Апартаментът на Чък Бас

В крайна сметка си намерих шофьор, който щеше да ме закара до Емпайър. Влязох в малката черна кола със затъмнени стъкла. Никой не трябваше да ме вижда. Бях наясно, че навсякъде има източници на Клюкарката и всеки, който ме забележи, веднага щеше да ѝ прати снимка, която разкрива точно къде отивам... и слуховете щяха да плъзнат. За всеки случай си бях сложила и тъмни очила, закриващи част от лицето ми. За първи път ми се налагаше да посещавам Ъпър Уест Сайд за втори път през месеца, пък какво остава за деня. Не посещавам тази част на Манхатън. Не се чувствам в свои води, не познавам никого. Имам чувството, че тук има едно отделно общество, вървящо се около нашето. Клюките и за двете части на Манхатън бяха едни и същи - главно за елита. Но коментиращите бяха различни. Стигнах до хотела и, уверявайки се, че никой не гледа, слязох от колата и бързо влязох вътре. Портиерът дорине ме попита кого търся. Толкова ли беше очевидно? Качих се на асансьора и натиснах бутона за най-горния етаж.
Три, две, едно...
Вратите се отвориха и вече се намирах в апартамента на Чък Бас. Тракането от токовете ми отекна между стените и овенча пристигането ми. Повървях малко по коридора и се озовах в хола, където точно този, при когото идвах, се беше излегнал на дивана. В момента, в който ме видя, на лицето му се появи широка усмивка и стана.
- Чък, аз... - започнах привидно неуверено, забивайки поглед в земята - исках да ти благодаря за цветята. Наистина ме изненада.
Приближих се към него и несигурна усмивка се появи на лицето ми. Този път Чък не беше арогантен, напротив даже. Може би усещаше как ще се разтопя в ръцете му след малко. Ще започнем да се целуваме и най-накрая една от мечтите на Бас ще се изпълни. Повече нямаше да съм му толкова интересна, но какво пък - нали щеше да ме притежава.
Я чакай малко. Блеър Уолдорф и неуверена? Това са абсолютни оксиморони. След като се понаправих малко на света вода ненапита, вдигнах поглед към Чък и присвих очи.
- Нима си мислиш, че ще ме спечелиш с тонове цветя? Е, не си познал, скъпи. Трябва да направиш доста повече. Да не се държиш като задник е добро начало.
Хубаво се върза. Не знам какво си е въобразявал, но никога не бих спала с него, най-малко ако причината е, че ми е подарил един милион рози.

Да се цупя като малко дете? Май на моменти наистина ставах такава. От онзи Чък Бас, който ме притискаше към себе си до билиардната маса нямаше и спомен. Сега се беше превърнал във същия задник, какъвто съм свикнала да го гледам. Успокоение? Може би до някъде. Но не беше за изпускане, че имаше и точно онази страна, която ми показа тази вечер. Беше прекалено странно. Ще спя в стаята за гости. Има напредък. Взех си нещата и под неща имам предвид именно обувките, чантата и палтото, и ги занесох там. Бързо се върнах, за да се уверя, че не е заключил вратата, докато съм в стаята или нещо подобно. Щеше да е прекалено гадно от негова страна, но нямаше да се учудя, ако го направи. Бавно се доближих до него, уверявайки се, че няма да изръси поредния злобен коментар, на който няма да обърна внимание.
- Моля те, нека да не ми доразваляш вечерта. Поне този път.
Наистина бях уморена. Бях уморена от всичко. От няколко седмици насам имах чувството, че Серина си премълчава нещо съществено важно, връзката ми с Нейт приключи, нашите имаха проблеми. Изобщо не ми беше до хапливите закачки на Бас. Настъпи тишина. Междувременно седнах не на дивана, а именно на барплота. Взех една от чашите и си сипах малко уиски, което изпих до половината.
- Защо ме мразиш толкова? - въпросът сякаш неволно се откъсна от устните ми, но със сигурност ми беше интересно какво ще ми отговори.

Още един злобен отговор. Май се бях научила да не им обръщам внимание, когато не желая. Излишно ме натоварваше с негативна енергия, а това не ми се отразяваше добре. Не ми беше до заяждане. Допих и остатъка от алкохола в чашата си и я оставих настрани.
- Не те мразя, Уолдорф.
След тези думи Чък се приближи до мен. Разстоянието по между ни стана все по-малко, а той го скъсяваше с всяка изминала секунда. Дъхът ми секна, когато усетих ръцете му на талията си. Обвих босите си крачета около кръста му, сякаш инстинктивно. Затворих очи и усетих устните му върху бузата си. Ще бъда ли голяма грешница, ако кажа, че ми харесва? За първи път се държеше така с мен. Какво говоря - за първи път не си крещяхме и разменяхме хапливи реплики. Никога не бях виждала тази негова страна. Харесваше ми. Признавах го.
- Чък... - промълвих тихо, стягайки хватката на краката си.
Имаше нещо, което ме спира. Сякаш невидима бариера, застанала на пътя ни. Не намирах подходящите думи. Не е 'не искам'. Не е 'не мога'.
- Не трябва.
Точно така. Не трябва. Чък Бас и Блеър Уолдорф. Блеър Уолдорф и Чък Бас. Никак не ми звучеше. А и беше най-добрият приятел на бившият ми. Най-важното: ние никога не сме се понасяли и това е факт. Не можеше да падна на нивото на всичките кукли барби, които минаваха през леглото му всяка вечер по няколко пъти. Защото съм жена с класа. Но дали Принцът на бял кон ще се появи все някога? Има два варианта: да се появи или просто да умра, чакайки го.

За Чък Бас няма невъзможни неща и в това се уверявам за пореден път. Когато иска нещо, то той трябва да го получи с цената на всичко. Доближи се до мен и за пореден път обви ръце около талията ми. Стигнах до извода, че му харесва да го прави. Харесва му да чувства, че съм само негова поне за миг. Да ме притежава. Но Блеър Уолдорф не може да бъде притежавна от никого. Устните му отново намериха шията ми. Мамка му, защо просто не престанеше?
- Когато те моля да спреш, значи наистина трябва да спреш. Ясно?
Гласът ми премина в по-груб. Завъртях се плавно, сваляйки ръцете му от кръста си. Толкова съжалявах, че не можех да се прибера вкъщи, да заспя и да забравя всичко случило се. Липсваше ми онзи Чък Бас, който постоянно се заяжда с мен. Поне тогава можех да го игнорирам, да не обръщам внимание на всички заядливи реплики по мой адрес. Побързах да се отдръпна, преди отново да бъда приклещена в обятията на Бас.
Седнах на дивана, качвайки краката си горе. А сега какво следваше? Дали просто трябваше да си тръгна? Можеше и да се обадя на Серина, молейки я да ме прибере. Но не. По този начин щях да се порявя като слаба, каквато определено не бях. Я почакай... пред кого по-точно щях да се доказвам? Пред този тук, който всяка вечер беше с друга? Честно казано, не ме интересува особено какво мнение си е изградил за мен. Или пък ми? Може би в момента лъжех самата себе си.

Не казах абсолютно нищо. В главата ми беше една голям хаос, с който така и не можех да се справя. Бях забила погледа си в една точка. Не мислех за нищо. Просто случах Чък. Нямаше да се откаже от мен. Явно наистина изпитваше нещо към мен. Не съм губене на време. Това направо си беше комплимент от устата на някой, подобен на Бас. Погледнах телефона си. Беше минало полунощ, наближаваше един. Дори не усетих колко бързо са се проточили часовете.
Забрави, че си Блеър Уолдорф.
Тези думи бяха останали в главата ми и постоянно се въртяха, сякаш напомняйки ми нещо. Настъпи тишина. Чък си наля още уиски, а аз стоях в същата поза, гледайки абсолютно същата точка. Погледът ми бе празен. Преди да се усети, аз взех чашата му и отново изпих съдържанието. Тръшнах чашата на масичката и рязко се обърнах към Бас, който стоеше точно до мен. Седнах в скута му, поглеждайки го несигурно. Сякаш цялата неувереност у мен се изпари и долепих устните си до неговите. Усетих ръцете му на любимото му място, именно на талията ми. Определено не го очакваше. Е, аз също. Не знаех какво ми става, но ми харесваше. Целувките ми бяха настоятелни, но и нежни. Не исках моментът да свършва. Никога. Мамка му. Преплетох пръстите си в косата му. За миг се отдръпнах, усмихвайки се. Харесваше ми. Харесваше ми, че за миг забравих коя съм и послушах сърцето си за първи път.

Страст. Това е думата, с която мога да опиша напиращите в мен чувства. Поставих ръката си на тялото му, целувайки всеки милиметър от устните му. Този път Чък не беше груб, напротив даже. Беше внимателен, но настойчив. Отново усетих парещият му дъх върху шията си. Затворих очи, отпускайки се в ръцете му. Крачетата ми леко се плъзгаха по тялото му. След миг последва поредната целувка. Никога не съм изпитвала нещо подобно. С Нейт винаги е било различно. Връзката ни се градеше по-скоро на приятелство и дълги взаимоотношения. Там нямаше страст. Дори грам от емоциите, които изпитвах тази вечер, не можеха да се сравнят с миналото ми.
Приближих тялото си още по-плътно до това на Чък. Пулсът ми беше толкова ускорен, че имах чувството, че сърцето ми ще изхвръкне в скоро време. Подлудяваше ме. Целувките ставаха все по-дълги, ръцете му се разхождаха по дължината на талията ми. Не можех да повярвам какво правя. За миг се замислих дали е правилно. Отговорих си - не е. Бавно се отдръпнах, прекъсвайки може би последната ни целувка. Оправих роклята си, която беше на път да се разкопчае, и седнах отново на дивана. Можехме да продължаваме до сутринта. Но може би просто мозъкът и сърцето ми си противоричаха, а в случая слушах именно първото. Стана късно, а аз бях страшно изморена. Стояхме безмълвни. Изведнъж Чък стана, запътил се към стаята си.
- Не - тихо прошепнах и той се обърна. - Остани - помолих го и посочих свободното място до себе си. Очевидно примирил се, той се върна, а аз легнах на дивана, най-наивно сгушвайки се в обятията му. Да, очевидно нямаше да спя в гостната стая.