Cafe de Paris

Нейт дойде преди Блеър. Беше странно и неловко . От една страна се радвах, че го виждам и че успеем да изчистим всичко между нас, от друга страна предпочитах да стоя на страна и да не се приближавам. Очевидно точно в този момент не беше възможно. Сложих усмивката си и се обърнах към него.
- Да не повярва човек, този път бях на време. - казах и между нас настана доста неловко мълчание, при което силно се молех Би да се появи възможно най-бързо. - Не знам доста е неловко ако питаш мен.
Спогледахме се за момент и тогава се появи Би. Точно в този момент бях страшно щастлива да я видя. За сметка на мен тя, както винаги закъсняваше, но учудването й че аз съм на време не остана скрито.. Прегърнахме се набързо и тя седна на стола срещу мен.
- Нали да не повярва човек, обаче ти не изневеряваш на себе си. -казах усмихнато.
Въпреки че вече и тримата бяхме по местата си и се очакваше да си изчистваме отношенията и всичко останало. Между нас имаше едно много неловко мълчание, което ме изнервяше страшно много. Бях притеснена преди да дойда, но сега се чувствах пред криза. Не беше нормално хора, които сее познават от толкова много време да стоят на една маса без да имат какво да си кажат. Съдбата беше изиграла доста лошо всички ни.
-Неловко.- казах. - Осъзнавате ли колко смешно изглеждаме отстрани. Познаваме се от толкова години, а седим и мълчим като непознати, което между другото ме изнервя страшно много. Вижте знам, че всичко и особено аз доста сериозно сгрешихме преди, но не може ли вече да го забравим. Очевидно никой не иска да си спомня за това.
Макар, че сама казвах да забравим, аз нямаше да мога, а сигурна съм и те, но ако не друго поне можем да преглътнем и да продължим. Исках всичко да е като преди, което изглеждаше страшно невъзможно точно в този момент.

Гледах отчаяно и се чувствах абсолютно не на място. Като се сетех преди колко хубаво си изкарвахме всички заедно, а сега беше неловко да стоим на такова разстояние. Търсех погледа на Блеър, защото тя винаги беше подготвена и знаеше как да смени тежката тема. Въпреки всичко темата за Коледния бал, която тя захвана беше дори по тегава от тази до сега. Едно беше да изчистваме неразбирателството между нас, съвсем друго да ми напомня, че трябва да ходя на бал с кавалер, което в момента силно се съмнявах, че може да се случи.
- Сигурна съм, че няма човек който да не е чул за бала, Би... Ти си направила всичко възможно дори хората на другия край на света да разберат какво ще се случи на 22ри.- казах аз и се усмихнах.- Само че..
Тръгнах да й казвам, че може би този път ще пропусна, но ми трябваше брилянтно оправдание иначе, най-добрата ми приятелка щеше да ме убие. Тя беше наясно, че аз и партитата сме си на "ти" от доста отдавна и сега ако кажех, че няма да присъствам на това тя просто би ме обезглавила. Зареди това реших да не и го казвам направо. Може би сега можех да намекна, че има вероятност да не отида, а в последствие да и кажа, че няма да мога.
- Може би този път ще се наложи да пропусна..- казах малко по-тихо..- Да не говорим, че това твое правило за кавалер направо уби всичко детско в мен. Затова няма да ми се сърдиш много.. Виж ще навиеш Нейт и той ще компенсира моето отсъствие.. - казах с надежда Нейт да ме измъкне от всичко това.