Бруклин, преди една година

by **Джаксън Кларк** Сря Юни 20, 2012 12:01 pm

Времето беше толкова слънчево и приветливо, че нямаше как да не се разходя навън. Обаче реших да не излизам от Бруклин. Облякох си дънки и тениска, разроших небрежно косата си и не след дълго вече се разхождах по улиците на така любимия ми квартал. Предпочитах го пред по-елитните, тъй като беше по-спокойно и някак нямаше лимузина на всяка крачка, нито пък деца на богаташчета, които се фукат с парите си.
Тъкмо бях завършил гимназията. Трябваше да се записвам за университет. Боже мили, не си се представях като студент. Щеше да ми липсва Констанс Билард, колкото и да не обичах да ходя там. Все пак имаше хора, които си струваха.
Докато си мислех за миналото забелязах едно доста познато лице.
- Джени Хъмфри! - казах радостно и се приближих до нея.
Прегърнах я и я огледах от глава до пети. Бях се запознал с нея през последната ми година, когато тя тъкмо беше дошла. Със семейството й бяхме станали доста близки. Това момиченце наистина беше порастнало само за няколко месеца. Радвах се, когато виждах познати лица.
- Как си, малката? - попитах я и се засмях. Май вече не трябваше да я виждам като малкото момиченце.

by **Jenny Humphrey** Сря Юни 20, 2012 12:55 pm

Беше ми ужасно скучно вкъщи и не знаех какво да правя, затова реших да изляза малко да се поразходя, надявайки се да видя някой познат. Облякох си къса лятна рокля, защото умирах от жега и още с излизането от апартамента се запътих към сладкарницата. Умирах си за един ледено студен млечен шейк с ягоди, а за мой късмет, там нямаше много хора и веднага си го получих.
Взех голямата пластмасова чаша и захапах сламката, като тръгнах по улиците, но както винаги, вместо да гледам къде вървя, бях забила погледа си в телефона и четях последните постове на клюкарката. Бях така съсредоточена, докато не чух името си и започнах да се оглеждам, но преди да успея да фокусирам познатия, вече се намирах в прегръдките ми.
- Джаксън – изкрещях весело и на свой ред се хвърлих на врата му – въобще не очаквах да те видя тук … казаха ми, че ще заминаваш.
Бях дочула от някъде … а да, от клюкарката, че едно от хубавите момчета е на път да си замине, за да отиде в университет пълен с хубави като него момичета, но това ме натъжаваше наистина много. В началото си падах по него … та кой не би го харесал, но след като го опознах ми беше още по-трудно да възприема, че ще си отиде.

by **Джаксън Кларк** Сря Юни 20, 2012 2:03 pm

Усмихнах се, когато я видях. Винаги съм харесвал семейство Хъмфри. За разлика от моето семейство, те бяха съвсем обикновени и жизнерадостни хора, готови да помогнат на всички. Вярно е, че славата тотално съсипа майка ми, което предизвика големи скандали между родителите ми. Точно затова дойдох в Ню Йорк.
- Ами, да, щях да заминавам да уча в Калифорния, но реших да постъпя в университет тук, в Ню Йорк. Просто се чувствам по-добре и без друго.
Видях усмивката на Джени, когато й казах това. Честно казахо аз също се радвах да я видя. Не се бяхме засичали от отдавна и ми липсваше винаги жизнерадостният й поглед.
- Ами ти? Как я караш? Как е брат ти?
Засипах я с куп въпроси, но нали знаете, че когато се срещнете със стар приятел и го питате хиляди неща, за да си наваксате пропуснатото време. Отново се загледах в Джени. Беше станала много хубаво момиче, не че преди не си е била, но сега някак беше различна.

by **Jenny Humphrey** Сря Юни 20, 2012 2:29 pm

На лицето ми се появи една много широка и доволна усмивка, когато разбрах, че няма да заминава. Не можех да го обясня точно, но усетих някакво много силно облекчение, точно както когато разбрах, че Дан няма да заминава. Май си личеше колко щастлива и развълнувана бях, но нямах никакво желание да го прикривам, дори напротив.
- Не знаеш колко много се радвам да чуя това – казах ентусиазирано и лекичко се изчервих, като побързах да отговоря на въпросите му, преди да го е забелязал, макар че можех да се оправдая със силното слънце – аз съм страхотно … дори невероятно – „най-вече сега”, добавих си на ум и премигах радостно – а Дан … ами той си е Дан. Да се чуди човек какво му е наред и какво не, но напоследък изглежда доста щастлив. Сега мисля, че е време да ми кажеш какво става с теб и може би да се разходим, ако имаш малко време.
Понякога бях наистина упорита, може би нахална според някои хора, но просто си умирах за една, дори и кратка разходка с него, прекарана в приятен разговор. Не стига, че го виждах толкова рядко, след като завърши, ами и да го оставя и сега да ми се измъкне … не, нямаше да се разберем така.

by **Джаксън Кларк** Сря Юни 20, 2012 3:50 pm

Радвах се да чуя, че е добре. Винаги ме е било грижа за Джени и съм се опитвал да правя най-доброто за нея. Също ми беше приятно, когато разбрах, че и Дан е щастлив.
- Разбира се, не бих отказал разходка - усмихнах се чаровно и тръгнах надолу по улицата.
Обърнах се и видях Джей, която бързо дотича при мен и не след дълго започнахме да вървим в едно темпо.
- Какво става в гимназията? Не ми казвай, че няма нищо интересно, защото съм сигурен, че е тъкмо обратното - засмях се и я загледах в очите.
В Констанс всичко винаги си е било едно и също - имаше една командваща и всички останали й се мазнеха, за да привлекат вниманието й, а момчетата тичаха след нея, за да ги забележи. Аз честно казано съм се стремял да страня от тази част на училището и точно по този начин се запознах с Джени и Дан, очевидно целящи същото като мен.

by **Jenny Humphrey** Сря Юни 20, 2012 4:10 pm

Това, че се съгласи на разходката, ме зарадва много, затова побързах да застана до него и без въобще да се притеснявам, го хванах под ръка и отново захапах сламчицата си, преди леда в млечния ми шейк да се е разтопил и да е станал прекалено воднист. Очевидно и аз му бях липсвала поне малко, защото едва ли щеше да ме обсипва с толкова въпроси, ако не беше така.
- Училище … - казах някак измъчено и въздъхнах тежко – не съм много сигурна, но май съм в черния списък на кралицата ни.
Обърнах се и го погледнах с един леко натъжен поглед и той май ме разбра доста добре. Не знам какво я беше прихванало този път Блеар, но отново не беше приятелски настроена към мен … макар че това отдавна беше спряло да ме изненадва и все пак, по някаква необяснима причина, ме притесняваше. Не случайно беше кралицата в нашето училище.
- Но стига сме говорили за тези глупости – казах така, сякаш ми беше писнало да говоря за това, защото ме питаха всеки ден – къде възнамеряваш да прекараш лятото? – попитах с неприкрито любопитство.

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31

Бруклин, преди една година

Бруклин, преди една година

Re: Бруклин, преди една година

Re: Бруклин, преди една година

Re: Бруклин, преди една година

Re: Бруклин, преди една година

Re: Бруклин, преди една година

Re: Бруклин, преди една година