Ню Йорк, 2 месеца по- рано

Момчето стоеше с вперен в красавицата поглед. Като магнит, той не можеше да отмести погледа си от нея. Без да усеща колко странно и нахално е това от негова страна той продължаваше да я гледа. Виждаше я за пръв път. Около нея витаеше някаква изтънчена тайнственост, която привличаше Кейн и не осъзнаваше, че заради това може да си навлече проблеми.
Чак след като мистериозната красавица го попита дали има проблем той се отърси от транса, в който бе изпаднал и мислите, които бяха нахлули в съзнанието му. В първия момент той притесни и не знаеше какво да каже. Започна да заеква и да мънка нещо под носа си. Осъзна глупавото си поведение и сега не знаеше как да го обясни.
- Не.- тръсна стреснато глава и се стегна. Не му се искаше тя да го помисли за някакъв неудачник, който за пръв път вижда момиче.- Извинявай за зяпането.- допълни той.- Но туко- що пристигам от самолета, а там от където дойдох такава красота не се вижда често.- опитът му да се измъкне от глупавата ситуация май се увенча с успех, защото макар и да не го показа много, на момичето срещу него и' стана приятно и лека усмивка плъзна по лицето и'. А и той казваше самата истина. Преди три часа беше кацнал със самолета на баща си от Нигерия, където беше, за да върши някакви негови сделки. А там, да бъдем честни, красиви хора се срещаха рядко.

Сваляше ли я? Дори и той се замисли над това, но в следващия момент осъзна, че това е нормалното му поведение. Той си беше сваляч и женкар по природа и това беше в кръвта му. Ухажваше и залъгваше с красиви думи, всички момичета, правеше им комплименти и мили жестове, но когато дойдеше въпрос за нещо по- сериозно се измъкваше, в повечето от случаите.
Къдравелката също разбра това. А на Хънтър показа по най- грубия и арогантен начин, за едно момиче , че няма намерения за разни мимолетни свалки. Правеше се на лоша и недостъпна. Но Кейн се бе срещал с много такива до сега и знаеше, че понякога не са толкова недостъпни, на колкото се правят.
Момчето стоеше зад нея и я гледаше без отделя поглед от нея, когато тя се обърна и го уведоми, че си има приятел.
Момчето вдигна изненадано ръце и се усмихна.
- Добре де.- каза той, придавайки си невинен вид.- Но не може ли да те почерпя едно питие? Само едно.- вдигна единия си пръст и по лицето му отново се изписа усмивка.

- Хънтър Кейн.- представи се той.
Тя бе от момичета, за които името и положението в обществото определяха всичко. Беше сигурен, че неговото име няма да и' говори нищо, но знаеше, че ако и' каже за петролните компании на баща му и това, че е техен наследник щеше да я заинтригува. Той не беше от този тип хора, които парадират с парите си и богатството си. Дори в повечето случаи избягваше да споделя това и предпочиташе да остава в сянка, доколкото е възможно.
Кейн познаваше много момичета като нея, които се правят на студени и недостъпни, но от опитът му бе показал, че всъщност повечето от тях не са такива на каквито се правят.
- Ами твоето име?- попита той. Беше я виждал някъде, но не можеше да си спомни къде. Трудно му бе да запомня лица и дори и да я бе виждал наскоро сигурно трудно щеше да се сети.
А сега имаше право да знае коя е красавицата, която запали вниманието.

Блеър Уолдорф. Някъде беше чувал това име, но не можеше да си спомни къде. Напъна се да се сети, но не успя. Остави това настрана и се съсредоточи върху момичето.
- Както винаги закъсняват.- отговори и' той и завъртя очи.
Момичето беше красиво, имаше добри обсноски и поведения, въпреки че се правеше на такава, каквато не е.
- Ами твоят приятел къде е?- попита я той. Не че го интересуваше, но кой нормален мъж би оставил толкова красивата си приятелка да се разхожда из нощните клубове на Ню Йорк.- Остави, да не говорим за него.- той отмени въпроса си и се усмихна.- Кажи ми каква си, Блеър Уолдорф? И къде съм те виждал? Защо си ми толкова позната?- не можеше да си даде отговор на тези въпроси и любопитството му надделя.