Две седмици по-рано, Ню Йорк

Беше странно тихо в Ню Йорк. Нямаше толкова много клюки. Сякаш хората се бяха окротили напоследък, а пък и Клюкарката не нападаше както обикновено. Въпреки че тук спокойствието е рядкост и в повечето случаи вещае само повече проблеми след това ми харесваше, когато го има макар и за малко. Точно една от тези спокойни сутрини беше и в момента. Не можех да се задържам вътре затова реших да си направя разходка по магазините. Нямах представа къде е най-добрата ми приятелка и предполагам по-късно щях да и звънна да се видим, защото макар да живееха заедно не се засичаха много напоследък.
Обикалях известно време от магазин в магазин. КАзввам известно време, защото когато правех това съвсем губех представа за времето. Със сигурост обаче бяха минали няколко часа и аз се нуждаех от нещо за пиене. Влязох в едно заведение на близо, само че беше препълнено и нямаше място къде да се седне. Взех това което исках и тъкмо бях готова да изляза и видях, че на една от масите едно момче седи само. Надявах се че няма да има неьо против да седна при него, затова и тръгнах на там.
- Нещо против да седна при теб? - казах аз като се усмихнах.

Кристиан се беше събудил рано тази и след като усети силната болка настанила се в мозъчната му кутия,му стана ясно,че ще трябва да се бори с махмурлука от снощното парти.Надигна глава и видя една полугола блондинка до него в леглото.Пренебрегна факта,че не си спомняше кога точно се беше строполил в леглото с нея, и стана.Спалнята приличаше на дрешник-нявсякъде се търкаляха части от сноюните му дрехи,както и тези на блондито,явно.Крис ги прескочи с мисълта,че си има чистачи да почистят стаята и него това не го засягаше.
Влезе в банята да си вземе душ,след което облече една бяла риза с черна яка и дънки.Сложи си един от любимите му кашмирени шалове с черен цвят.Погледна се в огледалото и след това излезе през врата.
Тъй като не намери от запасите си в апартамента от твърд алкохол,явно бяха свършили,реши че ще си си го осигури от някъде другаде.Това,че главата го цепеше от многото пиене не беше проблем да започне сутринта си точно така.
Кристиан влезе в някакво заведение без дори да забележи как се казва или,че беше препълнено.Какво,по дяволите,правеха хората толкова рано сутринта тук?
Нортфилд седна на една маса и махна небрежно на сервитьорката,която си я биваше.Той й се усмихна закачливо и си поръча едноо сълно питие,но тя му разби желанието като и му кача,че не предлага алкохол.Е,предполагам той щеше да се задоволи и с едно кафе.Извади кутията си с цигари и запали една.
Скоро към него се приближи една блондинка,която го попита дали може да седне.А тя беше много позната на нашия герой.
-Това ако не е всеизвестна Серина Ван Дер Удсен..-поде Кристиан и пусна една крива и весела усмивка.

Усмихвах му се и приех отговора му за знак, че мога да седна. Не бях сигурна че е очарован да ме види, но какво да се прави. От доста време не го бях засичала, но не всичко хубаво трае страшно дълго. И въпреки всичко не можех да отрека колко е секси. Дори и по риза и дънки доста си го биваше. Добре трябваше да спра да го оглеждам. Не беше прилично, но пък аз не съм от най-приличните.
- Кристиан, аз също се радвам да те видя. - казах със нотка на сърказам. - От кога не съм имала честта да се насладя на външността ти.
В повечето случаи не прекалявах толкова особено в началото, но какво да се прави. Изглежда беше празнувал миналата нощ, защото имах чувството че му се спи. Кой знае коя пак е оправял и сега се чудеше как да се съвземе. Усмиханх се отново и го погледнах.
- Къде е момичето от снощи? Не те ли е срам да чукаш някоя и след това дори да не я почерпиш кафе.
Надявах се правилно да съм отгатнала, че е купонясвал снощи. Принципно трудно бърках като става въпрос за такива неща, но кой знае. Той понякога беше непредсказуем.

Кристиан се засмя и огледа блондинката доколкото се виждаше вече седнала.Изглеждаше привлекателна и секси както винаги и също почти както винаги около нея имаше хиляда пълни торби с покупки."Жени"-помисли си Нортфилд.
-На красиво лице като моето трудно можеш да му се насладиш.-каза той с доста весел глас и й намигна закачливо.-А,ти предполагам отново спомагаш за развитието на икономиката?
Крис надигна от чашата си и отпи една глътка от черното кафе и извади още една цигара.Запали я и изпуши гъст дим напред.
-Ако нямаш нищо против?-каза той на Серина и отново изпуши още един пушек напред.-Предполагам се радва на лукса в апартамента ми,ако не е офейкала още.Кой знае?
Тя го питаше защо не я почерпел поне кафе,та нашия герой не можеше да си спомни името й или пък как се бяха озовали в апартамента му,а камо ли друго.Той да не беше рум сервиз за момичетата,които лягаха в леглото му.А ако беше щеше да спечели доста.
Кристиан метна на сервитьорката да дойде и тя веднага приприпка до тях и му доля кафе.
-Скоро не си огрявала сензациите в Клюкарката нещо го караш по-скучно,Ван Дер Удсън.Ако искаш малко екстремни преживявания винаги можеш да ми звъннеш,знаеш,че съм на разположение винаги за забавление.

- Все пак сме във финансова криза. Все някой трябва да се опита да помогне с нещо и ако не съм аз с пазаруването, ще си ти с алкохола и цигарите.
Намигнах му закачливо и отново се усмихнах. Бях познала за миналата вечер и опредлено бях уцелила, че се е и оправил с някоя. Това си беше напълно в негов стил, така че не беше нормално човек да се очуди. И той говереше за затишието, което се усещаше.
- Бих казала, че до някаква степен ми харесва по-скучния живот. Кой знае обаче? Може би ти имаш да ми предложиш нещо с което да смениш мнението ми?
Попитах го предизвикателно. Бях готова за нещо шантаво, а неговите идеи със сигурност не можеха да се опишат с нещо друго. Макар и наистина спокойствието да ми харесва, не беше и от нещата които щях да запомня и си беше само загуба на време.
- Нали знаеш, че винаги има затишие преди буря. Въпроса е дали имаш достатъчно смели иддеи, за да предизвикаш бурята.
Щом предлага услугите си защо да не се възползвам. Съмнявам се, че ще има момиче което да му откаже, но имаше азлика между мен и останалите му закачки. Аз поне не бях спала с него.

Кристиан остана учуден,че блондинката реши да се възползва от "услугите" му.Не очакваше от нея да се съгласи или нещо подобно.Можеше и да флиртува с нея,но не беше стигал доникъде.И така де,все пак имаше доста идеи за купонясване и всички бяха откачени или пък влизаха в графата,която те води директно до извършване на престъпление.Но на кой му пукаше за правилата?
-Можеш да кажеш,че бурите са второто ми аз-Крис й смигна и погледна към часовника си.Уха,все още не можеше да повярва колко рано е станал.Направо беше някакъв рекорд за Нортфилд.И все пак ранното ставане не му помагаше да преодолее махмурлука от предната вечер,единствения шанс това да стане беше като се натряска наново.
Обърна поглед към Серина.Наистина изглеждаше много секси,хвърли й още един предизвикателен поглед.Трябваше да спре да я зяпа.
-Ела с мен довечера и ще променя мнението ти за скучния живот,в който си затънала-каза Крис и отпуши отново от цигарите си.Тези цигари някога щяха да му довлекат някой инфаркт и да съсипят красивото му аз.Това щеше да бъде голяма загуба.
-Навита ли си,Ван Дер Удсен?
Беше сигурен,че ще дойде с него.Познаваше я и не мислеше,че ще изпусне някой купон.Най-вероятно даже щеше да бъде сензацията на него,след нашия герой разбира се.

Дали бях готова за една откачена нощ? О да определено и нямах намерение да я пропусна. Обичах да се забавлявам, а когато имах такава компания звучеше още по-добре. Усмихнах се на идеята, но въпреки всичко не можех да не се заям малко с него:
- Сигурен ли си, че ще е тази вечер? Имам предвид като те гледам как изглеждаш, не съм сигурна, че ще издържиш още една луда вечер.- казах аз и се засмях.
Той се намръщи на изказването ми и все още чакаше отговора ми. О , да тази вечер щеше да е луда. Стига толкова спокойствие райно време беше живота в Ню Йорк да се върне към нормалното си ежедневие или по скоро денонощие, а то в никакъв случай не е спокойно.
- Мисля че ще те пробвам. - казах и му намигнах.
Със сигурност щях. Нямах намерение да изпусна такава възможнос, пределно ми беше ясно, че той може да се забавлява, а това ми гарантираше шантава вечер. Сега остана само да уточним къде ще ходим и всичко щеше да е перфектно. Нямах намерение да мисля за клюките, които щяха да плъзнат след като се появим заедно, толкова неща говореха за мен. Не ми пречеше да чуя и нещо ново.
- Та къде ще ходим? - попитах любопитно. - ВСе пак трябва да знам какво да си облека.

На лицето н аКристиан засия една усмивка като на малко дете,когато тя се съгласи.Беше прав,знаеше си,че няма да откаже на такова откачено предложение.Щяха да се забавляват и вероятно Нортфилд отново нямаше да помни как се е озовал в леглото с поредната непозната.Да не би той да беше виновен,че е толкова секси и всички мацки си лягаха с него.Не беше негова вината.
-Аз съм нощна птица,винаги готов за купонясване-каза със сериозен тон Крис и погледна Серина.-Облечи нещо секси,друго не издавам.
Тази нощ определено щеше да е една от най-запомнящите се.Кристиан планираше да спретне нещо много готино само за елита на Ню Йорк,а щом Серина щеше да бъде с него,охол още по-разгорещено щеше да стане.
А сега беше ред нашия герой да си намери нещо твърди за пиене ако искаше да остане жив,или в случая буден и без главоболие.
-Сега е време да спомогна за разрастване на икономиката.-той й намигна и стана от масата.
Приближи се до сервитьорката като пусна в действие усмивката си трепач,която му слагаше доста момичета в ръцете.
-Сигурна ли си,че не ви се намира никакъв алкохол тук?-попита той като прокрадна жална нотка в гласа си,след което сложи ръка на рамото й и от лекото докосване момичето настръхна.-Мисля,че може да се уреди нещо по въпроса,а?
Кристиан извади една стотачка и я сложи в ръката й,след което тя се скри някъде.След още няколко мига се появи в ръка с едно шише бърбън.Не беше от най-добрия или силния,но беше все нещо.Крис го взе и хвърли още един флиртаджийски поглед на сервитьорката.
-Ето на това му викам аз сутрешно питие-каза той с широка и ленива усмивка на Серина.Той надигна бутилката и отпи голяма глътка от нея.Оо,страхотно!-По пронцип не споделям алкохола си,но щом става въпрос за най-известната купонджийка в Ню Йорк..

Нямах проблем с това, че не ми казва къде ще ходим. Важното беше да изкараме страхотна вечер каквато се и очертаваше. Бях готово почти на всичко, но казвам почти защото като познавам този секси кретен който седеше в момента срещу мен, то определено не бих му казала, че съм готова на всичко.
- Не знам дали знаеш, но секси е второто ми име.
Да и след такова изказване можеше да стане и трето, защото на негово място щеше да застане голямо самочувствие, но изобщо не ми пукаше. Не ъсм и помисля да ходя облечене като монахиня, така че вмъкването му не беше на място. предполагам има доста неща в гардероба ми, които щяха да ми свършат страхотна работа. Кристиан реши да пусне силата на чара и сексапила си, за да се докопа до твърд алкохол още от сега. Определно сервитьорката му се върза, защото не трябваше да я моли дълго, докато се сдобие със скъпоценната течност. Аз от моето място единственото, което можех да направя е да се засмея.
- Май трябва да стана частен учител и да обясня на тези момичета как да ти устоят. - казах аз и се засмях.
Наистина беше прекалено рано за алкохол, затова нямах намерение да се възползвам от предложението му. Нямаше смисъл да се почвам от сутринта. Затова е вечерното време , през деня има и други неща които могат да свършат работа. КАто капучиното например.
- Не благодаря. Твърде рано ми е за алкохол. Все пак трябва да има някой, който да издържи по-дълго довечера, за да ти гледа сеира.

Блондинката отказа предложението за алкохол,което значеше повече за Нортфилд.По принцип не се напиваше лесно,даже никак лесно,но някои пъти бяха изключение.Като миналата вечер например.Доколкото имаше спомени от нея беше доста дивашка и пълна с всякакви луди танци и всякакви откачени мацки.
-Значи ме мислиш за неустоим,така ли?-попита Криастиан с дяволита усмивка.Знаеше какво имаше предвид Серина,но искаше да я подразни малко,а никога не отказваше комплименти за страхотното му Аз.Въпреки,че се съмняваше тя да му отговори положително.
-Ако искаш да издържиш до по-късно,мога да ти препоръчам някои активни занимания за запълване на времето-каза Крис й се усмихна както преди малко на сервитьорката.Момичетата трудно устояваха на усмивките му.Разбира се,тя му се върза бързо,но с тази барби срещу него беше по-трудно и забавно.
Нортфилд отпи още една глътка от бутилката.Тази течност беше най-доброто нещо на света,най-добрият му приятел.Беше станал неразделна част от същността на Кристиан,не че той имаше нещо против.Винаги бе готов да помогне да се изкупи алкохола,всичко за добрата кауза.
Помисли си,че му трябва нова риза за вечерта,повечето му бяха омръзнали,а другата част бяха станали на парчета от разгорещените резки движения при вечерните му занимания.Жертвите си струваха,но нямаше какво да облече.Трябваше да си отиде да си вземе нови,но..ама сега беше зает,така че това занимание щеше да почака.

- Не бих казала точно неустоим. По-скоро бих нарекла момичетата леко слепи. - казах аз усмихнато.- Не мога да отрека, че си те бива, но чак пък да въздишат така.
Знаех че няма да е очарован от думите ми. Обичаше да лъскаят егото му, но при мен трудно щеше да му се получи. Аз не бях от тези, на които им омекват колената като го видят. Даже напротив бих казала че мога да остоя на не бзеизвастния му чар.
- Та сподели интерсните активни занимания. Силно се надявам обаче, че те изключват прекалено мръсното ти подсъзнание.- казах съркастично
Поръчах на сервитьорката още едно капучино и погледнах на страни. Беше страно толкова рано да стоя тук с него, но явно всичко беше възможно. Принципно ако някой ми кажеше, че ще пия кафе или там каквото той пие по това време на деня в неговата компание, предполагам и аз и той щяхме да се изсмеем. Все пак не беше особено нормално и за двама ни да не говорим, че не беше нормално и да сме сами.
- Не мислиш ли че е време да оставиш тази бутилка?- попитах. - Все пак за активни занимания трябва да ми правиш компания, а алкохало определно в момента е в минус за теб.

Криатиан се намръщи "обиден" от отговора на Серина,която се усмихваше срещу него.Не че щеше да стои намръщен дълго време или нещо подобно,но трябваше да покаже,че се е засегнал от думите й.Въпреки че му стана смешно,защото беше познал,че секси блондинката няма да потвърди нещо подобно.Обичаше да го боготворят,но сега ситуацията беше по-различна и му беше забавно,знаеше че и вечерта може да постигне повече,а и се очертаваше да е дива.
-Не наранявай така самочувствието ми-засмя се Крис,-Въпреки ,че ще бъдеш много секси учителка,даже и да караш момичетата да не припарват до мен.
Нортфилд надигна бутилката за пореден път и вече усещаше,че главоболието му се притъпява.Ха,колко малко алкохол му беше нужен да оправи проблема породен от алкохола.Но май не всички бяха съгласни с неговите методи за лечение.Е лечение е силно казано,но пък рядко зачиташе чуждото мнение,така че.Инат и вироглав бяха сред топ 5 най-описващи го думи.Секси беше на първо.
-Щом имаш против моето мръсно подсъзнание,което между другото има много идеи-той й смигна закачливо,за пореден път,и продължи,-тази прекрасна течност си остава за мен.
Той повдигна бутилката леко като за наздравица и й се ухили,след което отпи голяма глътка.
Е,мислеше да не пие още много,но искаше да я подразни просто.Така или иначе нямаше да се напива от сутринта.Криатиан никога няма да признае,но тя беше права,че нямаше да може да играе ролята си в много занимания ако продължеше да пие,но блондинката не трябваше да разбира,че Нортфилд е съгласен с нея.