаш на себе си. Не знам какво си въобразяваше с тази своя реакция. Все пак реших да не правя сценки точно на своето парти (което е почти невъзможно) и започнах да въртя кичур коса, опитвайки се да се успокоя.
- Ами то не е ли така? - почти шептейки попитах, а по лицето ми заигра дяволита усмивка.
Всъщност беше точно така. Ако никой не беше "обсебен" от мен, нямаше да има жив човек на партито, нямаше да се пишат постоянно клюки за мен, да се носят слухове или пък навсякъде да ме снимат. Независимо дали ме обожаваха или мразеха, пак все животът на елитното общество им беше в устите, което ни правеше все по-известни и по-известни. В интерес на истината, това понякога дори ми харесваше.
- Все пак именно поради тази причина си тук, нали така? - последва втори въпрос, а в очите ми започваха да бушуват пламъчета, докато отпивах поредната масивна глътка от питието, което току-що си взех.
Забелязах още няколко души, които прекрачиха прага на апартамента ми, и им се усмихнах от учтивост.

Преувеличих малко като разтърсих ръка и направих тъжна физиономия сякаш много ме е заболяло от удрянето й, но играта ми харесваше. Погледнах я жално с присвити устни, а после изведнъж станах сериозен или поне така се опитвах да се сдържа да не се разсмея силно на глас.
Думите й нямаше как да не ме разсмеят и за момент дори усетих, че се смея малко по- силно, от колкото трябваше.
- Виж.. -започнах аз, преглъщайки смеха си- .. нямаше да съм тук, ако не бяха приятелите ми.- намигнах й и допих уискито, което беше останало в чашата ми- Кхъм.. които между другото май се канят да направят нещо.- посочих й момчетата, които имаха доста подозрителен вид, а това означаваше, че се готвят да направят някоя беля.
От изражението, което се появи на лицето й разбрах, че малко се стресна от този факт. И как иначе? Тя беше Блеър Уолдорф. Нямаше как да си позволи партито й да се провали или да бъде провалено от някой друг.
- Нека сключим една сделка- обърнах се към нея с хитра усмивка- Аз ще отида и ще ги спра да извършат някоя пакост, а ти ще разведеш на около.. о, и ще ми кажеш още ли си с онзи.. ъъ, как му беше името? - дори не изчаках да ми отговори.
Оставих я да гледа след мен, докато разговарях с приятелите ми, а когато се върнах лукавата усмивка пак се беше възцарила на лицето.
- Е, готова ли си? -

А, не. Ако той си мисли, че ще си играя игрички с него, изобщо не е познал. Поне Хънтър действа първи, тоест партито ми нямаше да бъде застрашено. Чудех се дали да го излъжа, че с Нейт още сме заедно? Може би това щеше да го накара да ме остави на мира. Или просто щях да се слея с тълпата и да се надяваме, че нямаше да ме намери.
- Е, готова ли си?
Тъкмо когато имах план, той се появи. Мамка му! Трябваше по някакъв начин да се измъкна от цялата неловка сутация. Какво му се въртеше в главата, само един Бог знаеше. Е, аз знаех друго - нямаше да го развеждам из мезонета, особено пък да му показвам стаята си. В същия момент вратите на асансьора се отвориха. Тогава оттам се появи... Нейт ?! Това да не би да беше карма? Не ми се мислеше за това. В очите на Арчибалд виждах своя спасител и съвсем спокойно можех да кажа, че се радвам да го видя.
- Нейт! - възкликнах и тръгнах към него, усмихвайки се.
Прегърнах го пред шокирания поглед на Хънтър. Не се бях виждала с Нейт от... от както всичко това с Чък се случи. Не знаех дали е наясно с факта, но предполагам, че си нямаше и представа. Все пак бях сигурна, че Бас не би му казал. Сега не ми се размишляваше, просто допих чашката си и си взех ново питие.

Разглеждах забавляващите се хора, както наблюдавах и тези които все още пристигат. Най-добрата ми приятелка имаше компания, от която очевидно искаше да се отърве. Още не бях стигнала до нея, но имаше време до края на вечерта. Отпих поредната глътка от мартинито си, когато врата на асансьора се отвори за пореден път. Този път обаче не беше поредното непознато лице, даже напротив беше някой който познавах доста добре.
Най-добрата ми приятелка също се зарадва че го вижда, защото именно в него намери спасението си. Изправих се от мястото си. Изобщо не бързах да се приближавам, защото в никакъв случай не исках да се натрапвам. Извиних се на момчето до мен и се запромъквах през тълпата. Когато стигнах до тях прегърнах най-добрата си приятелка.
- Би, точно от това имахме нужда! Едно шумно парти. - казах й аз усмихнато. - Нейт. - след това му кимнах.- От кога не сме били всички на едно място, сега само Чък ни липсва.
Погледнах най-добрата си приятелка малко многозначно. Силно се съмнявах че Нейт знаеше за техните преживявания. Беше странно точно ние тримата да седим на едно място да си говорим съвсем спокойно, все едно нищо никога не се е случвало. Донякъде беше добре че сме изгладили нещата, но доколко това е така никой от нас не беше сигурен.

Заради държанието ми човек можеше да си помисли много, особено ако беше някоя малка надута госпожица като Блеър, освен това лесно можеше да остане с грешно впечатление точно, както нея. Тъмнокоската определено си мислеше, че се превърнала във фикс идея за мен и сега няма да спра да я преследвам, освен това явно си въобразяваше, че искам нещо.. кхъм, нещо специално от нея. Но за нейно разочарование, макар че все още не беше наясно с това, не исках абсолютно нищо от нея. Най- малко това, което си мислеше. Просто ми харесваше да я дразня и да я карам да си мисли неща, които не са така.
Макар и играта да ми харесваше това парти продължаваше да не ми е забавно и точно когато си мислех да си тръгвам Блеър се впусна към новодошлото момче, което макар и да си мислеше, че аз не знам беше вече бившото й гадже.
Лукавата усмивка продължаваше да седи на лицето ми, докато я последвах до Нейт. Спрях до тях и след неодобрителният поглед, с който ме изгледа се обърнах към нея.
- Блеър, няма ли да ни запознаеш?- преструвах се, че не знам кое е другото момче и какви по точно са били двамата с Уолдорф, за да я дразня.

Jenny Humphrey написа:...

Скуката беше навсякъде. Имах нужда от нещо ново,което да потдържа живота ми,преди да съм се отчаял напълно. Беше поредния ден,прекаран с компанията,когато забелязах,че имаме ново попълнение. Момичето беше симпатично и ужасно много искаше да се хареса на всеки. Веднага забелязах,че е ученичка и се приближих към нея.

***

Вървях по улиците, в опит да намеря къщата на Блеър. С нея се познавахме и няколко пъти бях ходил у тях,но в Ню Йорк човек лесно може да се обърка. Докато вървях по улицата видах Джени и се приближих към нея,като се направих,че чак сега идвам,а не просто защото се бях леко загубил.
- Съжалявам,че се забавих. - казах простичко и се усмихнах леко. - Е,нека разбием това парти. - допълних и си подадох подмишницата.
Тя ме хвана и двамата тръгнахме напред.
След малко вече бяхме в асансьора. Сега вече спомените ми се събуждаха. Имах доста спомени от това място,усмихнах се на себе си и се обърнах към момичето. Изглеждаше леко притеснена. Намигнах `и,а след това погледнах напред,защото асансьора спря. Вратите се отвориха и двамата направихме две крачки напред. Обърнахме се.
Мястото беше пълно с хора,които ходеха наоколо, смееха се и си говореха,но щом влязохме почти всички се обърнаха към нас и замълчаха за момент. Усмихнах се и се обърнах към Джени.
- Отивам да взема нещо за пиене. - прошепнах в ухото `и,а след това я целунах по бузата.
Тръгнах между хората и взех напитки,а след това се огледах за Джени. Няколко момичета бяха застанали около нея.
- Някакъв проблем ли има? - попитах аз и застанах до Джени.

Момичетата около Джени за секунда се изпариха и аз се обърнах към нея с усмивка. Още когато дойде при нас в началото знаех,че си заслужава да прекарам малко време с нея. Да,вярно беше по - малка от мен,но аз вече бях възрастен и можех сам да си взимам решенията. Знаех, че може да излезе много хубаво приятелство между нас и щях да се опитам да го потдържам. Ако не друго, то поне тя винаги ще може да идва у нас,когато баща `и я накаже или просто когато иска да избяга от вкъщи. Исках у мен да вижда добър приятел,на когото винаги ще може да разчита,независимо в какви обстоятелства попадаме.
Лицето `и,когато отпи от напитката беше незаменимо. В интерес на истината аз също не знаех какво може да има в тези питиета,но се надявах да не е някой много тежък алкохол,с който тя да не може да се справи,а и все пак това беше парти за деца,които учат в гимназия не вярвах Блеър да е направила подобно нещо и да е сложила алкохол в питиетата. Може би най - вероятно някой друг го е направил вместо нея,без нейното знание.
- Честно казано не знам. Стори ми се по - добро на външен вид. - усмихнах се аз,усещайки че звуча нелепо.
Отпих от чашата и установих,че вътре наистина има алкохол. Допих чашата си и се обърнах към Джени.
- Отивам да си взема още една чаша. Ти искаш ли? - попитах я.