Hard Rock cafe

by **Elizabeth Winter** Вто Юни 12, 2012 8:59 pm

Взе да застудява навън. Идеята с кафето не бе толкова лоша все пак...или поне така си мислеше Елизабет. Пък и имаше нужда от нещо, което да й повдигне настроението и съдейки по притеснения вид на събеседничката си и тя бе в категорията. Но въпреки това си поръча шейк.

Бет често идваше тук. Харесваше музиката, обстановката и... бармана, но за съжаление той не й обръщаше голямо внимание. Може би не бе толкова хубава колкото всички й казваха. Облегна се в стола си и се отпусна. Извади от чантата си метална кутийка и я отвори. Взе една пурета и запалката. Отвори я и пламъкът се извиси. Тя доближи запалката до пуретата, която сега си бе намерила място между устните й и тя се разгоря. Пушекът, навлизащ в дробовете й я успокояваше, помагаше й да избистри главата си.

- Искаш ли? - тя попита Джени.

Не всеки одобряваше пушенето, но момичето срещу нея изглеждаше бунтарски, не зачитайки правилата. Ли си поръча лек коктейл.

by **Jenny Humphrey** Сря Юни 13, 2012 3:40 pm

Сервитьорката взе поръчката и си тръгна бързо, като ни остави насаме, а аз все още изучавах новата си приятелка с поглед. Харесвах цвета на косата й, но никога не събрах смелостта да се боядисам в ярко червено, а и може би беше за добро, защото наистина харесвах русата си коса. Естествения й цвят беше малко по-тъмен, но пак преобладаваше в огнено руси нюанси.
Елизабет извади една цигара ... не, всъщност се оказа пурета и беше достатъчно учтива, за да ми предложи една, но аз така и не бях пропушила. Както всяко момиче на моята възраст, бях пробвала няколко пъти, но никога не ми беше харесало и не очаквах да започне и сега да ми харесва.
- Благодаря, но не - казах, като чак след това осъзнах колко тъпо звучи и побързах да се оправдая - Скоро ще се виждам с баща ми и не искам да ухая на тютюнев дим - подметнах сконфузно и се усмихнах леко притеснено - знаеш какви са родителите ...
За мое спасение, точно тогава се върна и сервитьорката, като донесе коктейла й и моя млечен шейк. Чувствах се както в началото, когато отивах на партитата на Блеър и бях възможно най-задръстена, но това се беше променило ... май беше време да завърша промяната си.
- Знаеш ли какво ... размисли - казах весело, като прехапах долната си устна и се пресегнах към пуретите.

by **Elizabeth Winter** Сря Юни 13, 2012 5:33 pm

Елизабет поклати разбиращо глава, когато Джени спомена родители. Тя разбираше най-много от всички. Може би затова и изглеждаше така - тъжна, меланхолична, уморена и нещастна. Пушеше, пиеше и по мъже ходеше... тук в Ъпърийст сайс си беше плюс, но в реалния живот на това му викаха... развалина. Погледна към Джени. Изглеждаше млада и някак невинна, но така потънала в света на богатите, че ако не се отървеше бързо от този разрушаващ живот щеше да стане като тях... като Елизабет. А, това далеч не бе толкова розово и готино колкото изглеждаше.

Ли по навик оправи косата си и си спомни, че бе боядисала косата си наскоро... отново. Отиваше й да, но красивото скандинавско русо й седеше по-добре, може би защото бе истинския й цвят.

Джени запали. Пуретата светна в ярко червено и Ли се загледа в нея. Мислите й препускаха прекалено бързо и я отнасяха в транса на вътрешния й свят. Тя поклати глава, за да се отърси от чувството и каза:

- Разкажи ми за себе си, Джени. - подкани я Ли.

by **Jenny Humphrey** Чет Юни 14, 2012 3:36 pm

Поднесох запалката към пуретата и за съжаление, дръпнах така силно, че още с първото навлизане на дима в дробовете ми, очите ми се насълзиха и имах чувството, че ще си изкашлям дробовете, но побързах да се овладея. Сервитьорката донесе поръчката ни и още преди да е оставила чашата на масата, вече се намираше в ръцете ми и пиех жадно, надявайки се това да притъпи нуждата да се изкашлям.
Чак тогава забелязах, че тя ме гледаше втренчено и може би се чудеше какво не ми е наред. Оставих чашата си и се поизправи, като сложих ръката си пред устата, за да си прочистя гърлото, изкашляйки се леко. Почувствах се малко по-добре и това позволи на красивата ми усмивка да се върне на лицето ми, но сега тя изглеждаше някак виновна и притеснена, като на малко дете, което е счупило нещо скъпо.
- Извинявай, но се разсеях и не те чух - казах с изтънял глас и отново усетих онова раздразнение в гърлото си, което ме накара да се закашлям за пореден път. Опитах се да го овладея и типично за мен, започнах да се оправдавам - нещо съм настинала напоследък и няколко дена без цигари са ми са се отразили зле - казах с дрезгав глас и чак след това се досетих, че беше ужасно горещо, но беше късно да се връщам назад, затова продължих - май не беше особено добра идея да паля - приключих накрая и загасих пуретата в пепелника.

by **Elizabeth Winter** Чет Юни 14, 2012 7:44 pm

Елизабет гледаше угрижено Джени. Не изглеждаше добре. Очите й се зачервиха и гласът й стана по-дрезгав. Притесни се дали не я е притиснала с въпроса или пък е от пуретите, които точно тя й предложи. Виждаше красивата й усмивка и се почувства леко виновна. Не искаше да изглежда като досадна невеж, която съдеше другите, само защото си мислеше, че е перфектна. Ли не бе от тези момичета и никога не е била. Затова й не бе една от най-популярните, въпреки че бе от едно от най-богатите семейства в Ню Йорк.

- Да, може би. - съгласи се Ли, с лека усмивка и топла искра в очите. - Добре ли си? - попита я, опитвайки се да фокусира и да разбере точно какво не е наред. - А и те попитах да ми кажеш нещо за себе си. - ухили се сега тя, широко и леко глуповато.

Обичаше да опознава хората. Те бяха като интересни загадки за нея... а тя обожаваше да има тема за размисъл.

by **Jenny Humphrey** Вто Юни 19, 2012 7:12 am

Всъщност нямах никаква представа какво да й разкажа за себе си. Преди 2 години бях толкова известна, благодарение на клюкарката, че нямаше нужда да казвам името си, но сега нещата се бяха обърнали. Днес се бях върнала от голямата си „почивка” при майка ми и не знам дали всички не ме отбягваха … защото така ми се струваше, тук наистина нямаше нито един човек, който да ме познае.
- Може да се каже, че съм нова тук – казах с широка усмивка и осъзнах, че мога да бъда съвсем различен човек сега – идвам малко при баща ми и брат ми. Сигурно само за лятото, но все още не съм го решила окончателно. Моят живот обаче е скучен, за разлика от този на един модел – казах въодушевено и надигнах игриво веждите си – е … ще споделиш ли и ти нещо. Няма как да се измъкнеш. Преди бях приятелка с един модел и нейния живот наистина беше вълнуващ, макар че тя не се оказа това, за което я мислех. Но съм сигурна, че ти си коренно различна.

by **Elizabeth Winter** Вто Юни 19, 2012 7:59 pm

- Ако имаш предвид различна от всички други модели, то не знаеш колко си права. - засмя се Елизабет. - Моят живот е изпълнен с екшън и много драма, също като на някоя сапунка. - ухили се пак тя. - Но да ти кажа, интригите тук си ги бива, особено когато не си ти прецакания. - пошегува се тя.

Отпи от коктейла си и дръпна силно от пуретата, пускайки после големи кълба дим, които се издигнаха към тавана образувайки чудновати форми.

- Не ми изглеждаш нова, мила, но ако наистина е така, значи си подготвена. - повдигна игриво вежди Ли. - Тук се оцелява лесно и спокойно, ако си инкогнито, но пък си е самотно понякога. Светът е по-интересен, когато Клюкарката се намесва или поне за хората, които си нямат живот и предпочитат да се ровят в чуждия. - усмихна се тъжно тя.

Да, беше тъжно, че Клюкарката бе станала толкова голяма част от живота в Ню Йорк. Онова, което хората не знаеха е какво се крие зад всичките тези тайни - грозното лице на реалността и цялата история, болката и разочарованията. Всъщност всички сякаш се радваха на чуждото нещастие."Жалко... колко жалко..." - мислеше си Ел.

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Hard Rock cafe

Hard Rock cafe

Re: Hard Rock cafe

Re: Hard Rock cafe

Re: Hard Rock cafe

Re: Hard Rock cafe

Re: Hard Rock cafe

Re: Hard Rock cafe

Re: Hard Rock cafe

Re: Hard Rock cafe