Karaoke bar 'Sing sing'

Как беше стигнал до тук?
И не говорим за тъпия екзистенциален въпрос, който повечето млади хора имаха навика да си задават, след като са сгафили страшно много. Не. В този миг Джей се чудеше как е позволил на компанията му да го довлече в този караоке-бар. Знаеха, че въобще не го бива да пее, още повече, че след като вкараше достатъчно алкохол в системата, този факт започваше съвсем умишлено да му убягва и мистър Смит грабваше най-близкия микрофон, създавайки сериозен дискомфорт на околните.
Както и да е, вече беше късно да си тръгне.
Няколко негови приятелчета от академията празнуваха, защото единият имаше рожден ден и щеше да е твърде грубо от негова страна просто така да се омете, без думичка да каже. Пък и изглежда заведението бе приятно, защото наоколо беше просто пълно с готини момичета и весели хора. Върху лицето на Джей се появи доволна усмивка и той пое дадената му чаша с уиски, след което вдигна наздравица на компанията си.
- За рождения ден на Туигс! - засмя се, опитвайки се да надвика шумотевицата и отпи огромна глътка.
Бяха минали през един ирландски pub и там бяха изпили доста бири, та всички бяха в добро настроение. Изглежда нещата вървяха перфектно. Освен една малка подробност. В компанията им нямаше момичета. Факт, който май приятелите му намираха за доста важен и постоянно се оглеждаха търсейки някаква компания.

- Брато, не можеш!
Туигс се засмя, размахвайки чашата си насам-натам, при което солидно количество алкохол се разля върху масата и хората около него. Добре, че Джей не стоеше в близост, иначе щеше да се прибере с огромно петно уиски, което не беше убеден, че знае как да разкара от тениската си. Усмихна се широко на колегата си и вдигна своето питие, в знак на наздравица, след което го пресуши на един дъх.
- Мислиш ли? - засмя се, - Watch and learn, kiddo.
Предизвикваха го?! Него?! Не можел да заговори двете великолепни брюнетки на бара? Не само, че можеше, но и щеше да докаже на другарчетата си, че го умее по-добре от тях. Изправи се бавно, взе една от цигара от захвърлените на масата кутии и се насочи уверено към момичетата. Трябваше му доста алкохол, за да го повали или накара да ходи неуверено, но Смит тепърва беше започнал вечерта. Е, вярно, че беше оставил достатъчно пресушени чаши, че да му е весело и самочувствието му да е в повече, но все още бе далеч от момента, когато ще се напие.
Само след секунди вече бе до тях, но първоначално не ги заговори. Беше тактическа грешка. Покажеш ли прекален интерес към обекта - той чувства, че си прекалено лесна плячка. Трябваше да се изчака удобния момент. А в момента Джей като че ли разполагаше с цялото търпение на света. Повика бармана с ръка и поръча още две бутилки Джак Даниелс, след което почти кротко зачака да му ги донесат. Беше на няма и метър разстояние от красавиците, но все още нямаше намерение да ги заговори. Просто им хвърляше по някой-друг поглед, колкото да им загатне интереса си.

Ето го моментът. Човек трябваше само да почака и внезапно хищникът се превръщаше в жертва и обратно. Барманът дойде с двете бутилки, при което Джей ги взе и се отправи към момичетата. Сметката щяха да оправят на края на вечерта, пък и не беше негов рождения ден, че да се занимава с парите. Колегата щеше да плаща, все пак самият той бе настоял да дойдат тук. Нищо, че утре бяха още от шест часа.
- Привет, дами. - върху лицето му се появи тънка усмивка, - Ако не бях сигурен, щях да ви попитам дали сме се виждали преди, но съм убеден, че щях да помня такива красавици като вас.
Разстоянието от един метър вече се бе стопило. Държейки свойски с една ръка двете бутилки (все пак имаше малко опит като барман), Джейсън наклони леко глава и вдигна цигарата, която беше взел от масата преди малко.
- Някоя от вас случайно да има огънче?
Пушеше само, когато е навън с компания, но започнеше ли веднъж - нямаше спиране. Опитваше се да се откаже от този порок от доста време, но все неуспешно. Е, какво пък. Щеше някак да преживее две или три годинки, които цигарите скъсяваха от живота му.
- Какво правите тук сами? Не мислите ли, че е ... опасно за две самотни момичета?
Последният въпрос беше закачка, която се надяваше да разчетат по игривия поглед и тембър на гласа му. Досега не му се беше случвало да не схванат шегите му, но за всичко си имаше първи път, нали?


п.с. Момичета, лягам, че утре съм на даскало. Като се върна, ще продължим. Ок?

СЪОБЩЕНИЕТО Е ИЗТРИТО !

от: Амбър /мен/

Джей може би, до някаква степен, беше погълнал значително количество алкохол, но можеше съвсем ясно да разпознае белезите в чуждо държание, които индикираха определена емоция. Още повече, че в момента ставаше дума за присмех насочен към неговата скромна личност. Че тази госпожица очакваше да започне да ѝ сваля звезди на първа среща? Или да се измисли толкова засукано, че никога да не го е чувала. Цялото това познанство се разиграваше по правила, които бяха толкова стари, колкото и самата институция наричаща се "бар". Готин тип приближава готини момичета, прави няколко очевидни забележки, държи се като идиот и ...е, останалото зависеше. Но началото винаги беше такова.
Тъмнокосият остана напълно сериозен, не отвръщайки на смеха на събеседницата си. Чак сега намери време да ги огледа от по-близо. Дрехите им очевидно бяха скъпи, нещо което ги причисляваше към по-горната класа. Хора, които обикновено дори не благоволяваха да говорят с него. Той остави бутилките на бара до себе си и дръпна солидно количество лютив дим, което се плъзна надолу към дробовете му. Присви едно око и се усмихна едва забележимо:
- Въпросът беше реторичен, сладурче. - Джей Ти наклони лекичко глава и продължи все така равно, но достатъчно силно да го чуват, - Според мен не сте тук просто да пийнете, обаче. Всяка си има ... цел. Да се забавлява, да забрави нещо или просто да разнообрази. И пиенето е само средство. Ако искате да продължите, можете да дойдете на нашата маса. С едни колеги съм. Ако, разбира се, не ви се струваме твърде скучни.
Сложи цигарата в устата си и взе по една бутилка във всяка ръка, след което се обърна към масата си. Изброи до пет на ум, след което се обърна и допълни небрежно:
- Аз съм Джей Ти, между другото.
Забеляза, че към двете госпожици се приближи и трето момиче. Чудесно. Може би тя знаеше как се процедира на такива места. Мистър Смит вдигна безпомощно рамене и тръгна към масата.