По алеите

Куин излезе от къщата си,насочвайки се към парка. Днес беше решила да се разходи малко из парка,да подиша чист въздух и просто да се наслади на времето такова,каквото е. Слушалките `и бяха усилени , за да не чува страничните звуци. Искаше днешния ден да е за нея самата,без да се налага да решава проблемите на приятелите си. Куин беше доста странно и затворено момиче,което винаги утешаваше хората около себе си.
От малка знаеше как да помага на хората,когато те имат нужда от нея. Не обичаше да се бърка в чуждите животи,но понякога го правеше просто защото си беше добричка. Разбира се,Куин се държеше така със своите приятели,останалите бяха нещо като декор за Куин и тя не им обръщаше много внимание.
Седна на една пейка и извади скицника си. Започна да скицира. След малко рисунката доби малко завършен вид. Самата рисунка представляваше момиче,което караше кола,минавайки на червено.
Куин извади i-Pod - а си за да смени песните,когато без да иска го изпусна на земята. За щастие слушалките го спасиха от това да си разбие дисплея. Куин въздъхна,но усети,че някой се приближава. След малко Куин усети,че някой сяда до нея. Тя бавно се обърна.

Закъри излезе от тях, тръшкайки вратата. Беше време да си намери ново жилище, за да не се налага всяка сутрин да тряска вратата с всичка сила, че да успее да се затвори. Днес Зак си беше взел почивен ден и беше решил да му се наслади изцяло.Без повече нерви на работа и не организирана колегия. Денят щеше да бъде изцяло негов. Излезе рано сутринта да потича, така че да избие всички нерви, след това се прибра като си тегли един студен душ за освежаване и отново излезе. Беше решил да отиде там, където погледа му се насочи и краката му вървят и така се озова на една прекрасна алея. Точно като на картина. Макар и Чест да не умееше да рисува, той умееше да рисува графити. Поне това беше запазил от детството си, затова извади едно намачкано парче хартия от някакъв документ, който вече не му трябваше и молив, който носеше със себе си винаги за всеки случей и си представи асфалта на алеята нарисуван с изящно, но не бунтарски графити.
И ето там, в далечината имаше едно момиче с огнени коси. Забеляза я, не заради косите, а заради блокчето, което държеше и как съвсем леко и изящно ръката й се движеше из листа. Това беше, което го омагьоса и неусетно, без да забележи, вече се приближаваше към нея с намачканото листче в ръка.
-"Е, какво пък!?"-помисли си Закъри като седна до момичето.
-Прекрасна рисунка.-беше първото, което каза Зак и се усети колко глупаво прозвуча, но се опита да замаже положението с усмивка.
-Здравей. Закъри, Закъри Чест. Приятно ми е.-представи се младежа.

Когато чу гласа му,Куин изтръпна. Усети как страните `и пламват и че всеки момент може да припадне. Та това беше той. Закъри Чест. Познаваше го от няколко месеца. Е , той дори не подозираше,че тя съществува,но тя тайничко беше влюбена в него. Двамата се срещаха доста често. Закъри беше със своите приятели,а Куин със нейните. Куин винаги правеше така,че да се пресекат пътищата им,само и само да може да го погледне още един път. Когато погледите им се засичаха,Куин смутено отместваше поглед,защото беше уплашена,че той може да разбере за нейното увлечение само чрез един поглед.
- Благодаря. - каза тихо тя.
По дяволите той `и направи комплимент,как изобщо беше възможно това? Как изобщо бе успял да я забележи?
Куин се усмихна доволно,а след това се обърна към него.
- Аз съм Куин. Куин Джеймс и ми е приятно да се запознаем... - една лека усмивка,колкото да не я издава.
Дали трябваше да подаде ръка?
Тя подаде ръката си,надявайки се на ръкостискане,но не си даваше много надежди.

Момичето беше приятно. Имаше си своя чар и знаеше, че го познава, но реално никога не са се запознавали наистина и не се поколеба да стисне ръката й като и я целуна нежно.
-Удоволствието е изцяло мое.-отвърна Закъри.
Определено квартала беше малък и познати лица Зак виждаше всеки ден, но как по дяволите никога не я беше заговарял. Все разказваше на хората как трябва да се познават със съдите си и да се държат учтиво с тях и т.н., а сам беше забравил този свой принцип.
-Извинявай, но би ли ми разказала малко за себе си, понеже аз на практика не те познавам, въпреки че съм те виждал толкова много пъти.-Чест се чувстваше смутен, че трябва да го каже, но имаше ли друг избор, чрез който да разбере това, което го интересуваше.
Усети, че телефонът му в левия джоб вибрираше, но даже и не си направи труда да погледне кой го търси, понеже се беше заел да разнищи каква всъщност е Куин..

Щом той пое ръката на Куин,тя започна да се усмихва като някаква глупачка,беше толкова нежен. Ръцете му бяха здрави и меки. Не искаше да го пуска,но трябваше да го направи. Все пак искаше Закъри да запази нещо хубаво от нея у себе си. Когато той целуна ръката `и тя се почувства на седмото небе. Как беше изобщо това? Да не би той да знаеше,че тя си пада по него? Не нямаше как да знае,тя се криеше толкова умело
Куин се намести на пейката,а след това любопитно погледна към него. По дяволите защо беше толкова секси. Сега,когато беше толкова близо до него имаше чувството,че ще се разтопи.
"Господи,Куин не бъди слъбачка" - помисли си тя,а след това въздъхна и се обърна към него.
- Ами родена съм в Ню Йорк. Обичам да мечтая. Обожавам да слушам музика и да рисувам,както сам разбра. Обичам да помагам на хората и повечето ме смятат за досадна,но това съм си аз. - каза бавно. - Ами ти,ще ми разкажеш ли нещо за себе си?

Закъри я слушаше внимателно, поемайки всяка частичка от информацията, която тя казва, стараейки се да запомни всичко. След това Куин го попита за него.
-Ами, какво да кажа-израснах тук, в Ню Йорк, имам по-голям брат Дейлиан, който е във Франция и има жена и 3 деца. Учил съм тук, после за кратко живях във Вашингтон, но се върнах обратно тук, понеже осъзнах, че мястото ми е тук, а и обожавам отново да съм сред хората, които ме познават и с които ми е готино да си говоря. Плюс това ми е забавно да гледам кой как и по какъв начин се променя. Сега имам мениджерска фирма и се получи по-добре, отколкото очаквах.
-А доколкото теб, реализирала ли си се в някаква сфера или още учиш по някаква специалност?-попита Зак любопитно.
Харесваше това момиче, беше мила и се държеше много учтиво, рядко вече можеше да се срещне подобно момиче някъде из града. Освен това я знаеше от много време, но просто не беше говорил с нея, както сега, а даже изобщо.
Ако питате защо, и Чест не можеше да си отговори на този въпрос.

Куин се усмихна доволно. Беше `и интересно да слуша историята му,а и той се държеше много естествено и неподправено,сякаш беше излязъл от някой филм. Беше невероятен,а Куин започваше да се влюбва все повече и повече.
"Това е катастрофа" - помисли си тя,а след това въздъхна тихо,приглаждайки косата си назад.
"Боже днес изглеждам много зле. Ако знаех,че ще го видя щях да съм в най - прекрасната си светлина,но уви" - помисли си след малко,усещайки че той гледа към нея.
- Обичаш ли да рисуваш? - попита го с неприкрито любопитство тя,като се надяваше да не навлиза в личната му територия. Куин знаеше едно нещо със сигурност и това беше,че хората не обичат непознати да им се бъркат в работите.

Ах, тази Куин. Имаше нещо в нея, някакво притеснение, но Закъри не искаше да навлиза в личното й пространство. Тя беше приятно момиче и не искаше тя да го мрази и да не може да го трае, само защото е навлязъл в личното й пространство.
-Обичам, да, но не и това, което рисуваш ти. Не казвам, че не харесвам жанра, но не съм добър в него. Рисувам графити, още от малък. Като тийн, това беше символ на бунтарството ми, като символ на несъгласието ми с всичко и всички, а сега те са по-различни. Сега графитите ми са символ на свободата ми. Някой път просто сядам на дивана вкъщи и ги рисувам, за да опиша гнева си, тогава даже рисувам и портрети, но отричам да съм добър в това, просто ме освобождават.-Зак извади телефона си и показа снимка на едно свое произведение, където ясно се открояваше дете, седнало под дърво и държащо писмо, като сълзите бавно се спускат по лицето му.
-Това беше истинско, бях го видях с очите си и нямаше как да забравя гледката, докато не я нарисувам.-допълни младежа.
-Ами ти, Куин, какъв ти е стила на рисуване?-попита Закъри като се отпусна на пейката.

По дяволите той можеше да рисува.
Куин откриваше все нови и нови черти в характера му,които я караха да иска да узнае повече за него. Чувстваше се като някаква глупачка,но все пак в момента говореше с момчето,което харесваше от толкова време.
- В момента съм в колежа. Принудена съм да рисувам неща,които ми казват преподавателите,но понякога рисувам за забавление. Обичам да рисувам всичко,но най - главно с молив. Скицирането е моята мания. Имам доста рисунки,които дори аз самата не мога да си обясня. - започна тя,поглеждайки леко към него. Той я гледаше с разбиране,което беше хубаво. Никога през живота си не беше виждала момче,което да се интересува от нея заради нея,а не заради външността `и.
Тя прелисти скицника си,докато не намери празна страница,а след това му подаде молива,усмихвайки се.
- Може ли да ми нарисуваш нещо?- попита го любопитно.

Да, определено Куин допадаше на Закъри. Беше мила и по някакъв начин научаваше от няколко думи повече за него, отколкото от цели изречения той разбираше частички от нея.
-Не мисля, че ще останеш възхитена.-отвърна Зак на молбата и за рисунка, но какво ли можеше да стори.
Помоли я за един лист от нейното блокче, взе молива, който винаги носеше в себе си и започна да рисува. Ръката му извършваше плавни движения по листчето, сякаш моливът танцуваше като на моменти спираше, за да може да се отмести или да направи сянка. Чест се беше потопил изцяло в това, което правеше, че дори не усещаше и шума от хората, които минават, нито лекия полъх на вятъра, нищо. Когато завърши рисунката си, той осъзна всъщност какво беше направил. Пред него, на листа се виждаше лицето на Куин. Закъри се подписа отдолу и я даде на момичето.
-Имал съм и по-добри творби, признавам, но в предвид условията само това мога да предложа.-усмихна се той и погледна изражението на дамата.
Винаги се чувстваше щастлив, когато можеше да накара някой друг да се усмихне, но повече от всичко се радваше, когато това беше девойка, която плюс това, заслужаваше всяка частичка от вниманието на Зак.

Куин си стоеше тихичко на пейката,докато сладура рисуваше. Тя не искаше да отделя очи от него,защото се страхуваше,че когато го направи,той ще изчезне и всичко ще се окаже една илюзия.
Куин бе втренчила очи във врата му,а в ума `и изникваха разни сцени,които я караха да се усмихва,но в същото време да се чувства засрамена от това,което си мислеше.
Представете си,че един ден срещате момчето / момичето на своите мечти,какво ще направите?
След малко той свърши и подаде листа на момичето.
- Невероятно е. - каза Куин.
Рисунката беше невероятно красива и нежна. Куини знаеше къде ще отиде рисунката,веднага след като се прибере - над леглото `и. А мисълта за днешния ден ще я кара да се усмихва с дни.
Всичко беше толкова невероятно и приятно,че понякога Куин забравяше,че не трябва да преминава някои граници,защото щеше да остане разочарована от това,което щеше да се случи.
Госпожица Джеймс погледна настрани,а след това се обърна любопитно към него. Не искаше да го изпуска от поглед. Изведнъж погледите им се преплетоха,а Куин остана като вкаменена.
Обърна се на другата страна,защото усети,че започна да се изчервява.

Защо Куин нито за миг не изпускаше Закъри от поглед? Точно това се опитваше и да разбере, но всеки път, в който я поглеждаше, така и не успяваше. Сякаш беше издигнала някаква невидима бариера и той така и не успяваше да я прескочи или да я събори. И тук идваше въпроса-Защо не успяваше? Толкова много хипотези му минаваха през главата, но нито една не беше достатъчно убедителна за него, че да се закрепи за нея. Макар и да минаваше дълго време в мисленето и тълкуването на тези негови хипотези, накрая завършваше с абсолютно нищо. Най-накрая Зак се отказа и реши да кара направо.
-Има нещо в теб, нещо по-специално в начина, по който гледаш и действията ти. От толкова време се чудя какво е, но така и така не мога да разбера. Моля те, помогни ми да разгадая тази своя мистерия.-помоли вежливо Чест.
Мразеше да признава, че не е успял с нещо, но тук вече трябваше. Чувстваше, че за първи път се е провалил в тълкуването на поведението на някого и действията му. Куин беше жива бариера, но следователно идваше и въпроса, тя ли беше причината, заради която не може да премине или това беше самият Закъри..

Куин усещаше,че започва да се изчервява все повече и повече. Той действително се държеше много добре с нея. Никога преди Куин не бе успявала да получи толкова много внимание от някого. Чувстваше се щастлива.
- Нищо ми няма,просто се замислих за момент. - призна си Куин потъвайки в мисли за пореден път.
Куин щеше да спусне бариерата и да допусне Закъри вътре,но просто се чувстваше твърде уязвима за да прави каквото и да е. Не искаше да си дава напразни надежди,защото знаеше,че може би всичко щеше да е напразно.
- Ти не си като другите момчета. - започна бавно Куин,облягайки се назад. - Ти се държиш мило с момичетата,не ги нагрубяваш и определено не се опитваш да извличаш някаква полза от тях. - Куин знаеше Закъри от доста време и спокойно можеше да каже това,дори и днес да бе първия път,в който двамата си говореха,тя знаеше някои неща за него.
Куин вдигна главата си нагоре,а вятъра развя росите `и,откривайки нежното `и лице.
- Може да се каже,че съм създала нещо като бариера пред себе си,за да се предпазя от гадните момчета,които използват момичетата,но мисля,че тя бавно започва да се сваля. - откровено каза тя,а след това се обърна към него.
Изглеждаше невероятно. Тя се усмихна.
- Защо ме заговори? - попита внезапно тя.

Закъри беше потресен, но в добрия смисъл. Никога преди не му се е случвало човек да се разкрие толкова много пред него-да може открито да сподели, след като Зак беше стигнал на 0-лата в своите хипотези....
.. И след това прозвуча въпроса, който младежа чуваше толкова много пъти в главата си, като глас, като ехо.
-Защо ли?-повтори въпроса й на глас.
-Куин, познавам те от дълго време, макар и да не сме говорили. Виждал съм те как се държиш с околните и попринцип. Ти си уникална личност и заслужаваш цялото внимание, което е направено към теб, даже повече от това. Може и да не повярваш сега на думите ми, но после ще го разбереш.
Чест тайно се надяваше да види усмивка й, прокраднала се там в замисления й вид. Чакаше тази усмивка, за да по един начин да се увери, че всичко е наред. За първи път жадуваше толкова силно да види една плавна усмивка, за да се увери, че думите му по някакъв начин са рефлектирали върху нея, че са влезли в съзнанието й и че е повярвала на това, което е казал. Да, определено Закъри сега беше искрен. Чак той се учуди на искреността си, но в това нямаше нищо лошо. Беше му чудно как за един ден, за няколко часа буквално, момичето беше способно да го разкрие изцяло и същевремено да го научи на толкова неща, които за него досега са били мит и небивалици. Имаше нещо много специално в Куин..

Сърцето на Куин биеше лудешки. Тя имаше чувството,че след малко то ще изскочи от кухината си и повече няма да се върне. Това заслужаваше Куин,че през толкова много време е държала всичко в себе си.
Закъри беше толкова бил,учтив и откровен,че на Куин дори `и ставаше неудобно,но просто трябваше да продължи по някакъв начин.
Една усмивка плъзна по лицето на Куин, а тя знаеше,че точно тази усмивка скоро няма да слезе от лицето `и.
- Благодаря. - каза простичко тя,намествайки се на пейката.
Стоеше така неподвижно,само с крайчеца на очите си тя следеше обстановката около себе си.
- Ти си невероятен човек. - започна бавно тя,започвайки да се поти. - Не мисля,че в теб има лоши качества,дори напротив. Ужасно приятно ми е да общувам с такива хора,като теб,защото от тях мога да извлека супер много полза и само хубави неща. - Думите излизаха сами,но до една бяха напълно верни. Лицето на Куин пак пламна.

Закъри беше трогнат от думите на Куин.
-Благодаря ти от сърце.-отговори й Зак.
За първи път нямаше какво да каже и не се чувстваше готов да каже нещо по тази тема. Дали беше, заради това, че не се сещаше какво да отговори, а може би просто не искаше. Във всеки един случай щеше да откаже да си признае. Но какво да каже на Куин? Чудеше се, опитвайки се да намери решение на този свой проблем.
Седяха за кратко в мълчание, като вътрешно Чест си блъскаше главата, опитвайки се да се сети какво още да каже, когато му хрумна.
-Хей, аз и моят най-добър приятел Дийн и една приятелка, Никол ще се нанасяме скоро в новата къща. Ще бъде супер ако дойдеш и на партито и изобщо. Ако искаш даже може и да заживееш с нас, стига да имаш желание.
Младежът почуства облекчение, че тишината беше спряла и надежда, че след тези негови думи, лицето й ще грейне, но не от притеснение, а от щастие или поне надежда. Затова Закъри просто си пое дъх, очаквайки думите, последиците от тези негови думи...

"Това не може да се случва. Това не може да се случва" - мислеше си Куин,усещайки че всеки момент ще умре. Не знаеше дали това е някаква шега или той наистина го мислеше. Трябваше да направи нещо,преди той тотално да се отчае от нея. Тя се замисли.
Нямаше как да реши,защото да бъде около него щеше да я изяжда от вътре и може би никога нямаше да бъде с него,а това беше най - лошото възможно нещо за нея. По - добре беше да си стои в ъгъла и изобщо да не излиза,но не можеше да откаже,трябваше да направи нещо.
- Виж,не мислиш ли че това е малко прибързано. Познаваш ме от две минути и най-вероятно останалите хора не ме познават. Не искам да се натрапвам и да създавам излишни усложнения. - каза Куин,колкото и да искаше да приеме трябваше да откаже.
Какво бе подтикнало Закъри да я покани да живее с него?
Дали вече Куин не бе преминала линията на непознати и сега щеше да остане просто по - малката добра приятелка на Закъри,без нищо повече?

Закъри разбираше всичко, през което в момента преминаваше съзнанието на Куин и може би затова и беше попитал. Знаеше, що за човек е и много му харесваше какво вижда. Тя беше стройна девойка с амбиции в живота и Зак беше абсолютно убеден, че тя щеше да успее да пробие, независимо от специалността, която беше избрала.
-Добре, признавам, че беше избързано, но просто сякаш исках да попитам, нещо вътре в мен крещеше да го каже. Извинявам се за това, но все пак най-учтиво те моля да дойдеш на партито, по повод нанасянето ни в къщата. Ще бъда безкрайно щастлив ако дойдеш. Ще има от Ъпър Ийст и може би от Уест и от Бруклин. Ще има много хора и съм почти на 100%, че половината ще ги познаваш. Няма как момиче като теб да няма приятели тук и там. Толкова мил и добър човек да няма. Ще ми се стори като небивалица да ми кажеш обратното.-отсече Чест.
Всички това беше произнесъл на един дъх, че чак се чудеше как му е стигнал въздуха, но по някакъв начин беше успял. След това си пое дълбоко въздух и попита:
-Е, ще дойдеш ли?
Закъри имаше чувството, че я кани на бал, не на купон, но от какво имаше значение това?

Той беше добър с нея.
Куин се усмихна. Знаеше отговора на въпроса му,още щом го зададе,но просто искаше да направи нищо преди това.
- Струва ми се интересно. - усмихна се тя,приближавайки се леко към него.
Нямаше време за кога да чака. Трябваше да направи нещо иначе щеше да се пръсне от напрежение и притеснение.
Не биваше да се предава. Може би все пак имаше някакъв шанс,колкото и малък да беше. Но просто думите му стигнаха до съзнанието `и.
- Не ме мрази за това. - предупреди го.
Куин се наведе към него,докосвайки устните му с нейните. Целувката беше бърза и кратка,а след това се отдръпна и го погледна в очите.
- Още ли искаш да дойда,защото аз съм съгласна. - усмихнах се заговорнически. Искаше да му покаже,че има чувства към него,за да знае кого приема в къщата си.

Закъри нямаше какво да каже. Той беше едновремено в шок и още толкова много неща се случваха в главата й. Да се усмихне на Куин, да се дръпне, да й обясни някои неща. Какво беше правилното решение?
-Куин, уау. Виж, мисля, че си прекрасно момиче и наистина е така, но преди няколко месеца приключих дълга връзка и не искам да се получи това като миналия ми опит, така че те моля да караме по-бавно. Искам да се убедя, че всичко ще потръгне и тогава да минем на по-високо ниво. Съгласна ли си?-попита Зак, като се усети, че беше забравил да отговори на нейния въпрос
-Да, разбира се. Ще се радвам да дойдеш на партито. Удоволствието ще бъде изцяло мое, ако дойдеш.-усмихна се младежа.
Идеално разбираше, че беше направил грешка, казвайки й всичко за миналата си връзка и как да карат по-бавно, но си даваше ясна равносметка, че това беше правилното решение и не искаше да има грешки в нова връзка, ако такава евентуално се случеше. Да, беше я отрязал брутално, беше се опитал да е по-мек, но думите му се изстреляха от устата с една студенина, която му се искаше да не беше чувал, но вече се беше случило.
-Нали не ми се сърдиш?-попита Чест, за да поне да получи някакъв отговор от Куин..

- Напълно съгласна. - каза Куин.
Не разбираше дали са заедно и просто го карат бавно,или просто Закъри искаше да я разкара колкото се може по - бързо,но мечтата на Куин се бе сбъднала така,че нямаше от какво да се оплаква.
- Надявам се да не съм била прекалено нахална,защото понякога съм такава. - усмихна се тя,а после се понамести,като се отдръпна малко от Закъри,за да не става достатъчно неловко.
Тя оправи косата си. И все пак си оставаше най - готината целувка на планетата,Куин никога нямаше да я забрави.
Тя кръстоса крака,опитвайки се да се държи нормално. Да щеше да стане огромна драма,когато остане сама,но сега беше добре.

Закъри усещаше, че нещо не вървеше. По-добре щеше да бъде, ако си беше държал езика зад зъбите, но вечно подробния трябваше да се изкаже, няма как.
-Не си била нахална, никак даже.-отвърна й Зак.
Да, наистина Куин не беше нахална, но като младежа не знае какво иска не е лесно. Искаше му се да внимава повече с думите си, но може ли човек да върви против природата си.
Определено разговорът вече не вървеше. Чест нямаше абсолютно никакви идеи какво да каже и как. Спаси го телефона, който звъна. Беше брат му, който си идваше от Франция и беше решил да се обади на малкото си братче. Закъри проведе един кратък разговор с него, след което добави:
-Куин, много ми беше приятно да си поговорим и всичко, но брат ми си идва и ще трябва да вървя. Ще се видим тия дни на купона, нали?-попита Закъри като и се усмихна и я прегърна, след което стана и покрачи.

п.п. Мисля да приключим това РП, понеже вече изчерпахме оригиналните идеи, ще пишем тия дни на купона в къщата ни (моята, на Дийн и на Никол). :]]