Re: Апартаментът на Чък Бас

by **Chuck Bass** Сря Апр 04, 2012 6:02 pm

Честно казано бях доста уморен..цялата тази игра на котка и мишка ме измори,а и нямаше как при положение,че днес цял ден се разправях с хотела и ми беше дошло малко в повече.
След целувката отпуснах глава назад и обгърнах тялото й с ръка,а след миг бях заспал без да разбера.
Изведнъж нещо наруши така сладкият ми сън,сякаш ме буташе,но беше едвам доловимо.
-Остави ме...платих ти.
Измрънках инстинктивно.Най-вероятно беше някоя компаньонка,която си искаше парите.Но в един миг сякаш нещо ми присветна,е по-скоро слънчевият лъч,който блесна в очите ми и се сетих с кого съм прекарал нощта.Блеър!
Скочих като попарен и цялата тази светлина се отрази в очите ми и сложих длан на челото си.
-Добро утро,Уолдорф.
Усмихнах се предоволно и я погледнах.Беше м..някак секси така.Роклята й беше на път да се разкопчае,а за пръв път я виждах с не перфектно оформена коса,което си беше адски секси.
-Извини ме за думите преди малко..още спях..
Подсмихнах се и станах като направих няколко крачки към нея.
-Което ми напомня..как се реши,Блеър?Или пък..бях прекалено съблазнителен и реши да ме ползваш за възглавничка?
Попитах и се подсмихнах леко подигравателно,но след това усмивката ми стана мила.Просто леко я подразних...като да се разсъни.А това,че бяхме спали заедно всъщност доста ми харесваше.Обичах да е край мен.

by **Blair Waldorf** Сря Апр 04, 2012 6:19 pm

Най-накрая роклята ми беше на свобода и станах рязко, закопчавайки я междувременно. Дали трябваше да си обиждам от думите на Чък? Може би не. През него бяха минали толкова много жени, че сигурно му е станало навик. Дори го съжалих. Направих се, че не го бях чула. Прокарах пръсти през къдриците си, опитавйки се да придам на косата си поне някаква нормална форма.
' Добро утро, Уолдорф' бяха първите думи на Чък от момента, в който осъзна, че именно аз седя пред него.
Това да ми говори на фамилия му е навик. Може би го правеше, за да ме дразни. За негово съжаление, не ми оказваше такова влияние. Гордеех се, че съм Уолдорф, но определено една горда представителка на името не би прекарала нощта по начина, по който го правех аз.
- Всъщност е вярна единствено частта с възглавничката - усмихнах се насила, оглеждайки се в отражението на големия плазмен телевизор.
Дали всичко щеше да е така, както е било преди? Заяждането да продължава и всичко да е нормално (ако изобщо подобно отношение може да бъде наречено нормално). Искаше ми се да забравя случилото се. Бас щеше да ми го натяква постоянно. Все пак правилно ли е да лъжа самата себе си... Не мисля. Не мога да променя случилото се.
- Ще ми повикаш ли такси или да ходя пеша? - обърнах се към него, завъртайки се леко, а тъмната ми коса последва движенията ми. Само се молех никой да не разбере за това, дори Серина.

by **Chuck Bass** Сря Апр 04, 2012 6:48 pm

-Не се дразни,захарче.
Подсмихнах се,прехапвайки долната си устна.Забелязах,че вратовръзката ми почти се е развързала,а ризата ми беше тоста омачкана.А и нормално..кой нормален човек спеше почти седнах на дивана..Е,аз и на по-лоши и неудобни места съм спал,но все пак..Бях сигурен,че госпожица Уолдорф се е схванала,което ме караше да се смея вътрешно.Как ли щеше да мрънка като се прибере у тях..О и трябваше да очаквам разгневената ми доведена сестра,може би?Бях сигурен,че Блеър ще й се оплаче или пък не?Едва ли искаше някой изобщо да разбира,че е прекарал нощта в апартамента ми.Цели 12 часа с Чък Бас.Каква жертва само!-подсмихнах се на мислите си и се обърнах към Блеър като затегнах вратовръзката си.
-Аз пък имам други планове.Ще закусваш с мен.
Усмихнах се доволно и се приближих към нея.
-Спокойно..никой няма да разбере.Хората няма да научат,че си се прежалила да прекараш нощта в апартамента ми.
Смигнах й и се усмихнах на криво.Беше леко..обидно никой да не иска да се доближава до мен,освен компаньонките ми,но беше факт и вече бях свикнал с това.
-И не приемам откази.
Казах строго,а след това отидох към бара и си налях чаша със..сок?!Какво по..за първа сутрин да не си наля уиски.Странно..за една нощ толкова ли ме беше променила?!Както и да е.Не исках да се взирам в себе си,защото накрая щях да завърша в някоя лудница.

by **Blair Waldorf** Сря Апр 04, 2012 7:50 pm

Не можех да разбера едно - защо Чък се държеше така с мен. Може би всичко, станало снощи, е било под влиянието на алкохола. Все пак той беше изпил доста уиски, а аз определено му подгласях. Но сега искаше да закусва с мен. Предпочитах да се прибера вкъщи, но явно това нямаше да стане. Сигурна съм, че повече от половината момичета от гимназията искат да са на мое място в момента. Аз не съм от мнозинството, както неведнъж съм споменавала. Примирих се. Не знаех от какво точно се състои тази закуска, но след като Чък си наля чаша с портокалов сок, аз последвах примера му. Седнах на облегалката на дивана.
Не можех да позволявам на никого да научи за това, което се случи. А всъщност какво се случи? Няколко целувки, разменяне на мили думи. Няма значение, все пак беше нещо и можеше да повлияе доста на репутацията ми. Измина известно време и сериозно се замислих над факта да си тръгна пеша.
- Наистина е време да си тръгвам. Ако не искаш да ми викаш такси, то поне може да ме закараш - казах, усмихвайки се изкуствено.
Обух обувките си и се доближих до Чък. Може би му харесваше идеята да ме държи в плен, но всяко нещо си имаше край, а този трябваше да настъпи, преди майка ми да е полудяла напълно. Очите ми бяха умоляващи. Усмихнах се. Може би за първи път искрено през последните няколко часа.

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31