The Waldorf Residence

Излязаохме от кафенето и се качихме в лимузината. Не след дълго вече се намирахме пред сградата и се измъкнахме от лимузината. Качихме се в асаньора и след малко се намирахме където трябва. Един иконом каза на Би, че има пратка за нея, а тя изглеждаше много учудена от този факт. Когато влязохме вътре видяхме рози, много рози. Бях почти сигурна от кой са, но съмненията ми се потвърдиха, когато най-добрата ми приятелка мми показа картичката. Кратко и ясно тя потвърждаваше, че брат ми е почти на ръба да получи това което иска.
- Какво смяташ да правиш?- попитах я аз.- Ще му благодариш ли по някакъв начин?
Наистина беше крайно време, тези преструвки между тях да свършат. Кой знае може би дори щеше да се получи интересна ддвойка. Гледах с интерес реакцията на най-добрата си приятелка и очквах да каже нещо. През това време влязох на вътре и седнах.
- Ееее, няма ли да ми кажеш?
Попитах я вече загубила търпение до някаква степен. Когато Би се замислеше за толкова дълго време, определено следваше нещо много интересно. Аз в този момент наистина бях любопитна какво следва. Затова продъжавах да я гледам настоятелно, а тя само се подсмихваше.

Сутрешното кафе беше най-добрата идея, която успя да ми хрумне сутринта като се събудих. Оправих се на бързо и на излизане погледнах дали най-добрата ми приятелка се беше прибрала, но очевидно е имала по-приятни забавления тази нощ. Слязох на долу, но нямах намерение да пия кафе вътре. Просто щях да изляза и да се разходя някъде.
Чистия въздух на сутринта в Ню Йорк не беше точно най-чистият, който може да си представите, но пак беше по добре от четирите затворени стени вътре. Разходката ми обаче не продължи дълго, а пък и кафето свърши доста бързо. Реших да се прибера по-бързо от предвиденото , но и без това в апартамента нямаше никой. Повървях около 15 минути и вече бях почти пред входа на сградата. Влязох вътре, но гледката когато се качих на горе , можеше спокойно да ме шокира. Най-добрата ми приятелка и доведения ми брат стояха прекалено близо един до друг и не знам какво щеше да последва, ако не бях влязла.
- Оххх, гадост. За вас стаи не съществуват ли или просто искате хората да ослепеят?
Двамата се отдръпнаха и ме гледаха изненадано и донякъде шокирано. Май бяха забравили, че по случайност и аз живея тук, но очевидно бяха заети да мислят за други неща.
- Много съжелявам, че развалих моментът ви или каквото там беше, но това тук беше единствения начин да вляза. Би може би трябва да измислиш и друг начин за прибиране, защото съм убедена, че повече не искам да ставам свидел на това.

Думите на Чък наистина ме трогнаха. Накараха ме да се почувствам различно. Наистина му пукаше за мен. За първи път го виждах да говори по този начин. През цялото време държеше ръцете ми и ме гледаше в очите. Сведох поглед и се усмихнах, сякаш сама на себе си. Дали беше различен или просто се опитваше да ми привлече вниманието? Нямах идея, но наистина тази негова страна ми харесваше... доста. Приближих се към него, надигнах се на пръсти и нежно го целунах по бузата. След това се обърнах и забелязах, че Дорота е оставила всички цветя на масата в трапезарията. Това породи поредната ми усмивка.
Чък предложи да си тръгва, но аз го хванах за китката, спирайки го. Нямаше да ходи никъде, наистина никъде. Изведнъж чух как вратите на асансьора се отварят и не след дълго оттам се появи... Серина. Мамка му. Това беше най-малкото, което желаех в момента. Последваха няколко доста хапливи, дори бих казала злобни, реплики от нейна страна, които даже ме очудиха. От отдавна не я бях виждала такава. Чудех се дали е изнервена от нещо или просто се опитва да се заяжда. Вярно, че си беше направо зрелищно събитие да видиш Чък Бас и Блеър Уолдорф в такава ситуация, но ми беше най-добра приятелка.
В същия момент отново се обърнах към Чък, придърпвайки го рязко към себе си. Целунах го настоятелно и леко грубо дори. Поставих ръцете си около врата му и усетих неговите, обвити около талията ми. След това се отдръпнах и се обърнах към Серина.
- Ако имаш някакъв проблем, то тогава можеш да напуснеш моя апартамент - усмихнах се изкуствено. Щом ще играем по тези правила и ще се връщаме към миналото, нека е така.

Добре нейния апартамент. Припомняше го във всеки удобен момент, а това вече жестоко започваше д ами омръзва. Нямах намерение да ги гледам как се лигавят. Още по-малко сутринта. Изчакаках представлението им да свърши, за да мога да мина и по някакъв начин да стигна до стаята си.
- Дори и да е било до преди малко, то сега определено вече не е.
Отвънах им с пресилена усмивка и след това минах покрай тях. Нямах настроение да се занимавам с тях изобщо даже. Не ми пречеха, че са заедно, даже напротив изглеждаха сладко. Но не сладко като някоя нормална двойка, по-скоро сладко като всеки момент готови да си разкъсат дрехите. Само че аз наистина нямах желание да ставам свидетел на това, затова няколко дни при майка ми нямаше да ми се отразят зле. Те щяха да имат свободата да правят там каквото правят, а аз просто щях да се разнообразя. И без това дори докато живея тук не се засичахме много, разликата няма да е много голяма. Просто сттаите ни нямаше да са толкова близо.
- Сега, ако ме извините отивам да си взема някой неща, за да освободя твоя апартамент.- казах аз и тръгнах към стълбите.

Не исках да стават скандали точно сега. БЕше ми омръзнало от всичко това. Малко време в старият ми дом, щеше да ми се отрази добре, а и очевидно нямаше да се пречкам на най-добрата ми приятелка. Може би сега си мислеше, че преигравам, но наистина сутринта ми не беше една от най-хубавите, а сега и това. Качих се направо в стаята си и извадих един малък куфар, който със сигурност нямаше да побере нещата ми, но поне най-важното щях да вземе. Просто по-късно щях да се върна за останалото. ровех по чекмеджетата и гардероба събирайки нещата, които обичах най-много и тези без които не можех. Точно тогава на прага на врата се появи Блеър, която изтъкваше факта че дрехите ми няма да се съберат, а след това почна да ги вади и ми заяви, че няма да ходя никъде.
- Виж наистина не искам да се караме, но няколко дни на друго място може би ще ми се отразят добре.
Беше така. Наистина не искахда се караме, но ми омръзна постоянно да ми повтаря, че това е нейния апартамент. Този факт ми беше добре изчистен, още в момента в който се нанесох. Сега като се замисля щяха да следват поредните клюки в блога на Клюкарката. Блеър и Серина са отново във война. или пък Отново ли двете най-добри приятелки се скараха за мъж. ЗАщо Серина си изнесе? и това щеше да продължи, докато хората не намереха нещо по-интересно, което да придърпа интереса им за следващите няколко дни.
- Наистина всичко това започна да ми омръзва.

Събрах дрехите си и ги облякох отново като оформих небрежно косата си и за миг преместих погледа си от Блеър.Ситуацията беше адски неловка.Още не можех да повярвам на това,че е моя,че беше в ръцете ми,че "Великата" Блеър Уолдорф вече не беше толкова велика.
-Окей.
Казах безизразно и взех една бутилка с уиски от жапката на лимузината.
Просто не знаех какво да кажа,а и не мисля,че беше нужно.И двамата бяхме объркани сега и просто нямаше смисъл да говорим.
Дори не знаех как се чувствам всъщност,единствено знаех че имам нужда от алкохол.Отворих бутилката и отпих огромна глътка от кехлибарената течност,която се разля в устата ми.
През целия път не си казахме и дума,което беше странно.Очаквах да започне с "Бас,ти си свиня!" или "Отвръщаваш ме!",но не..просто мълча през целия път и гледаше в една точка.Е,нямах против и без това не бях в настроение за глупавите й нападки.
След около 30 минути Арътр спря лимузината пред домът на Блеър.
Излязох от лимузината и отидох от нейната страна,отваряйки й вратата.
Ако си мислеше,че ще се отърве толкова лесно от мен,е грешеше.Не смятах да си тръгвам.Брюнетката ме погледна недоумяващо,а аз просто се подсмихнах доволно и се качих заедно с нея в асансьора.
След като се качихме горе със самоуверена крачка се настаних на дивана в хола,взимайки една бутилка уиски от барчето.Взех една чаша и си налях от течността,отпивайки жадно.Главата ми вече бе започнала да се замайва,а това от една страна беше добре..поне щях да си имам оправдание ако направя някоя глупост.

Чух брюнетката, която слизаше по стълбите и едно задоволство се изписа на лицето ми. Облегнах се на канапето и леката и перверзна усмивка се появи на устните ми, а погледа ми не се отдели от Уолдорф.
- Какво правиш още тук, Чък? - попита тя, заставайки срещу мен, а аз просто се засмях при вида й, не беше чак толкова ядосана на колкото се правеше, даже бас ловях, че беше доволна че все още не си бях тръгнал, ами просто я чаках.
- Просто засичах колко време ще отнеме докато си признаеш, че ти липсвам и започнеш да ме търсиш и за твоя жалост Блеър доста се забави..- подразних я, като след това направих отегчителна физиономия и допих алкохола в чашата ми на екс, понеже усещах, че действието на алкохола намаляваше върху мен или пък се усилваше, симптомите не бяха съвсем ясни или поне аз в момента не бях способен да мисля за тях, защото първо имах много по - важни неща на главата от това - като например да дразня Блеър, а и второ, просто бях неспособен да се фокусирам върху някоя своя мисъл за повече от пет секунди. След това мислите просто изчезваха от главата ми, но също така и я изпълваха стотици нови.
- Но като се замисля има утешителни награда, определено тя ще ти хареса.. - казах поглеждайки към малкото парче плат, което бе обвило съвършеното й тяло. - Между другото изглеждаш много добре с тази нощничка, но знаеш ли как ще изглеждаш по - добре... - прошепнах в ухото й, след като се изправих и бях на милиметри от нея, а ръката ми плъзна към бедрото й повдигайки леко плата нагоре.
-...Без нея... - казах със самодоволна усмивка и прокарах нежно пръсти по външната част на бедрото й, а другата ми ръка обвиха талията й.

-По-скоро трябва да спра да те виждам,Блеър..
Казах тихо в ухото й и нежно прокарах пръсти през меката й кожа,която се бе разтляла по раменете й,а нощничката й се държеше само на една презрамка.
По дяволите!Как можеше да е подлудява така?!Как можеше да ме кара да се чувствам друг,да бъда различен Чък Бас...нежен,мил..такъв,какъвто никога досега не съм бил.
Целунах нежно врата й,вдишвайки от аромата на кожата й..толкова сладък и опияняващ,каращ ме да я искам още повече.
Бях наясно,че всичко беше под влияние на алкохола,но това нямаше знаечение.С или без алкохол имах чувства към Блеър и това не можех да го отрека.Разбира се,никога нямаше да й призная..просто се надявах това да е мимолетно,защото ако ли не положението щеше да стане много зле.
Подсмихнах се,когато отмести ръката ми от тялото й.Добре..нямаше да настоявам,но нямаше и да се откажа от нея.
Пресегнах се до рафтчето с алкохол и взех една бутилка с вино,която отворих и направо отпих от шишето.Нямаше смисъл от чаши.
Върнах се отново на дивана.Погледът ми беше замаян и блуждаещ,но винаги се спираше на Блеър.Беше като магнит за мен,а алкохолът още повече засилваше привличането.
Усетих,че ме гледа някак объркано..сякаш се бе замислила над нещо.
-Какво има?
Попитах,отпивайки още веднъж от червената течност,която се разливаше в гърлото ми.

-А защо не?
Попитах и леко смръщих вежди.Алкохолът вече бе замътил главата ми,но все още мжоех да се контролирам или поне така предполагах.
А на въпросът й...честно не можех да отговоря.Може би не исках да се прибирам отново в хотела и да извикам поредната компаньонка да ми прави компания за да не ми е скучно и отново да се наливам с алкохол.Не че тук не се наливах..но беше различно сякаш.
-Да кажем,Блеър,че..не мога да стоя далеч от теб.
Прошепнах тихо,прокарвайки ръка по бузата й,а след това се спусна надолу по рамото й и така до бедрото.
Приближих тялото си към нейното и най-нахално обвих ръце около талията й.
-Не можеш да го отречеш,Блеър.Привличам те.
Прехапах долната си устна за момент,а след това съвсем нежно и едвам доловимо целунах устните й.
Сега очаквах поредната бурна реакция от страна на Уолдорф..може би шамар или пък някаква обида,но на това вече бях свикнал така че не обръщах много внимание.
-Ако толкова желаеш ще си тръгна.Но няма да се върна,Блеър.Ще те оставя завинаги.
Казах срещу устните й,този път съвсем сериозно.Ако не ме желаеше нямах намерението да се унижавам,както и нея.
Нямаше смисъл да играем тази игра,ако тя не го искаше,въпреки че дори не се бях усетил кога я бяхме започнали и дали наистина това беше само игра или нещо повече?!

Изведнъж просто Бас ме взе на ръце, а аз, сякаш инстинктивно, обвих ръцете си около врата му. Наистина бях страшно изтощена и единственото, което исках, беше да си легна. Имах чувството, че Чък прочете мислите ми и ме понесе към стаята ми. Бавно ме постави на леглото. Чувствах се като някоя кукла - безжизнена, немощна, изцяло негова. Придърпах завивката към себе си.
В същия момент усетих пръстите му, преплитащи се в моите. Усмихнах се и се приближих до Чък, целувайки леко устните му. Дори не се замислях над това, което правя. Доверявах се изцяло на това, което желаех. Не ми се мислеше изобщо за последици, защото бях наясно, че ако започна, то тогава със сигурност ще се откажа и вечерта ще приключи не както ми се иска.
Отдръпнах се и се облегнах назад, полагайки глава на възглавницата и не след дълго клепачите ми натежаха и просто заспах.

Сутринта настъпи бързо. Още в мига, в който отворих очи, забелязах ръката на Чък, обвита около тялото ми. Усмихнах се. Искаше ми се да поседя така още известно време, но, естествено, се намери нещо, което да развали момента. От коридора чух шептенето на Дорота и майка ми. По дяволите. Какво щях да правя? Бас някак трябваше да се скрие, докато не го измъкна. Май трябваше да прибягам до така познатия изход по повечето филми - криене в гардероба. Но най-напред трябваше да го събудя.
- Чък - тихо казах с леко нервна нотка. Побутнах го леко, но нямаше почти никакъв резултат. Повторих името му няколко пъти, но нямаше ефект. Започнах да се ядосвам.
- По дяволите, Бас, просто ставай! - почти не извиках и се надявах, че никой не ме е чул.
В същия момент скочих от леглото и дръпнах завесите. В помещението нахлу слънчева светлина, а за моя радост Чък се размърда. Издърпах завивката, за да съм сигурна, че съм го разсънила. Добре, първа точка от плана е изпълнена. Сега следваше по-трудната част.