Ню Йорк, преди година.

by **Elena Rae Stonebridge** Вто Юни 26, 2012 9:44 pm

Кой да повярва, че Елена толкова бързо ще успее да си стъпи на краката? Дори самата не го вярваше, но се оказа, че не е толкова трудно. В действителност дори ѝ се стори като детска игра. Идеално се сливаше с тълпата и никой не задаваше неужни въпроси. Избираше приятелите си, знаеше на кой да довери тайните си и от кого да ги пази... В общи линии Елена Рае Стоунбридж можеше да се похвали като част от нюйоркското общество, а още по-хубаво бе, че само за една година, че и по-малко бе успяла да намери мястото си в гимназията. Едва ли имаше за какво повече да мечтае. Беше преборила страха, който я съпътстваше в първите няколко месеца, когато отново показа на света коя е и сега продължаваше напред.
С подобни мисли Ела следеше ниската и отдалечаваща се фигура пред себе си. Дори не бе осъзнала кога Лекси се бе измъкнала от ръката ѝ и се бе затичала към езерото.
- Само внимавай... - извика след нея Рае, въпреки че не виждаше повод за притеснения. Дори не можеше да приеме тази тясна локва за езеро, пък и имаше толкова хора, а и Алекса не бе глупава. Лена бе убедена в това. Няколко минути постоя права, следейки я от разстояние, докато накрая не се предаде и седна на края на фонтана, който до момента дори не бе забелязала. Дори не се огледа преди да седне, но скоро осъзна, че не бе единствената и от младия мъж я деляха само няколко нищожни сантиметра. Можеше да чака някого, можеше да не желае никой да не го закача.
- Нали не се натрапвам? - попита ей така сякаш питаше колко беше часа.

by **Hunter Cayne** Сря Юни 27, 2012 9:44 pm

Всеки, който познаваше добре мистър Кейн щеше да каже, че не може да си го представи на място като това. Място пълно с малки, кресливи дечица, полюшващи се леко на късите си, нестабилни крачета. Е, явно не бе точно така.
Заблудените водни капки от фонтана попадаха върху голата част от врата му и го разхлаждаха, докато той оглеждаше обстановката около себе си. Предимно майки, тичащи нервно след невръстните си деца. Дори на самият Хънтър някога му беше трудно да си се представи на такова място, а какво остава със собствено дете?! Но въпреки това по някакви изненадващи необясними за него причини той се чувстваше колкото не на място и странно на това място, колкото и удобно и добре. Харесваше се му да гледа малките деца, които тичат около него, падат, стават и продължат, виковете им, плачът им. Всичко това му харесваше. Макар и да осъзнаваше как може да изглежда в очите на някоя по деспотична и параноична майка.
Точно се опитваше да си се представи като някой загрижен татко, тичащ след едно такова малко сладурче, когато нечий нежен глас го прекъсна.
- Нали не се натрапвам?
Погледът му се насочи по посока на звука. Беше красива млада жена с дълга тъмна коса и плътни устни.
- В никакъв случай.- отговори бързо той и проследи погледа на жената, който стигаше до малкото момиченце на няколко крачки от тях.- Вашето ли е?

by **Elena Rae Stonebridge** Чет Юни 28, 2012 5:29 am

Да му каже ли истината? Можеше ли въобще да има доверие на един непознат?
Не си отговори на тези въпроси. Винаги достигаше до тях, но не не и до отговорите им. Може би ако всички не се вълнуваха толкова много от установените стериотипи, то нямаше да бъде толкова сложно да си признае всичко.
- Да... Всъщност не. - поредното оплитане при подбора на думи. Трябваше досега да е свикнала с подобен тип въпроси и без проблем да казва точно онова, което бе планувала от дълго време насам. - Аз... Исках да кажа, че това е по-малката ми сестра. - побърза да допълни Елена преди да е събудила допълнителни съмнения. Съвсем благородна лъжа. Не харесваше да лъже хората в очите, но понякога просто се налагаше.
Отново за момент отмести поглед към Алекса, но бързо го върна към непознатия.
- Междудругото, аз съм Елена. - представи се Рае и бе сигурна, че думите ѝ връхлетяха като гръм от ясно небе. Въпреки това не се замисли над тях, а в мислите ѝ витаеше напълно различна обстановка.
За каква ли я мислеше той? Въобще каква щеше да бъде в очите на хората, ако знаеха истината?
Ела може би изглеждаше малко по-голяма на години в компанията на Лекси, но никога не се опитвала да бъде онази, която не е, и не възнамеряваше да започва. С поглед изследваше промените в изражението на тъмнокосия господин в опит да разгадае за какво мисли. Без успех. В такива моменти започваше да желае да притежава онези свръхчовешки сили, които запълваха приумиците на холивудските режисьори, но скоро отново се връщаше в реалността, където можеше да разчита единствено на наблюдателността си.
- А ти си? - подтикна го Лена, щом некомфортната тишина се разстла край тях. Не можеше да се оплаче, че бе мъртвешки тихо, но когато очакваш другия да каже нещо, бе твърде възможно да останеш глух за околните шумове. - Извинете, може да си продължим на 'Вие', ако предпочитате. - внезапно се поправи, осъзнавайки, че той на първо време бе използвал уважителна форма. Факт, който я караше да мисли, че е от висшата класа на обществото. Макар всичко това за Елена да бе пълна глупост. Като ги погледнеш, хората бяха еднакви, но всичко се свеждаше до големината на самочувствието.

by **Hunter Cayne** Пет Юни 29, 2012 4:46 pm

Стори му се, че туко- що го излъгаха. Дори беше почти сигурен. Да.. не, объркването и погледът ѝ докато го казваше я издадоха.
Но дори и да не беше така това не беше негова работа и нямаше никакво право да се бърка в живота на една непозната.
- Хънтър- отговори с широка усмивка и ръката му вече висеше във въздуха насочена към тъмнокоската. - На ти е добре- побърза да допълни и ѝ намигна с едно око.
Погледът му се премести от младата жена до него към мъничето на детската площадка. И двете бяха толкова красиви- помисли си Кейн, а после забеляза и колко много си приличат.
- На колко години е? - заговори мъжът и прекъсна сътворилата се между тях тишина. - Всъщност не те ли познавам от някъде? - не изчака никакъв отговор, защото чувството, че я познава от някъде надделя и въпросът се изплъзна бързо от устата му.
Гледаше я въпросително, когато се усети, че може би не трябваше да задава всичките си въпроси накуп и се почуства неудобно.

П.П.: Сори, че малко се забавих и че е толкова кратко, но нямам време, а и не можах да измисля нищо. Sad

by **Elena Rae Stonebridge** Пет Юни 29, 2012 5:49 pm

Странно. За Елена той бе непознат. Може би ако знаеше и фамилията му щеше да се внесе малко яснота, но Лена не обичаше да съди хората по влиятелните им имена, затова вероятно и бе хубаво, че не знаеше срещу кой точно седи. Така можеше да опознае човека като личност, а не да се подведе под фасадата на едно име. Но по-интересно беше какво го караше да мисли, че я познава?
Познаваше ли я наистина? Може би. Можеха да поделят един квартал, една сграда, един етаж... Ясно бе, че поделяха един град, така че това се изключваше, пък и Ню Йорк бе голям по площ.
- Не съм сигурна. Може да си ме виждал някъде из града. - предположи Ела, поемайки за секунда ръката му за едно мимолетно ръкостискане, което се изискваше от етиката. Вече бе изключила и вероятността да я припознава от репортажите на сестра си. Тя никога не споменаваха Лена или Алекса.
Мислите ѝ бяха прекъснати от изненадващ сблъсък, който връхлетя тялото ѝ. Сведе поглед, за да види кестенява коса, която все още напомняше съвсем бегло тъмно руси оттенъци. Лекси упорито криеше лицето си в блузата ѝ по необяснима причина. Рае добре знаеше, че тя не се срамуваше от околните, дори и да бяха непознати.
- Алекса, това е Хънтър. - представи своя събеседник без да очаква той сам да го направи. Не знаеше дори той възнамеряваше да го направи въобще, но вече бе сторено и нямаше връщане назад. Лекси съвсем за кратко вдигна поглед към Хънтър, колкото да го огледа и се изтръгна от ръцете на Стоунбридж, които се бяха обвили около крехкото ѝ тяло. Заобиколи ги и изчезна зад гърба ѝ.
- Следващият месец навършва четири. - отговори с известно закъснение Елена и вдигна поглед към Хънтър. - А ти какво всъщност правиш тук? Не ми изглеждаш като някой, който ще тръгне да тича покрай някое петнадесетметрово същество. - допълни като леко се засмя, въпреки че просто не можеше да си представи в подобна роля. Знаеше твърде малко за него, но все пак вече започваше да си прави бегли изводи и нещо ѝ подсказваше, че Хънтър просто не бе на място на подобно място.

п.п. не се притеснявай, пък и аз понякога изпадам в абстрактни подробности, така че хич да не те инетерува дължината ;д

by **Hunter Cayne** Съб Юни 30, 2012 7:03 am

Сега какво трябваше да каже?! Щеше да прозвучи странно, ако просто кажеше "Седя си и наблюдавам малките дечица", а можеше и да я изплаши. Обикновено на такива места идваха хора със своите деца, а един мъж при това без дете щеше да се стори подозрителен поне на половината от родителите тук.
- Ами аз.. честно казано и аз не знам как попаднах тук- не знаеше какво е на път да каже и как ще ѝ прозвучи, но реши да се остави да говори, без да мисли. - Не съм с дете. Очевидно е- призна си той и повдигна рамене- Не съм и много по децата- направи второ признание- ии.. не знам какво правя тук.- констатира най- накрая и се усмихна чаровно, опитвайки се да изглежда невинен.
Погледът му за пореден път проследи малката момиченце, носещо името Алекса и отново я изгуби, когато тя се присъедини към другите деца.
Обърна се към младата жена до него.
- Искаш ли да пийнем по нещо?- предложи ѝ той.
От един час вече седеше под жаркото слънце и преди да дойде Елена нямаше да се сети да отиде за вода, но сега му се стори подходящ момент да ѝ предложи, в противен случай отново щеше да настъпи мълчание.
- Е, ще разбера, ако откажеш един почти непознат да те черпи, но не съм чак толкова лош. - добави той, докато се изправяше.

by **Elena Rae Stonebridge** Съб Юни 30, 2012 12:18 pm

- Всъщност с удоволствие бих приела. - отговори с усмивка Елена, смятайки че думите ѝ бяха изненадващи, но нещо ѝ подсказваше, че Хънтър се надяваше тя да приеме и почти бе убеден в това. Да, харесваше компанията му. И не само защото не се налагаше да води скучен разговор с някой от останалите присъстващи, които бяха поне с 5-6 години по-големи от нея и мислите им бяха напълно различни, а и защото успяваше да я разсмее с някои съвсем глуповати коментари като последния. Някой дори можеше да ги нарече остроумни, но за Ела нямаше значение към коя категория точно спадаха.
- Сама се досетих, че не си с дете. - допълни Лена, избягвайки нов момент на тишина и се изправи. Като по зададен сигнал Алекса се затича към нея и май беше добре, защото не бе сигурна къде точно смяташе да я заведе новият ѝ познат, въпреки че наоколо имаше заведения и май нямаше да се наложи да се отдалечават.
- Нещо в теб просто подсказва, че си на светлинни години от този житейски период. Е, с какво се занимаваш? - попита Стоунбридж, правейки няколко крачки напред-назад, докато ѝ се изясни накъде ще поемат. Алекса ту я хващаше за ръка, ту щастливо обикаляше около Хънтър и фонтана, но накрая все се връщаше около Рае.

п.п. съжалявам за пълния с безсмилици пост и неговата краткост, но идеите ми просто се изпариха нанякъде...

by **Hunter Cayne** Съб Юни 30, 2012 5:58 pm

Тъмнокоската прие предложението му и това го зарадва. Той тръгна смело напред като преди това изчака да се увери, че двете момичета го следват.
Около тях беше пълно с кафенета и на им се наложи да търсят много. Кейн избра едно малко, симпатично местенце, в което дори имаше място, където малката Алекса да може да си играе.
- Отдал съм се изцяло на колежанския живот- отговори той на въпроса ѝ. - И честно казано това ми се отдава много по- добре, от колкото децата.- засмя се и видя, че Елена също се усмихваше насреща му.
Погледът му сега гледаше към тичащата около тях Алекса. Погледа я известно време, замислен, а когато се отърси от мислите си се върна обратно при Елена, която беше вперила поглед в него.
- Ами ти с какво се занимаваш? - побърза да я заговори пръв.

п.п: няма проблеми;. i feel the same ;xx

by **Elena Rae Stonebridge** Нед Юли 01, 2012 8:39 am

Колежански живот? Елена все се питаше дали ще успее да му се наслади в целия му блясък. При други обстоятелства - може би. Но сега си имаше Алекса, която вечно я дърпаше назад и към реалността. Май на това главно се дължеше промяната в държанието ѝ.
- Е, за подобен начин на живот не се изисква много... - констатира Рае, местейки поглед от Лекси към Хънтър и обратно. - Мисля, че единственото условие е да знаеш как да се забавляваш и да потъпкваш всякакви предразсъдъци. - допълни почти веднага и окончателно върна погледа си върху Хънтър.
Какво да кажа сега?
Единствената мисъл, която изникна в главата ѝ след въпроса му. Опитваше се да го избегне с празни приказки отностно неговия колежански живот, но знаеше, че рано или късно ще се наложи да отговори. Не, нямаше нищо против да каже малко и за себе си. Гимазиалния живот не бе нещо, от което човек да се срамува. Не приемаше и Лекси като тежест, но как да кажеш на някой от модерното общество, изпълнено с какви ли не предразсъдъци, че караш предпоследна година в гимназия, когато едва ли не си се провалил при изричането на една лека лъжа, която не би трябвало да подбуди съмнения?
- Аз... Карам предпоследна година в гимназия. - започна несигурно, но някъде по пътя намери нужните сили да продължи и да хвърли в небитието всички притеснения, които я затормозяваха.

by **Hunter Cayne** Пон Юли 02, 2012 7:27 pm

[i]Ех, гимназията.
Припомни си миговете от гимназията и за момент се върна в онова безгрижно, лудо време, не че сега му беше по- зле, но все пак гимназията си е гимназия. Колежът- колеж.
Усмихна се на себе си и отпи голямата чаша топло кафе, което си беше поръчал.
- Двете много си приличате.- отбеляза Хънтър местейки поглед от жената пред нея към малката Алекса и обратно.
Не му се искаше между тях отново да настъпи неловко мълчание, но въпреки общителността си, не знаеше за какво може да си говори с красиво момиче като Елена. Ако започнеше да ѝ прави непрекъснати комплименти тя щеше да си помисли, че е поредният глупав женкар, дори и понякога да беше така. В този случай не искаше да се прави на такъв.
Не можеше постоянно да говори за Алекса.

by **Elena Rae Stonebridge** Пон Юли 02, 2012 9:43 pm

Това комплимент ли беше? Елена дори не бе сигурна как да го приеме, но се усмихна. Бегла, съвсем незначителна усмивка, но подсказваща някаква неизказана благодарност. За първи път Рае захвърляше натрапчивите мисли, които вечно изследваха всяка дума на всеки, с когото говореше.
- Това да не е номер за бързо спечелване? - попита шеговито без да очаква отговор. Изрече този въпрос просто ей така, без да се опитва да нарушава доброто им общуване или да бяга от момичето, което всъщност бе. Лена може би не бе от най-хумористичните хора на света, но пък знаеше как понякога да разведри обстановката с някоя остроумна фраза. С малко повече късмет това можеше и официално да прогони нахалната тишина, която вечно изместваше думите им и се настаняваше помежду им, карайки Ела да чувства, че въпреки всичко помежду им се изгражда една невидима стена, която рано или късно съвсем ще заглуши разговора им.
- Не, всъщност... Благодаря ти. - най-сетне изказа гласно благодарността си. За момент отмести поглед към Алекса, която не само тичаше наоколо, но и понякога си позволяваше да удостои с нахалното си, но по детински начин, присъстие съседните маси. Точно наличието на тези съседни маси я подсетиха, че вече не бяха край фонтана. Ръката ѝ се вдигна стремглаво нагоре и привлече вниманието на русокоса госпожица, облечена с страна по вид и цвят униформа, която май бе задължителна за персонала.
- Един студен чай. - поръча, когато момичето наближи масата им. - Не, всъщност нека бъдат два. - поправи си, досещайки се, че рано или късно Лекси също щеше да се появи края тях. В подобни топли дни всички търсеха малко разхлада, а какво да се говори за едно дете. Русокоската нервно задраска написаното и дописа новата поръчка. Ела дори не се задълбочи над мисълта, че тя не можеше да запомни две-три напитки, просто отмести погледа си от нея към Хънтър.
- Е, каква е личността зад Хънтър, любителят на колежанския живот? - попита без дори да го изчака да е поръчал, ако въобще желаеше нещо.

by **Hunter Cayne** Вто Юли 03, 2012 12:00 pm

На лицето му веднага се появи хитрата му усмивка, която изглеждаше сякаш се усмихва повече на себе си, от колкото на човека срещу него.
- Истината ли да ти кажа?- подхвана той с глас, който предсказваше, че следва някоя глупава реплика, с която да се присмее сам на себе си. Изгледа я въпросително с глупавия си поглед и въздъхна тежко.
- Е, добре- сви небрежно рамене и се размърда в стола си.- Не съм чак толкова скучен, колкото изглеждам. Всъщност изобщо не съм скучен.- намигна ѝ закачливо и внимателно проследи чертите на лицето ѝ, опитвайки се да отгатне какво си помисли тъмнокоската след като Кейн не се сви и си направи добра реклама.
Имаше навика да говори така за себе си, но всеки път, когато се изразяваше така го правеше, иронизирайки се. Не се опитваше да се изтъква или нещо подобно. Имаше чувство за хумор и умееше да се забавлява и подхвърля шеги не само насочени към някои от приятелите му, но и към себе си. А понякога точно тези шеговити реплики бяха от най- сполучливите му.
- Сега да не си помислиш, че съм много самовлюбен. - предупреди я той.- Обичам да се шегувам. Главно със себе си.- поясни и ѝ хвърли закачлив поглед.

by **Elena Rae Stonebridge** Вто Юли 03, 2012 8:13 pm

Скучен? Можеше да каже какво ли не за Хънтър, но и че е скучен. Можеше да на казва много, да не реди една след друга различни остроумности, но в никакъв случай не я отегчаваше. Ако това бе истина, то Елена щеше да се учуди, че все още поддържаше разговора.
- Всъщност имаш много лоша представа за себе си. - констатира Ела, прозвучавайки някак компетентно по темата и с привкус на научно заключение. От запозната с разговора им дори можеше да се очаква, че тази констатация е вследствие на проведена анкета за личната самопредстава и самочувствие.
- Никак не си скучен. - допълни някак наперено и дори успя да докара движенията с главата си на благородна французойка от черно-бяла лента. Нещо, което никога не бе харесвала. От подобни сцени направо ѝ лъхаше на фалш и преструвки. Ако се налагаше да впечатлява някого, то нямаше да го направи по този начин, а какво винаги щеше да остане естествена.
В следващия миг се разсмя, когато приключи с малкия си театър и осъзна колко глупаво изглеждаше. В мислите ѝ сцената се повтори още няколко пъти, което единствено засили смеха ѝ, който въпреки всичко бе краткотраен.
- И аз мога да ти кажа една истина.. Винаги съм била в сянката на някой друг и това ме лишава от всякакви моменти, с които да се похваля. Доста по-скучно е, не мисли ли? - продължи Лена без да допуска тишината отново да им отнеме думите и пак да настане онзи неловък момент, в който все се чудиш какво да кажеш, но никога не ти идва наум нещо добро. В същия момент и премести поглед към Лекси, която я забеляза и се усмихна преди отново да се разсее в играта си.

by **Hunter Cayne** Вто Юли 03, 2012 8:39 pm

Да си в сянката на някой друг. Това беше едно от нещата, които Хънтър се опитваше да избягва и смяташе за недопустими и крайно нечестни спрямо човекът, който седи в сянка. Дори понякога, в някои частни случаи, това да беше по- добре, от колкото да си в центъра на вниманието. Но въпреки всичко през цялото време някой друг винаги да те измества, да те засенчва с постъпките, думите и действията си. Да оставаш незабелязан и неоценен. Неща, които за човек с характер като този на Кейн бяха изключително неприемливи.
- По- скучно и много не справедливо- отговори ѝ той със сериозен тон, който издаваше, че този път размишлява съвсем сериозно над този въпрос. - И как се случи така? Защо позволи да останеш в сянка? Красива и авторитетна личност като теб, макар само в гимназията, трябва да излезе и да се покаже..
Можеше да продължи с речта си, но реши да спре до тук, за да не я отегчава, а и му беше интересно защо се оставила да се случи така.
Прекалено скромна ли беше?
Запита се той. За момент се спря и я огледа хубаво. Тъмната ѝ коса се спускаше небрежно по раменете ѝ и ги прикриваше. Устните ѝ стояха в изкривена усмивка, а големите ѝ очи го гледаха с такова спокойствие, което накара и него да се чувства спокоен и по- добре.
- Ако не ти се говори за това няма проблем. Ще те разбера- не искаше да я притиска и да ѝ нахалства. На него също нямаше да му стане приятно, ако Елена не иска да говори за нещо, което ѝ е неприятно, а пък той не спира да любопитства.

by **Elena Rae Stonebridge** Сря Юли 04, 2012 12:32 pm

Красива и авторитетна личност... Елена никога не бе мислила за себе си по този начин. В никакъв случай не се подценяваше или недооценяваше, но бе отделяла твърде малко време, за да открие себе си, да открие положителните черти, които я правеха човек, и онези, които не толкова.
- Звучиш като професор по себенаука. - отговори просто без да дава отговор на зададените въпроси. Крайчетата на устните ѝ трепнаха леко, но усмивката не изчезна. Още си бе на мястото, но с времето заплашваше за избледнее. Обичайно. Никой не бе усмихнат по цяло денонощия. В противен случай това щеше да е най-изморителната работа, която някой можеше да практикува.
- Аз... - започна Ела без да се сигурна какво смята да каже, нито дали желае да го каже наистина. - Не съм се оставяла да бъда в сянката. Просто не правя нищо по въпроса да изляза от нея. В дадени моменти и при дадени обстоятелства просто е хубаво да си малко познат. - продължи без да се вижда твърда решителност в тона ѝ. Все още не бе уверена, че знае какво върши, но имаше странното чувство, че можеше да каже всичко на Хънтър, пренебрегвайки тихия глас, може би съвестта си, който напомняше, че за нея той си остава непознат.
- Относно първият въпрос, който ми зададе.. - дори самата тя не го помнеше точно, но знаеше общия смисъл. Бе сигурна, че Хънтър също се досещаше. - Да, Алекса е моя дъщеря. Може да си мислиш каквото пожелаеш, няма да те съдя. Но това е един добър пример как понякога сянката на другите ти прави услуга.
Да, имаше смисъл в думите ѝ. Колкото по-малко хора знаеха, толкова по-спокоен бе животът ѝ. Само на един въпрос не можеше да си отговори - защо му бе казала? Можеше да намери друг пример, който да бъде абстрактен, но вместо това Лена бе използва себе си, при това с нещо, което бе истина.

by **Hunter Cayne** Чет Юли 05, 2012 2:20 pm

Не че признанието ѝ го изненада. Още когато ѝ зададе въпроса начинът, по който му отговори му се стори странен и беше почти сигурен, че го излъга. Но сега, когато го каза гласно прозвуча странно и Кейн остана като шокиран. Сигурно не бе очаквал, че ще си признае толкова лесно и бързо.
- Разбрах го в момента, когато се чудеше какво да ми отговориш.- отвърна ѝ той със спокоен, равен глас- Не се тревожи няма да си мисля кой знае какво, нито да те съдя.
Кой беше той, че да я съди? Нямаше никакво право. Дори сега се ѝ възхищаваше още повече. Възхищаваше се на смелостта, с която призна на един почти непознат истина, която човек трудно би поверил дори на най- близките си. Какво остава за човек, който туко- що си срещнал?
- Дори бих искал да опозная теб и Алекса по- добре.- и двете момичета му допадаха и му се искаше това да не е последната им среща. Усмивката отново заигра по лицето му, широка до ушите.- Добре де, това беше опит да тя поканя отново на среща- присви леко очи, опитвайки се да си придаде невинен и възможно най- глупав вид.

by **Elena Rae Stonebridge** Чет Юли 05, 2012 8:11 pm

Толкова лоша ли бе в лъжите? Упражняваше тази от повече от година и смяташе, че би могла да заблуди всеки, но явно моментните ѝ импровизации все още не бяха на високо ниво, за да представят думите ѝ като истина. Трябваше да се поработи над това, защото едва ли всеки бе толкова земен, колкото Хънтър.
- Наистина ли съм толкова зле в опитите си да заблудя хората? - попита въпреки всичко Елена без да търси отговор, който да затвърди мислите ѝ. Казаното преди малко бе достатъчно, за да я убеди, че наистина имаше още работа по тази част.
Вдигна показалец, за да спре думите на Хънтър, въпреки неясните знаци, предвещаващи, че той има намерението да каже нещо. Взе една от салфетките на масата и намери из чантата си стар химикал, за който дори бе забравила.
- Ето.. Това е номерът. Един вид може да приемаш това като също толкова нестандартно съгласие от моя страна. - продължи, подавайки му салфетката, чията повърхност бе леко накъсана, но въпреки всичко цифрите си личаха ясно. Усмивката ѝ отново бавно се разшири, но изчезна с появата на оживен шум зад гърба ѝ. Не бе повече от предишния, но покрай Алекса и щуротиите ѝ бе свикнала, че промяна с шума винаги е сигнал за нещо.
- Алекса! - извика Ела, но думите ѝ останаха нечути. Накрая Лена се спусна към нея и насила я върна до масата. - Лекси, не трябва да хвърляш пясък по непознати. - поучи я със спокоен тон. Повишаването на тон от страна на Рае спрямо Алекса бе пълна рядкост.
- Съжалявам, че трябваше да ставаш свидетел на инатливия ѝ нрав. - този път Елена се обърна към Хънтър и в погледа ѝ проблесна някаква извинителност. Дори усмивката ѝ придоби този нюанс, въпреки че все още едва се сдържаше да не се разсмее от постъпката на Лекси.

by **Hunter Cayne** Съб Юли 07, 2012 10:54 am

- Ами дете е. Децата не правят ли така?- отвърна ѝ Кейн с доволна усмивка на лицето.
Взе салфетката с написания номер на нея, сгъна я прилежно и я прибра в внимателно в джоба на ризата си.
- Ще ти се обадя.- потвърди той като ѝ намигна с едно око. Погледна към Алекса, която го гледаше сърдито и преценяващо или поне така му се стори на Хънтър, който нямаше много голям опит с децата.
- Искаш ли бонбон?- обърна се той към детето. Бръкна в джоба на якето си и извади плик желирани бонбони. Любимите му. И той като малките деца обичаше всякакви желирани бонбони независимо под каква форма са- мечки, плодчета, червеи..
А тези, с които се беше запасил в момента бяха от любимите му. Той протегна ръката с плика към малкото момиченце и ѝ се усмихна.

by **Elena Rae Stonebridge** Пон Юли 09, 2012 7:17 pm

Хънтър имаше право и Елена го знаеше, но пак нещо я спираше да размислишлява напълно и свободно както него. В крайна сметка тя беше онази, върху която падаше тежестта не да прощава, а да упреква Алекса за грешките ѝ. Май това беше една от частите на родителството, които не харесваше. Може би защото все още не бе събрала достатъчно ЕГН, за да разбира, че това бе част от обноските.
- Да, точно тук ми се явява работа, глупчо. - засмя се Рае, спускайки ръка по косата на Лекси, която продължаваше да стои с гръб към нея, преструвайки се на сърдита. Дори не отрази предложение му, въпреки че Лена знаеше как в погледът ѝ проблясват искри на желание, а позволение определено не бе онова, което я възспираше. Тя самата си го правеше. Пълен инат. - Ако попиташ наоколо всеки с дете, ще ти кажат, че като нейна майка би трябвало от малка да я вкарвам в правия път, въпреки че самата аз намирам все още нещо забавно в пакостите ѝ. - продължи Ела, когато върна погледа си към Хънтър. Явно колкото и да я гледаше, Лекси нямаше лесно да се предаде и да спре с преструваките си.
- Щом тя не желае, аз пък ще се възползвам. - заяви закачливо Стоунбридж, посягайки към пакета и вземайки едно симпатично зелено мече. Ирония или не, зеленото бе един от любимите ѝ цветове, а и вкусът се оказа по нейни предпочитания. Сякаш действието или думите ѝ жегнаха Алекса и тя също побърза да протегне ръчичка към пакета, загребвайки два-три бонбона в малката си шепа, които бързо поднесе към устата си. Елена се разсмя на реакцията ѝ.
- Е, имаш ли братя или сестри? - попита просто ей така, колкото да върне живота на разговора им.

by **Hunter Cayne** Пон Юли 09, 2012 7:51 pm

Кейн се разсмя, когато опитът на Алекса да се прави на сърдита се провали и тя протегна пъргаво малката си ръчичка и взе няколко шарени бонбона от пакета.
Остави ги на края на масата така, че когато поиска Алекса да може да си вземе пак и се обърна отново към Елена, която му беше задала въпрос.
- Единствено дете съм. Но винаги съм си мечтал за по- голям брат или сестра. - отговори ѝ той и се върна назад, в детството си. Припомни си как като по- малък, пет- шест годишен, караше родителите му да си направят още едно бебе. А когато поотрасна все още искаше, въпреки че знаеше, че дори и да се случи той щеше да е по- големият и цялата отговорност щеше да пада върху него.
Усмихна се по- скоро на себе си, отколкото на Елена и я погледна, а на лицето му седеше доволната му усмивка. Не знаеше какво точно го караше да се чувства толкова доволен. Може би случайната му среща с една красива, приятна непозната и малката ѝ дъщеря.
- Ами ти? Истинска, реална сестра. - попита и доуточни той с насмешка в гласа след нескопосания опит на Елена да го излъже.

by **Elena Rae Stonebridge** Пон Юли 09, 2012 8:55 pm

Трябваше ли да ѝ напомня, че не е добра в лъжите? Е, може би пък щеше да ѝ бъде за урок, че следващия път трябва да внимава повече. Елена кимна съвсем леко и едва забележимо преди думите си.
- Мисля, че мечтите ти са се сбъднали, но в моето семейство. Имам истинска, напълно реална и на всичкото отгоре по-голяма сестра. - отговори, акцентирайки нарочно върху 'истинска' и 'реална'. Нямаше да остане по-назад от него, дори това да означаваше, че трябва да се прави на посмешище пред един почти непознат. Вече не можеше дори да каже, че ѝ е непознат. За кратко време беше узнала много за Хънтър, а и факта, че бе споделила една толкова секретно пазена тайна с него, говореше много за доверието ѝ.
- Ама ти наистина ли не се хвана? - попита настойчиво, непримирима, че не бе постигнала целта си в самото начало. - Поне малко.. Съвсем малко. - продължи, отмервайки с два пръста предположенията си за успеха си. Май не постигаше нищо с това държание, освен че това бе още един идеален начин, по който да разсмее околните с държанието си.
- Леля Карън... - обади се съвсем неочаквано Алекса. Ела вече можеше да бъде спокойна, всичко си бе наред с нея, въпреки че в самото начало бе породила съмнения с мълчанието си. Е, и думите ѝ не продължиха дълго. Просто се обади колкото да подскаже, че съществува край тях.
- Да, леля Карън. - потвърди Рае, без да отмества поглед от Хънтър и едва сдържайки смеха си от обръщението спрямо сестра си. За Лекси тя можеше и да е леля, но досега Елена не се бе обръщала към нея по подобен начин.

by Sponsored content

Ню Йорк, преди година.

Ню Йорк, преди година.

Re: Ню Йорк, преди година.

Re: Ню Йорк, преди година.

Re: Ню Йорк, преди година.

Re: Ню Йорк, преди година.

Re: Ню Йорк, преди година.

Re: Ню Йорк, преди година.

Re: Ню Йорк, преди година.

Re: Ню Йорк, преди година.

Re: Ню Йорк, преди година.

Re: Ню Йорк, преди година.

Re: Ню Йорк, преди година.

Re: Ню Йорк, преди година.

Re: Ню Йорк, преди година.

Re: Ню Йорк, преди година.

Re: Ню Йорк, преди година.

Re: Ню Йорк, преди година.

Re: Ню Йорк, преди година.

Re: Ню Йорк, преди година.

Re: Ню Йорк, преди година.

Re: Ню Йорк, преди година.

Re: Ню Йорк, преди година.

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31