Cafe de Paris

Защо ли не се учудвах, че отново закъснявах. Няамеше случай, в който да не го правех. Просто никога не успявах да преценя колко точно време ще ми е нужно, за да се приготвя. Когато се събудих Блеър вече беше излязла, което до няакаква степен беше странно, защото тя обичаше да си поспива. Тази сутрин обаче бяхме разменили ролите. И естествено, когато излязох вече закъснявах. Не можех да си позволя да се разхождам или да ходя до някъде пеша. Трябваше ми такси и то моментално, защото колкото и да е свикнала най-добрата ми приятелка да ме чака и нейното търпение имаше някакви граници.
Десетина минути по-късно бях пред кафето, в което трябваше да се срещнем. Влязох вътре със забързана крачка и повиках името й, за да разбере че най-накрая съм тук. Прегърнах най-добрата си приятелка и след това седднах срещу нея.
- Аз също се радвам да те видя, Би.- казах аз. Честно казано нямате си представа колко много я обичах. Най-добра приятел, но тя не беше само това, тя бешее като сестра за мен. Огледах я набързо.- Все така елегантна макар и само за едно кафе.
Беше факт, но това беше нормално за всички ни тук. Човек не можее да си позволи да пие кафе по анцунг, защото това значи, че всички ще започнат да казват че си клошар. Усмихнах се на мислите си.
- Нищо не става с мен. - и честно казано беше истина, но просто не се засичахме толкова често.- Ами при теб? Би, осъзнаваш ли че живеем заедно, а се разпитваме така сякаш не сме се виждали от години. -казах й се засмях.

Персоналът в заведението беше на ниво, както винаги. Всички бяха облечени в страхотни униформи, но все пак бяха униформи, хората бяха усмихнати и ведри. И определено имаха търпение за разлика от най-добрата ми приятелка, която не ми даде шансът и времето да си избера каквото искам. Тя направо каза на момичето седящо до масата, че щр пия същото като нея. Стана ми смешно и завъртях очи. Тя си беше същата като в началото. Нито гимназията нито нищо друго не я беше променило. Тя беше най-добрата ми приятелка, честно казано от както се помня. Да карали сме, предполагам така както други никога не са и дари си мислех, че никога повече няма да върна Би, но сега всичко беше повече от перфектно живеехме заедно, а всичко останало остана в миналото. Погледнах към най-добрата си приятелка.
–Липсва ми времето, когато бяхме в гимназията. Всичко беше толкова по-различно от сега.- казах тъжно. - Можеш ли да си представиш че живеем заедно, а почти не се засичаме.
Това беше самата истина. Може би времето не беше променило характерите, но беше сложило ръка на живота ни и не ние бяхме тези които го оправлявахме вече. Всичко преди беше лесно, въпреки всички скандали и клюки. Това може би бяха нещата които разнообразявах тогавашното ни ежедневие.
- Ако можеше да се върнеш назад би ли променила нещо?- попитах съвсем обхваната от спомени.

Така казано не звучеше добре. Припомняше по-болезнената страна на миналото. Тези спомени, които се опитвахме и двете да забравим, но се съмнявам някога да успеем. Някой грешки си оставаха непоправими, но за разлика от това може би ни сближиха повече след това. Усмихнах и се и отпих от капучиното.
- Можеш ли да си представиш, че ако не се беше случило онова на онази сватба, аз никога нямаше да замина, нямаше да се скараме след това. Може би това е единственото нещо което бих променила, ако можех да се върна толкова назад.-Ако ти и Нейт, не бяхте заедно толкова време, може би тогава развръзката за теб и...- не споменах името му, не знам защо просто не успях, защото до някаква степен това щеше да я натъжи.- Щеше да е различна.
Като се замисля това което исках да променя, бяха няколко хубави часа, които щяха да се заменят с щастливи дни, но за съжаление нещата не ставаха така. Просто се случваха и никой нямаше силата да ги промени.

Още в момента, в който чух думата обувки всякакви мисли за миналото изчезнаха от главата ми. На лицето ми се появи огромна усмивка, която може да бъде причинена само от много магазини и дълго обикаляне с най-добрата ми приятелка. Исках да пазаруваме цял ден и накрая да съм толкова изморена, че да не си чувтвам краката. Отдавна не бяхме правили това. Сигурна съм, че щеше да ни е забавно, а пък и всички магазини щяха да останат доволни след нашето посещение. Би вече беше оправила сметката, без да ми даде никакъв шанс да стигна до чантата си , кому ли да извадя някакви пари. Тъкмо бяхме готови да станем, когато се появи Чък. Да точно доведеният ми досаден брат, който успя да изтрие усмивката от лицето на най-добрата ми приятелка за секунди.
Той поздрави и придърпа един стол, след това седна до Блеър. Това може би значеше, че пазаруването отпада, а това накара целия ми ентосиазъм да се стопи. Може би щеше да ми се наложи да си поръчам още нещо. Погледнах към тях двамата или по-скоро към Би:
- И сега какво?- попитах аз.- Май пазаруването ще отпадне за някой друг път?
Все още имаше някаква надежда, че ще отидем, само ззащото тя иска да го дразни, но това беше минимално. Рядко можеше да се засече някой от нас тук каму ли Чък. Предполагам, че още едно капучино, нямаше да ми се отрази зле.

Както си и мислех тук щеше да стане като на бойно поле. чък умираше да дразни хората. Може би това беше от нещатат които прави най-добре, естествено след надигането на чашката и плащането на проститутки. Поръчах си едно бяло фрапе, защото беше очевидно, че престоят ни тук ще се удължи. Погледнах към двамата с лека досада, защото наистина ми беше писнало от всичко това, което правеха.
Би, успя да запази спокойствие след хапливите му коментари, но той просто не се отказваше и понеже не можеше да се заяжда саамо с една реши да подхване и двете ни. Нямах нищо против, че ме изкарва като курва, защото общо взето почти единственото нещо, което той виждаше в жените беше даали стават или не в леглото.
- Чък от твоята уста си е направо комплимент.. Поне не ми се налага да си плащам за такъв вид удоволствия. Все пак мога да харча парите си за много по хубави работи.
Завъртях очи и погледнах към фрапето,мкоето вече стоеше пред мен. Честно казано, ако сутринта ти започне така какво ли се очаква за остатъка от деня. Имайки се предвид, че вече би трябвало да сме свикнали с държанието на доведения ми брат, то все още имаше някакви надежди за следобеда.

- Не виждам нищо лошо в обувките. Или пък в които и да е дрехи които си купувам. Те абсолютно не са твоя работа, а и както вече казах не ми се налага да харча за нощни удоволствия. Получавам ги и без да плащам.
За разлика пт мен обаче Блеър точно знаеше, къде точно е слабото място на доведеният ми брат. Ако имаше някой, който можеше точно да отвърне на неговите игри, то това е точно тя. Само един беше проблема. Не знаех дали искам да стана свидетел на всичко това. Техните игри далеч минаваха извън границите на правилата. Даже ако трябва да сме честни, изобщо няма правила. Когато Чък излезе да говори по телефона се обърнах към най-добрата си приятелка.
- Не знам как сме го издържали през цялото това време. - казах й двете се засмяхме.
За наше съжаление той се върна доста бързо и нямаше и намерение да си тръгва. Имах някаква надежда, че ще каже, че трябва да тръгне на някъде, но това май нямаше да се случи.
- Честно казано, Чък надявах се когато се върнеш след този разговор единствената причина да е за да кажеш чао, но очевидно късмета днес не е на моя страна.

И двамата не знаеха какво искат. Докато преди малко Би и се искаше до някъде, доведения ми брат да си тръгне, сега му предлагаше да просто да седне и да дпие кафето си. Определено настроението на най-добрата ми приятелка се менеше страшно бързо. Тъкмо обаче "любимият" ми доведен брат реше да направи това, когато телефонът му отново извъня.
- МАй днес няма да оставят намира.- констатирах аз, а той отговори.
Може би преди малко късмета не беше на моя страна, то сега определено се получи. Чък си тръгваше, а това означаваше, че щях да имам още малко време с най-добрата си приятелка. Определено вече нямаше време за една шопинг терапия, но винаги можехме да правим, нещо друго заедно.
- Май-вече е късно за дълга разходка по магазините, но ако искаш може да се прибираме. Все ще измислим какво ще правим.
Повикахме отново момичето от персонала, но този път аз бях по-бърза. Оправих остатъка от сметката и вече бяхме готови да тръгнем. Надявам се че този път обаче никой нямаше да влезе през врата и ние спокойно, щяхме да се приберем.

Денят беше приятен, светеше слънце и имаше лек бриз, всичко, което напомняше на Закъри за лятото, но днес сякаш не беше в настроение, но не смяташе и да прекарва целия ден в къщи, затова сложи просто едни дънки и блуза и излезе да се поразходи. Минавайки видя едно кафе, което си спомняше, че още преди брат му да замине, всяка неделя идваха тук за едно топло какао посред зимата. Спомените изплуваха в главата на Зак и той реши да влезе.
Това място толкова се беше променило за няколко години, но топлотата и уюта се бяха запазили. Младежът си намери една приятна масичка близо до прозореца, където слънчевите лъчи можеха да го напичат и седна. До него се приближи сервитьорът, който Чест разпозна. С него бяха учили заедно в гимназията и вместо да се държат като клиент-сервитьор, те седнаха сладко да си говорят и преди да се усетят цялото кафе беше пълно, така че момчето трябваше да се върне на работа, а Закъри да си поръча нещо и да седи сам. Не си мислете, че това му пречеше. Беше му интересно да наблюдава хората, които идват, сядат по масите и разговарят-маниерите, държанието и след това как стават и си заминават. Зак си спомни колко обичаше това занимание с брат си.
Неочаквано от вратата влезе едно момиче, което се огледа наляво и надясно, но не намери празна маса. Явно и тя като Чест искаше да седне на спокойствие да пие кафе, но нямаше място.
-"Е, какво пък."-помисли си Закъри и й махна като вежливо я покани да седне до нея.
-Видях, че търсите място, но не намирате, затова заповядайте да седнете до мен.-културно се обърна към нея Зак.
Надяваше се да не я е отпъдил и да не го е помислила за надут или нещо подобно, все пак младежът не целеше нищо лошо.

Момичето, което седна до него изглеждаше много приятно и мило. Не си спомняше да я познава от преди. Може би беше нова или просто са били в различни райони, Закъри не знаеше. Още толкова мисли му минаха през главата, как така никога не се е запознавал с него. Та той познаваше почти всички от Ъпър Ийст, а доколкото личеше и тя беше от там. Вкусът за стил и маниерите и всички му напомняше на този квартал.
-Извинете, господине. Какво ще желаете?-попита го сервитьорът, който обаче не беше същия, с който Зак беше говорил около 1 минута преди това.
-Капучино и една кола.-отвърна му Чест.
Като по чудо, сервитьорът беше като стрела и след няма и 3 минути вече беше донесъл всичко. Попринцип в това кафене се чакаше по 10-15 минути, но днес, не знайно по каква причина поръчките вървяха много бързо.
Закъри погледна към девойката, която седеше срещу него. Нямаше намерения да седи в мълчание през цялото време, затова реши да я заговори.
-Здравей, аз съм Закъри. Закъри Чест и съм от Ъпър Ийст.-представи се Зак с усмивка.
Искаше му се да направи добро първо впечатление и силно се надяваше да беше успял..

Когато се събудих сутринта съвсем бях изключила за срещата, която трябваше да се състои днес. Това за съжаление не остана за дълго така. Доста се притеснявах от цялото това нещо. След всичко през което преминахме, не се знаеше какво да очакваме от всичко това. Искаше ми се да имам топка, в която да виждам бъдещето, за да знам какво ми предстои днес, но за съжаление не разполагах с такава. Измъкнах се от леглото и се замислих, кога беше последния път, когато бяхме и четиримата на едно място. Беше доста отдавна и със сигурност спомените от това събиране не могат да се нарекат приятни.
Цяла сутрин се размотавах и не бях усетила, че моментът на тази среща наближаваше. Избрах си набързо какво да облека, защото ако почнех да се лигавя пред гардероба щях да закъснея ужасно много. Докато се обличах отново ме налегнаха тегави мисли. Не ме притесняваше нищо, колкото фактът, че Нейт ще е там. В момента с Би се разбирахме много добре, но не се знаеше какво ще се случи при една такава среща. Излязох от апартамента и се отправих към кафенето, където щяхме да се срещнем. В момента в който бях пред прага на кафенето, целия ми стомах се беше свил. Не изгарях от желание да вляза вътре, не и след всичко, което всички ние се бяхме причинили. Винаги сме били близки приятели, но след някои мои грешки всичко се прецака. Отново аз бях тази, която беше съсипала всичко, а това ме изяждаше.
Да не повярва човек бях една от първите пристигнали, затова седнах на масата и зачаках. Мислено се скарах на себе си, че не съм спазила навика си да закъснея. Така нямаше да изглеждам отчаяно и нямаща търпение. Чувствах се глупаво, но си наложих да изглеждам, както винаги. След като ме определят като кучка може поне да изглеждам така. Бях си наложила да не ми пука вече и не мисля, че е добре да променям това.