Starbucks coffee

Малко разходка из града и по - точно магазините из Ню Йорк се отрази много добре на Алена. След нещата, които се случиха тази седмица в забравения от Бога живот на Али шопинг терапията беше много добро решение от нейна страна. Успя да се отърве за момент от всичките си проблеми, както и от проблемите на другите, които по незнайно каква причина бяха решили, че Али искаше да чуе колко мизерен бе живота им. А Алена всъщност искаше, ако може да остане само със своите проблеми. Наистина не се нуждаеше и от чуждите, но кой я питаше всъщност? Щом някой искаше просто започваше да говори, а Алена беше принудена да слуша.
След шопинга Алена се запъти към най - близкото кафене, което се намираше наоколо. Нуждаеше се от малка почивка, защото никак не бе лесно да обикаляш Ню Йорк с токчета цял ден. Дори и за Алена, която бе свикнала.
Но за жалост кафенето отново бе препълнено. Алена имаше чувството, че само на нея 'и се случваше да се натъкми на някое препълнено кафене и да се налага да търси свободни места. Отиде набързо да си вземе едно кафе, след което започна да се оглежда за свободни места. Имаше едно свободно място и щом очите 'и го зърнаха Блакууд веднага се запъти натам.
- Свободно ли е мяст.. - замлъкна веднага щом видя лицето на момичето, което седеше на масата.
На масата, точно срещу единственото свободно място в кафенето, седеше Джоан Картър. Доведената сестра на Алена. Или там каквато 'и се довеше. Алена до сега никога не се бе срещала със сестра си. Никога! Бе я виждала само на снимки, които баща 'и 'и бе показвал преди да.. Както и да е.
- Джоан Картър? - попита Алена, за да може да се увери, че това беше тя.

П.С.: Сори за забавянето. ;х

Седях и размишлявах,колко скапан може да бъде животът ми.Имах всичко от което един човек може да има нужда.Но исках нещо,което надали щях да получа.И това беше семейство.Отпих от кафето си и погледнах през прозореца.Изведнъж чух някакъв някакъв глас зад себе си.
Обърнах се и видях някакво момиче.Кимнах в знам на одобрение и се усмихнах.
- Джоан Картър? - попита ме тя..
Погледнах я учудено.Огледах я от глава до пети за да преценя дали я познавам от някъде,но не.Това момиче го виждах за първи път през живота си.
-Да,аз съм.Познаваме ли се ? - попитах я и се усмихнах леко.Отпих от кафето и поставих чашата на масата поглеждайки момичето,което седеше пред мен.

П.п Няма проблем ^^

Али седна на стола срещу Джоан, оставяйки покупките от двете страни на стола си, след което постави чашата с кафе на масата, обръщайки погледа си към момичето, което я гледаше любопитно.
- Алена. - представи се русокосата. - Алена Блакуел.
Не знаеше как Джоан щеше да реагира, но по изражението 'и личеше, че нямаше да е много щастлива с факта, че сестра 'и седеше точно срещу нея. Това обаче зарадва Алена, защото тя също не изгаряше от желание да види сестра си. Беше си и много добре и преди, когато не я бе виждала. Знаеше за съществуването 'и, но просто не обръщаше никакво внимание. Мислеше си, че ако не обръща внимание може би никога нямаше да може да се срещне с нея и да се почнат онези драми, които изобщо не 'и бяха притрябвали. Но ето, че Съдбата отново изигра красавицата и на пук на това, което Алена правеше реши да ги срещне точно когато Али имаше още куп неща на главата си.
Дали не направи грешка? Това се запита Алена. Дали щеше да е по - добре, ако беше се представила с друго име или да отрече, че е някаква роднина на баща 'и? Е, дали е щяло да бъде по - добре или не, сега беше прекалено късно.
- Ъъ.. твоята.. доведена сестра? - каза несигурна Алена, защото си нямаше и на представа каква по - точно 'и се падаше.

Присвих леко очи и отметнах косата си настрани,кръстосах крака и я погледнах.
-Да,да Алена.Е,явно съдбата е решила да ни срещне.-казах и отпих от кафето си.Никога не я бях виждала през живота си.Само бях чувала името й,но нищо повече.Явно баща ми се беше уредил доста добре щом новата му малка принцеса можеше да си позволи да мине през най-известните модни дизайнери.Какъв идиот.С ръка на сърцето можех най-спокойно да кажа че го мразя.Нямах търпение този терор да свърши.Нямах никакви желание да разговарям с нея.Най-малко пък да я гледам.Знаех че не беше виновна за случващото се,но просто ...
-Явно и двете сме пазарували днес.-казах отбивайки темата за семейният проблем,който очевидно ни глождеше и двете.Погледнах я и допълних:
-Как е татенцето?-попитах и се усмихнах с доста големи усилия.Нямах никакво желание да го правя,но както винаго от учтивост ...

Алена замръзна на място. Леката усмивка веднага се изпари от лицето 'и, а погледът 'и се изпълни с мъка и тъга. А през това време съзнанието я върна в онзи пагубен ден, когато тя го загуби. Онзи ужасен ден, когато гледаше как го убиват пред очите 'и, а тя просто стоеше завързана за стола и не можеше да направи абсолютно нищо. Не можеше да му помогне. Не можеше да го спаси и просто го гледаше как си отива. Как напуска този свят, как напуска нея, как напуска всички, които го обичат. Просто изчезва и никога повече няма да се върне.
В моменти като такива, и общо взето всякакви момент, Алена искаше да живее в един от онези филми и сериали със свръхестествени сили, за да може да върне времето назад и да спаси баща си. Да спаси всеки един любим, който е загубила. Но, както вече ви е известно, Съдбата беше отредила на Алена само мъчения и мъки. Ако Али имаше някакви сили нямаше да се мъчи и да страда толкова, нали така?
- Не знаеш ли? - попита шокирана Алена.
Само ако това беше някаква шега, която Джоан се опитваше да 'и пробута Алена най - вероятно щеше да 'и се нахвърли и да я убие точно тук, на това място, по това време и въобще нямаше да 'и мигне окото. Но по изражението на Джоан, Алена веднага разбра, че тя не знаеше за какво става въпрос.
- Той е.. - една сълза бавно се стече от окото на Али по копринената 'и кожа, след което падна надолу.
Лена усещаше парене в очите си и знаеше, че са напълнени със сълзи. Затова бързо се опита да ги изтрие, след което затвори очите си.
- Той.. - опита се да каже тя с леко треперещ глас. - Той е мъртъв, Джоан. - каза най - сетне тя и отвори насълзените си очи.
Премигна няколко пъти един след друг и успя да сдържи сълзите си.

Определено Алена се разстрои за нещо.Наклоних леко глава и взех чашата от масата за да отпия.Тя се разплака пред мен казвайки ще баща ни е мъртъв.Чувайки тази дума изпуснах чашата на земята,а тя се счупи на малки парченца.Сложих ръка на лицето си и изкрещях леко.
-Мили господи. - казах разплакана и станах.Избърсах сълзите си и погледнах Алена.Идеше ми крещя и да не спирам.Седнах до нея и я погледнах.Просто не можех да сдържам сълзите си.
-Как стана? - попитах я,а след това допълних.
-Последното,което му казах е че го мразя защото ни изостави с мама,а сега няма как да му кажа че съжалявам и че го обичам.-казах разплакана и сложих ръце на лицето си.Целият ми свят се срина в този момент.Не знаех какво да направя.Една от сервитьорките дойде и каза че ще трябва да си платя за счупената чаша.Взех чантата си и извадих портфейла си.Извадих една стотачка и я метнах в лицето и казвайки:
-Сега се махай!

Алена се опитваше с всички сили да задържи сълзите си. Но просто не можеше. Не и когато всички спомени идваха отново и отново в съзнанието 'и, показвайки 'и ужасния момент, в който баща 'и беше измъчван и убит пред очите 'и. И всеки път щом тези спомени се появиха Алена имаше чувството, че го загубва отново и отново и отново. И както и преди просто седеше отстрани и гледаше. Но трябваше да бъде силна. Сега Джоан се нуждаеше от някой, който да я прегърне. Защото Алена знаеше какво 'и е на Джоан. Знаеше колко ужасно е да загубиш баща си и да няма кой да те прегърне и да те успокои. Но поне можеше да я прегърна и Джо да има рамо, на което да поплаче. Рамо, което не беше дадено на Алена и която гледа трупа на баща си часове преди да ги намерят.
Али само погледна Джоан и я прегърна. Можеше да не я харесва много, но в момента чувстваше, че тя се нужда от някой, който да я разбере и да подаде ръка. Защото сега Джоан беше почти на нейното място. Но поне този пък Али можеше да направи нещо. Знаеше, че така няма да може да върне баща им, колкото и да 'и се искаше. Но можеше да се опита да помогне на Джоан, колкото и нищожни да се окажат помощите 'и.
- Той знаеше, че го обичаш. - каза с треперещ глас Алена, докато сълзите 'и се стичаха по лицето. - И той те обичаше много. - погали Джоан по главата, все още държайки я в прегръдките си. - Винаги говореше за теб, за майка ти, за това колко прекрасни личности сте. И наистина го мислеше.

Тя ме прегърна и каза че е знаел че го обичам.Погледнах и казах:
-Благодаря ти.Оценявам го.-казах и се усмихнах леко.Дори и това ми беше трудно да направя.Как ли щях да кажа на мама.Щеше да бъде съкрушена.Надали щеше да го преживее леко.Просто не исках да си го представям.Сърцето ми беше разбито.Бях изгубила човека,които обичах най-много от всичко и всеки.Избърсах сълзите си и взех кафето на Алена.Отпих и казах:
-Дано нямаш нищо против.Моето е на земята.-казах с леко треперещ глас.Оказа се че Алена не е толкова лоша.Иначе нямаше да ми каже тези неща.Може би щях да променя отношението и мисленето си към нея,но всичко с времето.Та ние дори не се познавахме.

- Не, не. Спокойно. - каза Алена, опитвайки се да се усмихне.
Но беше напразно. Не можеше да се преструва на щастлива, когато всичко в нея се разкъсваше. Никак не 'и беше лесно в момента. Но предполагаше, че и за Джоан не беше никак лесно. За Бога, та тя току - що бе научила, че баща 'и е мъртъв. Кой знае какво беше за нея в момента. Кой друг освен Алена. Трябваше някак си да 'и помогне.
- Какво ще кажеш.. - каза тя и я погледна. - Какво ще кажеш да дойдеш с мен. Вкъщи имам няколко кашона с нещата на татко. Пък и едва ли в момента ще ти е до толкова оживена тълпа. - извърна поглед към препълненото кафе.
Али мислеше, че ще е най - добре и за двете да се махнат от тук. Набързо изтри насъбралите се сълзи в очите 'и и се опита да се усмихне. И този път се получи, дори и да бе съвсем лека усмивка. Лена беше силно момиче. След години ридания и мъка някак си се бе научила да се преструва колкото да не я измъчват с въпросите ''Как си?'', които я караха да изпада в по - големи депресии или само при чуването на първата дума да се разплаква.

Как ли щях да кажа на мама?Нямаше да бъде лесно,но трябваше да го направя.Щеше да бъде съсипана,но щях да бъда до нея.Какво ли щях да правя сега.Остана ми само майка ми.Алена ме попита дали искам да разпределим нещата на татко в тях.Извадих огледалцето от чантата си и оправих грима си.Не исках хората да ме мислят за пропаднала пияница или наркоманка.Погледнах я и казах:
-Добре.Ще се радвам.Но не означава че няма да съм гадна.В природата ми е.Просто ще съм .. как да го кажа по-мила с теб.-Усмихнах се и станах.Взех чантата и торбите и оправих косата си леко.Сервитьорката дойде и каза че ще трябва да си платим сметката,а аз я изгледах злобно.
-Скъпа,тази стотачка,която ти пометнах преди малко включваше и сметката,а сега се мръдни.-казах и подминах.Нямаше да се дам на някаква нахална провинциална кифла.

Сетих се, че на близо беше Старбъкс.С Дом тръгнахме натам.Имах нужда от хубаво кафе.Погледнах момчето и му се усмиханах мило.Сещах се за още няколко кафенета, но бех прекалено спортно облечена за да отида там.Докато вървяхме спуснах косата си.Повече се харесвах с пусната коса и я вдигах само когато спортувах.
- Обожавам това кафене.-казах ,когато влязахме.
Седнах срещу момчето и преди да кажа каквото и да било се появи сервитьорката за да вземе поръчката ни.
- За мен мокачино.- поръчах и изчаках Доминик да си избере.